site.btaС картини, които връщат в детството и приближават към природата, художничката Адриана Христова разказва за щастието

BOBSTH 07:32:01 29-11-2015
IS1720BO.012 07:32
Велико Търново - изкуство

С картини, които връщат в детството и приближават към природата, художничката Адриана Христова разказва за щастието


София/Велико Търново, 29 ноември /БТА/
Вълшебно, красиво и светло е в картините на Адриана Христова. Младата художничка създава творби, които връщат в детството, носят неговата радост, спокойствие и чистота. За нея животът е пътешествие, песен, урок, изкачване и спускане, усмивка, спомен, сън, букет от всичко, а изкуството е духовен спасител.
Сигурна е, че няма по-силен източник на вдъхновение и енергия от Природата, по-изкусен творец. Можем само да опитваме да отразим нейната искреност, а опитът ни всъщност е дефиницията за изкуство, казва художничката. В картините й всичко живо е здраво и красиво свързано - цветя и плодове, облаци и звезди, усмивки и погледи - като бягство от реалността или като приземяване в истинската реалност.
Завършила е "Педагогика на образованието по изобразително изкуство", специалност "Живопис" и сега практикува и двете. Не знае дали би могла да бъде само учител или само художник, защото вероятно "се възпламеняват" едно от друго. Инстинктивно търси и други творчески отдушници, като писането, но казва, че го прави някак тихомълком, без да се взема на сериозно.
Питаме я на какво основно учи децата - на точна четка или на поглед. Сигурна е - на поглед. Поглед за хубавото и доброто, за малкото и истинското, за вътрешното и съкровеното. Не приема тенденциите за обездушаване и роботизиране, които се налагат с промени в образователната система. Малкото време за изкуствата, според нея, едва стига за подостряне на моливите, а какво остава за пълноценно развиване на талант. Опитва се да дава колкото може повече, защото и най-малкото усилие е принос за ценностното преобразяване, в което вярва.
Показва творбите си в социалните мрежи, но с ясното съзнаване, че така отсъстват истинският контакт, допирът, погледът. Виртуалното лишава от магическото усещане, че си част от картината, че си вътре в цветното петно или в историята, която разказва (за теб), смята илюстраторката Адриана Христова.
Като най-голям компромис за твореца посочва компромиса със себе си - правиш по-малко изкуство за сметка на злободневните задължения, "събличаш" творческата си натура, за да бъдеш приемлив в очите на други. Казва, че най-силно удовлетворение й носят очите на хората пред картините - тогава вижда, че говори на душите им и забравя за компромисите.
Винаги е била пътешественик, сега пътува със съпруга си - художника график Христо Христов. Пътищата ги водят до нови пътища, водят и до още повече любов. Имат все по-голяма нужда от България, проявяват повече разбиране към странностите й, осъзнават все повече, че това е тяхното място под слънцето. Сватбеното им тържество е било на поляна, пътешествието им след него е започнало от рилските езера, а на любима снимка са с народни носии на чардак в Смолянско.
Живяла е в чужбина, но това й е помогнало да разбере, че не може да съществува пълноценно никъде другаде, където няма Рила, Пирин, Балкана, Беглика, Родопи или Иракли. Иска да е част от толкова мечтаната от всички ни промяна. Колкото и да обича пътя, по-щастлива я прави завръщането в къщи. Сега е във Велико Търново.
С Христо мечтаят да живеят в къща на село, чисто и ефективно, да са близо до природата, да се върнат назад във времето, когато хората не са приемали за даденост земята, а са зависели от нея и са я боготворели. Също защото на село е тихо, чуват се само гората, реката, вятърът, нощните птици, звездите са огромни и разбираш, че не ти трябва нищо кой знае какво, обяснява Ади.
Щастието за нея е свобода, любов, ръка за помощ в труден момент, хубава песен, хубава книга, хубав филм, прегръдка, билото на планина, стих, добра дума, усмивка, картина на Клее, пътуване с влак, съдбовна среща, малките, но важни подаръци на живота. С картините си разказва за него.




/ИС/