site.bta"Бъдещето е твое" - историите и мечтите на хората в България за Европа
AV 06:30:01 30-12-2021
RM1752AV.011 06:30
бъдеще - Европа - проект
"Бъдещето е твое" - историите и мечтите на хората в България за Европа
София, 30 декември /Лора Метанова, Анелия Цветкова, БТА/
Какво може да те доведе от Норвегия във Велико Търново, защо предпочиташ България пред Ню Йорк за отглеждане на децата си, как решаваш да се включиш в проект, разработващ биореактор с микроводорасли, който пречиства въздуха в затворени пространства - това са част от историите, събрани в съвместния проект "Бъдещето е твое" на Бюрото на ЕП в България и платформата "People of Sofia".
Идеята се роди заради Конференцията за бъдещето на Европа /https://futureu.europa.eu/processes?locale=bg/, която дава възможност гражданите да заявят какво искат да се промени и какво да им се случи, разказва пред БТА фотографът Вихрен Георгиев от "People of Sofia", който показва лицата на хората, споделили своите надежди, очаквания и мечти.
Искаме темата да стане по-популярна, да достигне до по-широка публика, обяснява той. Участниците в проекта са много различни, на всякаква възраст, с различни професии и от различни населени места. Общото между тях е, че искат спокойствие и България да се развива и да стигне другите европейски страни, да престанем да бъдем най-бедните в ЕС, обобщава впечатленията си фотографът. Той има намерение за продължение на проекта догодина, като акцентът да е върху това какво очакват и за какво мечтаят младите хора.
За Вихрен Георгиев всички разказани истории са интересни. Например тази на 19-годишната Мирослава от Перник, която е от ромски произход и има фирма за почистване. Тя е работила и в Чехия, но след няколко месеца е осъзнала, че това не е нейното и може да се реализира и в България. Според нея е по-добре младите да се оправят в България, отколкото да бягат в чужбина. Това беше един хубав пример, че човек може да успее и тук, макар и по-трудно, ако има желание, казва фотографът.
С усмивка си спомня и за снимката на Ву и Ади - Баща и син. Бащата е бил на 11 г., когато заедно с родителите си е дошъл да живее от Виетнам в България, а после на 19 години е заминал да учи в САЩ. Там се е запознал с бъдещата си съпруга - българката Рали, и двамата са се върнали в България, две години след раждането на първото си дете. "Не ни харесваше живота в Щатите, особено за семейство с деца. Рали трябваше да работи до деня на раждането на Ади и имаше много кратко майчинство. Осъзнахме, че искаме детето ни да е по-близо до своите роднини, когато Ади започна да нарича лаптопа "баба". Беше виждал близките си само през Skype", е разказът на Ву, публикуван на страницата на Бюрото на ЕП у нас. Синът му Ади вече е спечелил златни медали от различни национални и международни състезания по математика, медали по спортно катерене, български език, рисуване и позира с тях за фотографията, направена от Вихрен Георгиев.
Валентин Якимов е сниман под плодно дърво. "Това дърво е много интересно. Няма нито едно листо, а плодовете му си стоят. Има нещо философско в него - хем красиво, хем малко тъжно", споделя самият Якимов, който е от Варна, но от години живее в Априлци. Той е песимист, но все пак се надява нещата да вървят към по-добро.
Пламен Първанов, който е роден в Ловеч, е емигрирал през 90-те години във Великобритания, но 17 години след това се е върнал в България и сега има пицария в Плевен. Надява се вбъдеще да бъде създадено финансово звено, което редовно да се отчита за какво се харчат данъци и такси. И мечтае за повече възпитание и добронамереност на всички нива.
Уличната фотография вдъхновява ученичката от София Йоана, която иска да показва по-красивата страна на нещата. Тайната е в малките неща и жестове - като да подадеш ръка на човек в беда, да хвърлиш късче хляб на улично коте, да разбереш посланието от графити в срутена сграда. Това прави света една идея малко по-красив, смята тя. Нейната надежда за бъдещето е българите да са по-единни и сплотени.
Денис Иванов учи за архитект, но иска да решава проблеми. Затова участва в проект, разработващ биореактор с микроводорасли, който пречиства въздуха в затворени пространства. Той е заснет в момент, в който показва колба с микроводораслите, а на въпрос какво има в нея, отговаря: "Бъдеще". Вярва в личния пример и се надява да мислим и за хората около нас без предразсъдъци и дискриминация, да се радваме на чуждия успех и да насърчаваме следващите поколения да бъдат критични и отговорни.
Мартин Стефанов е дерматолог, според когото медицината в България не отстъпва нито на европейското, нито на световното ниво. Той се надява Европа да се запази единна, а стандартът на живот в Източна Европа да се изравни с този в Западна, за да може повече българи да остават в родината си.
Божидар Костадинов от Пловдив е студент по графичен дизайн и иска да има по-голяма гражданска активност, особено сред младите.
Ларс Нордби е визуален артист. Той е от Норвегия, но в момента живее и твори във Велико Търново. За бъдещето на Европа той желае по-малко национализъм, по-здрав плурализъм и по-децентрализирана художествена сцена.
Дария Ковачева от София е ученичка, която се занимава с доброволческа дейност и мечтае да бъде учител. Тя иска и работи за това да се чува повече гласът на младежите в Европа, както и за това гражданският сектор и институциите да бъдат още по-активни в привличането на млади хора. Нейната "библия на промяната" е човек често да си напомня, че трябва да вярва, да се бори и да поема риск тогава, когато всички се съмняват в способностите му.
Йордан Михалев е артист и е живял в Антверпен, Париж и Милано, а сега твори в София. Неговите надежди са за свободна Европа, която използва старото за стълба, водеща към новото.
Марта Георчева от София от дете мечтае за куче и сега е приемен родител на Токая - куче, което се обучава да бъде водач на незрящи хора. Вижда позитивно личното си бъдеще и смята, че в България има все повече възможности за развитие и се надява конкурентоспособността на страната да се увеличи, както и да се намали разликата между най-бедните и най-богатите държави в ЕС.
Европа, където домашното насилие е проблем от миналото - това е мечтата Жанета Тончева. Тя дълго време е имала връзка с мъж насилник, а сега нейна цел е да помага на други да излязат от такива взаимоотношения. Иска бъдеще в Европа, в което "права на жените" е синоним на "човешки права", в което насилието не се толерира, а пострадалите могат да продължат живота си без клеймо на страх и срам.
Мая Донева от Варна има опит в областта на младежката работа и социалното предприемачество. Тя е сред основателите на Социалната чайна - социално предприятие, осигуряващо заетост и менторство на младежи, израснали в институции. Тази година ме научи да гледам на бъдещето си като на нещо, което може да ме изненада в неочаквана посока и трябва да го оставя да ми се случи, вместо да се опитвам да планирам всичко денонощно. 2021 започна много планирано, ясно и подредено, но в средата на годината получих страхотно предложение за работа и се местя в Белгия, за да стана генерален секретар на EASPD Brussels - една от най-големите социални организации в света, разказва тя. Според нея бъдещето на Европа трябва да се основава на мир и ще бъде такова, каквото сами го направим.
/РУМ/
RM1752AV.011 06:30
бъдеще - Европа - проект
"Бъдещето е твое" - историите и мечтите на хората в България за Европа
София, 30 декември /Лора Метанова, Анелия Цветкова, БТА/
Какво може да те доведе от Норвегия във Велико Търново, защо предпочиташ България пред Ню Йорк за отглеждане на децата си, как решаваш да се включиш в проект, разработващ биореактор с микроводорасли, който пречиства въздуха в затворени пространства - това са част от историите, събрани в съвместния проект "Бъдещето е твое" на Бюрото на ЕП в България и платформата "People of Sofia".
Идеята се роди заради Конференцията за бъдещето на Европа /https://futureu.europa.eu/processes?locale=bg/, която дава възможност гражданите да заявят какво искат да се промени и какво да им се случи, разказва пред БТА фотографът Вихрен Георгиев от "People of Sofia", който показва лицата на хората, споделили своите надежди, очаквания и мечти.
Искаме темата да стане по-популярна, да достигне до по-широка публика, обяснява той. Участниците в проекта са много различни, на всякаква възраст, с различни професии и от различни населени места. Общото между тях е, че искат спокойствие и България да се развива и да стигне другите европейски страни, да престанем да бъдем най-бедните в ЕС, обобщава впечатленията си фотографът. Той има намерение за продължение на проекта догодина, като акцентът да е върху това какво очакват и за какво мечтаят младите хора.
За Вихрен Георгиев всички разказани истории са интересни. Например тази на 19-годишната Мирослава от Перник, която е от ромски произход и има фирма за почистване. Тя е работила и в Чехия, но след няколко месеца е осъзнала, че това не е нейното и може да се реализира и в България. Според нея е по-добре младите да се оправят в България, отколкото да бягат в чужбина. Това беше един хубав пример, че човек може да успее и тук, макар и по-трудно, ако има желание, казва фотографът.
С усмивка си спомня и за снимката на Ву и Ади - Баща и син. Бащата е бил на 11 г., когато заедно с родителите си е дошъл да живее от Виетнам в България, а после на 19 години е заминал да учи в САЩ. Там се е запознал с бъдещата си съпруга - българката Рали, и двамата са се върнали в България, две години след раждането на първото си дете. "Не ни харесваше живота в Щатите, особено за семейство с деца. Рали трябваше да работи до деня на раждането на Ади и имаше много кратко майчинство. Осъзнахме, че искаме детето ни да е по-близо до своите роднини, когато Ади започна да нарича лаптопа "баба". Беше виждал близките си само през Skype", е разказът на Ву, публикуван на страницата на Бюрото на ЕП у нас. Синът му Ади вече е спечелил златни медали от различни национални и международни състезания по математика, медали по спортно катерене, български език, рисуване и позира с тях за фотографията, направена от Вихрен Георгиев.
Валентин Якимов е сниман под плодно дърво. "Това дърво е много интересно. Няма нито едно листо, а плодовете му си стоят. Има нещо философско в него - хем красиво, хем малко тъжно", споделя самият Якимов, който е от Варна, но от години живее в Априлци. Той е песимист, но все пак се надява нещата да вървят към по-добро.
Пламен Първанов, който е роден в Ловеч, е емигрирал през 90-те години във Великобритания, но 17 години след това се е върнал в България и сега има пицария в Плевен. Надява се вбъдеще да бъде създадено финансово звено, което редовно да се отчита за какво се харчат данъци и такси. И мечтае за повече възпитание и добронамереност на всички нива.
Уличната фотография вдъхновява ученичката от София Йоана, която иска да показва по-красивата страна на нещата. Тайната е в малките неща и жестове - като да подадеш ръка на човек в беда, да хвърлиш късче хляб на улично коте, да разбереш посланието от графити в срутена сграда. Това прави света една идея малко по-красив, смята тя. Нейната надежда за бъдещето е българите да са по-единни и сплотени.
Денис Иванов учи за архитект, но иска да решава проблеми. Затова участва в проект, разработващ биореактор с микроводорасли, който пречиства въздуха в затворени пространства. Той е заснет в момент, в който показва колба с микроводораслите, а на въпрос какво има в нея, отговаря: "Бъдеще". Вярва в личния пример и се надява да мислим и за хората около нас без предразсъдъци и дискриминация, да се радваме на чуждия успех и да насърчаваме следващите поколения да бъдат критични и отговорни.
Мартин Стефанов е дерматолог, според когото медицината в България не отстъпва нито на европейското, нито на световното ниво. Той се надява Европа да се запази единна, а стандартът на живот в Източна Европа да се изравни с този в Западна, за да може повече българи да остават в родината си.
Божидар Костадинов от Пловдив е студент по графичен дизайн и иска да има по-голяма гражданска активност, особено сред младите.
Ларс Нордби е визуален артист. Той е от Норвегия, но в момента живее и твори във Велико Търново. За бъдещето на Европа той желае по-малко национализъм, по-здрав плурализъм и по-децентрализирана художествена сцена.
Дария Ковачева от София е ученичка, която се занимава с доброволческа дейност и мечтае да бъде учител. Тя иска и работи за това да се чува повече гласът на младежите в Европа, както и за това гражданският сектор и институциите да бъдат още по-активни в привличането на млади хора. Нейната "библия на промяната" е човек често да си напомня, че трябва да вярва, да се бори и да поема риск тогава, когато всички се съмняват в способностите му.
Йордан Михалев е артист и е живял в Антверпен, Париж и Милано, а сега твори в София. Неговите надежди са за свободна Европа, която използва старото за стълба, водеща към новото.
Марта Георчева от София от дете мечтае за куче и сега е приемен родител на Токая - куче, което се обучава да бъде водач на незрящи хора. Вижда позитивно личното си бъдеще и смята, че в България има все повече възможности за развитие и се надява конкурентоспособността на страната да се увеличи, както и да се намали разликата между най-бедните и най-богатите държави в ЕС.
Европа, където домашното насилие е проблем от миналото - това е мечтата Жанета Тончева. Тя дълго време е имала връзка с мъж насилник, а сега нейна цел е да помага на други да излязат от такива взаимоотношения. Иска бъдеще в Европа, в което "права на жените" е синоним на "човешки права", в което насилието не се толерира, а пострадалите могат да продължат живота си без клеймо на страх и срам.
Мая Донева от Варна има опит в областта на младежката работа и социалното предприемачество. Тя е сред основателите на Социалната чайна - социално предприятие, осигуряващо заетост и менторство на младежи, израснали в институции. Тази година ме научи да гледам на бъдещето си като на нещо, което може да ме изненада в неочаквана посока и трябва да го оставя да ми се случи, вместо да се опитвам да планирам всичко денонощно. 2021 започна много планирано, ясно и подредено, но в средата на годината получих страхотно предложение за работа и се местя в Белгия, за да стана генерален секретар на EASPD Brussels - една от най-големите социални организации в света, разказва тя. Според нея бъдещето на Европа трябва да се основава на мир и ще бъде такова, каквото сами го направим.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text