site.btaВъзрожденската къща "Георгиади" е една от най-магнетичните в Старинен Пловдив

BOBSTH 06:30:01 05-01-2017
AM1530BO.006 06:30
Пловдив - Възрожденски къщи - "Георгиади"

Възрожденската къща "Георгиади"
е една от най-магнетичните
в Старинен Пловдив


Пловдив, 5 януари /Дима Шопова, БТА/
Хилядолетният Пловдив привлича магнетично както с уникалните си тепета, така и със стария си град, който е разположен на три от тях - Небет, Джамбаз и Тексим, известни като Трихълмието. Старият град с възрожденските си къщи, запазени и до днес, е от средата на 18 век, когато богатите български и гръцки търговци и занаятчии започват да строят своите домове на Акропола /"висок град"/. То е предпочитано място за живеене на елита на древния град още от римско време, а по-късно е "запазено" за богатите християни, като съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и Българското възраждане.
Един от най-характерните примери на пловдивска възрожденска симетрична къща е къщата "Георгиади". Тя е построена през 1848 година по поръка на един от богатите български търговци Георги Кинденденоглу, разказа за БТА директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев, който в момента стопанисва красивата сграда. Той уточни, че окончанието "оглу" по време на Османската империя се поставя след името в знак на уважение и означава, че човекът е достатъчно авторитетен и богат. От десетилетия къщата "Георгиади" излъчва магия и всеки, който я посети, остава под нейното изключително въздействие. Това е и част от магията на Старинен Пловдив.

Къщата "Георгиади" е строена от известен
за времето си самоук майстор-строител

Уникалното е, че къщата е строена от един много известен за онова време български строител - майстор Георги Станковски - хаджи Георги, родом от родопското село Косово. След дългогодишно странстване като чирак в строителството, което започва още от дете, Георги събира своя група /тайфа/ и постепенно става един от най-добрите майстори-строители в рамките на Османската империя, без да има архитектурно образование, разказва Шивачев. В Пловдив започва да работи в средата на 19 век, като първата построена от него къща е през 1845 - 1846 година и е Куюмджиевата, в която днес се намира Етнографският музей. Две години по-късно майстор Георги получава поръчка от Кинденденоглу.

Къщата "Георгиади" е издигната върху
стари римски градежи и върху естествена скала

По думите на историка къщата "Георгиади" е уникална, защото лежи върху останките на стари римски градежи, разположена е върху наклонен терен и нейните основи лягат и върху естествената скала, което я прави устойчива. Тя е уникална и с това, че е единствената къща на Трихълмието, в чийто вътрешен двор има кладенец, който и днес е дълбок над 10 метра и има около 5-6 метра воден стълб. Това прави сградата автономна от гледна точка на водоснабдяването, а уникалността идва и от това, че дворът е на височина равна на най-високата точка на тепето.
Къщата "Георгиади" притежава архитектура от типа на пловдивските симетрични къщи, съобразена е с изискванията на инвеститора, но е проектирана така, че на първия етаж се оформя вътрешно пространство, през което се влиза от улицата, тъй като дворът няма връзка с нея. От своя страна в двора, който е изключително красив и предназначен за почивка на семейството, има разположени помощни постройки. Тя е на три етажа, като на всеки симетрично, около един елипсовиден салон са разположени по 4 стаи, които играят различна роля. Ако приземният, първият етаж, е предназначен за живота на семейството, то на втория етаж, който е най-красиво изографисан, се посрещат гостите.
Помещенията на първия етаж са с дъсчени тавани и резбовани розети, а стените са изписани с орнаменти и цветя. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис. Има един голям салон с великолепен дървен таван и издигнато място като сцена за музикантите, които били викани при посрещане на гости. Всяка една стая е със собствен цвят и окраска, с дървени тавани, алафранги и вътрешни чешми, които се захранвали с резервоари. Третият етаж остава неизписан. Къщата е емблематична и с външния си вид, като над всичките около 30 прозореца има цветни стилизации, а централната част над портика е овална, с кобиличен фронтон.
Най-интересното във вътрешния двор е стенописът, посветен на Старинен Пловдив и това е първият стенопис, изработен в стила "мокро фреско" от Димитър Киров. Къщата е дадена като зестра на една от дъщерите на Георги Кинденденоглу, която се омъжва за богатия гръцки търговец Димитър Георгиади. Това е един от малкото гръцки родове в Пловдив, които идват от Солун и нямат нищо общо с останалите гръцки фамилии в града и гърчеещите се българи, обясни историкът. Така тя става собственост на фамилия Георгиади и носи нейното име и до днес.
След Освобождението през 1878 година големият въпрос в Пловдив и въпросът на Българското възраждане е разрешаването на така наречената българо-гръцка разпра - кой ще владее Пловдив - българите или гърците? Поводът за "сблъсъка" е фактът, че който владее Пловдив той владее и Тракия. В първите десетилетия след Освобождението обаче гърците се изселват от Пловдив, след като става ясно, че българите са тези, които ще определят съдбините на града.
Процесът на размяна на фамилии от двата етноса е най-интензивен от 1906 година, по време на войните и малко след тях, когато гърци и една част от гърчеещите се българи заминават за Гърция. Така, около средата на 20 век - по време и след Втората световна война, в къщата остават да живеят дъщерите на Георгиади. В един момент обаче се оказва, че те не могат да поддържат огромната къща и през 1948 година я продават на община Пловдив.
От 1949 г. до 1959 година тя е използвана от жилфонд и в нея живеят няколко семейства, които не успяват да й нанесат сериозни поражения. От 1960 година къщата е дадена за стопанисване на Историческия музей - Пловдив и в нея, до днес, е разположена експозицията "Българско възраждане". След 1989 година сградата става национален паметник на културата с архитектурно и историческо значение и като такъв, съгласно закона, е изрична държавна собственост.

Съвременната история на къща "Георгиади"
започва през 1960 година

Съвременната история на възрожденската къща "Георгиади" започва през 1960 година, когато й е направена и първата реставрация. Запазените снимки показват, че тя е извършена по всички правила - оставена е само дървено-паянтовата й конструкция. Следващото й обновяване е от началото на 70-те години, третото - в средата на 80-те и последната реставрация е в периода 2005-2007 година по така наречения японски проект, финансиран от японския попечителски фонд. Благодарение на последната реставрация сградата се върна към своите първоначални стойности, коментира Стефан Шивачев.
В процеса на ремонти, още докато е била частна собственост, след това и на жилфонд и на първите три реставрации са нанасяни нови бои, нови оцветявания, с което се отдалечават от първоначалните стойности на къщата. Самите реставратори през 2005 година си поставят за цел да върнат къщата към първичния й изглед. Като пример Шивачев посочва, че в помещение с три огнища, предназначено за затопляне на храната за гостите, са открити 15 слоя бои и когато се достига до първия се оказва, че той е изключително красив и много подходящ за това помещение. И тогава му се връщат първоначалните предназначения. Оказа се, че първите цветове на къщата, направени от строителите, са много красиви и подходящи за предназначението на всяко едно помещение.

През последните 56 години в къщата
е разположена музейна експозиция
на Историческия музей - Пловдив

Още през 1960 година в къща "Георгиади" е разположена музейната експозиция за възраждането на Пловдив, която по своя характер е национална, тъй като градът има водеща роля в този процес. В средата на 80-те години на 20 век авторът на художествения проект е подходил с тогавашните разбирания, че водеща в случая е музейната експозиция и прозорците са затворени с дървени капаци.
След последната реставрация се взема решение да се отвори къщата, да се покажат нейните красоти. Обемът на експозицията се намалява, като се акцентира на оригинални оръжия, вещи и свидетелства от историята, които свидетелстват за етническия модел на съвместно съжителство в Пловдив. При външното оформление се отварят капаците на над 30-те прозорци на трите етажа, с което тя се отворя към ул. "Цанко Лавренов". Така пространството пред нея се превръща в любимо място за снимки на туристите. Заедно с Етнографския музей, Хисар капия и църквата "Св. Св. Константин и Елена" "Георгиади" се превръща в естествен туристически център.
/АМ/