site.btaГолямата придобивка от политическата криза в момента в Македония е единството на народа, смята македонската писателка Лидия Димковска

София, 21 май /Десимира Миткова, БТА/
Голямата придобивка от политическата криза в момента в
Македония е единството на народа. Това заяви в интервю за БТА
македонската писателка Лидия Димковска, която гостува у нас за
представянето на романа си "Резервен живот".
Всички са заедно на протестите, борят се за една цел - за
демокрация, свобода на медиите, за истинска промяна, посочи тя и
добави, че вярва в европейското бъдеще на Македония.
В романа си "Резервен живот" Димковска преплита метафората
за раздялата на две сестри сиамски близначки с раздялата на
републиките от бивша Югославия. Всички биха искали да няма
жертви, при едно такова разделяне, но ги има. В случая на Сребра
и Злата едната умира, а в този на Югославия - вместо по мирен
път, се случва един страшен военен конфликт, при който загинаха
много хора. Затова всеки човек трябва да мечтае, но трябва и
много разумно да обмисля желанията си, посочи писателката.
Лидия Димковска е носител на наградата за литература на ЕС
през 2013 г.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Главните героини във Вашата книга "Резервен живот"
са сиамските близначки Злата и Сребра. Два образа в един - много
различни и еднакво трагични. Какво се крие зад тази сложна
същност?
Отговор: Идеята да напиша този роман дойде от един
документален филм на BBC, в който ставаше въпрос за две сестри
сиамски близначки. Те са се решили на операция, която да ги
раздели, но за съжаление не я издържат и двете загиват. Това
много ме потресе. Мислех, че ще го забравя, но този случай
остана в душата и сърцето ми. Така реших да напиша подобна
история, да поставя личния разказ за две сестри, но в
исторически контекст. А това беше контекста на бивша Югославия.
Двете наистина са различни по характер, темперамент и в
желанията си, но от ранно детство ги свързва обща мечта - един
ден да се разделят и всяка да има свой собствен живот и
идентичност. Така в романа се преплита метафората за раздялата,
която е много близка до раздялата на републиките от бивша
Югославия. При едно такова разделяне всички биха искали да няма
жертви, но ги има. В случая на Сребра и Злата едната умира, а в
този на бивша Югославия - вместо по мирен път, се случва един
страшен военен конфликт, при който загинаха много хора.

Въпрос: Това разпадане и разделяне - в исторически и
личностен план, беше желано. Трябва ли човек да се пази от
желанията си?
Отговор: Това е мотото на моя роман. Всеки човек трябва да
мечтае, но трябва и много разумно да обмисля желанията си.
Нямаше нищо лошо в искането на републиките да се отделят и всяка
да започне свой собствен живот и път. Това щеше да е много
хубаво, ако се беше случило без жертви, но не стана така.
Същият е случаят и на двете момичета. И двете желаят да се
обособят самостоятелно, но ако това се осъществи, както и
хирургът им казва - има голяма вероятност да не издържат
операцията. Затова, ако искаш нещо на всяка цена, трябва да
поемеш и отговорност за последствията.

Въпрос: Може ли да има раздяла без жертви?
Отговор: Вярвам, че може. Но сякаш в реалния живот обичайно
не се случва.

Въпрос: Споменахте и идентичност. Има ли проблем с
идентичността на хората в Македония днес?
Отговор: Това не е най-важният въпрос за Македония в
момента. При сегашната политическа криза се случва един феномен,
който в новата ни история изчезна и сякаш не съществуваше -
това е единството на народа, между албанците и македонците в
страната. Сега на протестите ходят заедно и едните, и другите.
Борят се за една цел - за демокрация, свобода на медиите,
за всичко, което е изгубено през последните години на управление
на сегашното правителство. И голямата придобивка от кризата в
момента е точно това - всички да бъдат заедно, да са сплотени,
да мислят по един начин и да мечтаят за истинска промяна.
Промяна, която се надявам да се случи скоро.

Въпрос: Като носител на наградата за литература на ЕС през
2013 г., какво смятате - европейско ли е бъдещето на Македония?
Отговор: Абсолютно. Македония спада към европейското
семейство със своите култура, етнос, човешки права. Членството е
формалност и изпълнение на критерии. През последните години на
сегашното управление обаче много от критериите се размиха. Но и
затова са протестите - да дойде ново правителство, което ще
завърши европейския път на Македония.

Въпрос: Смятате ли, че днешните управляващи в Македония
подменят историята на страната чрез изграждането на новия облик
на столицата Скопие?
Отговор: Това със сигурност не трябва да бъде облика на
новото Скопие. Аз съм втрещена от сградите, които се строят, от
стила им, който не приляга в никакъв случай на 21-ви век.
Правителството го налага по всеки възможен начин и така иска да
постигне по-силна идентификация, но смятам, че е избрало съвсем
погрешен път. Издигат се паметници на т. нар. герои, с които
моята генерация на образовани и интелигентни хора, не се
идентифицира. Мисля, че се нанася голямо зло на Скопие. Това
беше един град на солидарност, след това израсна като модерен
град, а сега се опитват да го подредят според архитектурните
замисли и проекти на група хора около премиера.

Въпрос: Има ли време за култура в Македония, когато
политическите проблеми взимат превес?
Отговор: Протестите са "умни", наситени са с култура,
концерти и предавания. Културата винаги ще си намери път, дори
когато политиката иска да превземе всичко в свои ръце.

Въпрос: Изхождайки от името на романа - има ли резервен
живот?
Отговор: Само ако вярвате в това. Въпросът за резервен живот
е много индивидуален и всеки трябва лично да си отговори на
него. Но когато подобен въпрос се поставя на основата на
колектива, какъвто е случаят с моята страна сега, смятам, че
Македония със сигурност има право на нов резервен живот./ДМ/