site.btaРешението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер
AV 07:00:01 30-12-2021
GI1609AV.002 07:00
правосъдие - реформа - интервю
Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер
София, 30 декември /Димитър Абрашев, БТА/
Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер - ясен политически знак, че това, което те произведоха през последното десетилетие, няма общо с европейските разбирания за правосъдие, справедливост и права на човека. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Български адвокати за правата на човека /БАПЧ/ адв. Стоян Мадин.
Въпрос на законодателно решение е какво ще се случи с висящите казуси. Ако искаме обаче видяното да не се повтаря, имаме нужда от много задълбочен анализ на това, посочи той.
Според него с малки промени може да се постигне много, като главно се повиши отчетността и прозрачността в съдебната система. Необходими са промени в конкурсите - свидетели сме как ВСС умишлено бави конкурси, за да поддържа съдебни състави от командировани. Атестирането също трябва да се преосмисли.
Следва цялото интервю:
- Миналата година се заговори отново за сериозна съдебна реформа. Това е втори такъв разговор след промените преди няколко години, по времето на които министърът на правосъдието подаде оставка в знак на несъгласие. Вие сте бивш магистрат. Каква реформа е нужна, за да вярват хората повече в правосъдието?
- Управляващите, в лицето на изпълнителната и законодателната власт, следва да си дадат ясна сметка какви са постижимите промени. Убеден съм, че с малки промени може да се постигне много, като главно се повиши отчетността и прозрачността в съдебната система. Ще развия два примера: Въвеждането на съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образува разследвания, особено по случаи от обществен интерес и засягащи права, гарантирани от Европейската конвенция за права на човека /ЕКЗПЧОС/, е такъв пример. Необходимо е създаването на процедура за достъп до прокурорските актове - не може институция, която има толкова широки правомощия с актовете си да засяга основни права на гражданите, да бъде черна кутия и да комуникира с обществото еднопосочно, и когато тя пожелае.
Отказът на наблюдаващия прокурор да предостави достъп до акта си трябва да бъде мотивиран и да подлежи на контрол от съда - както е по делата за достъп до обществена информация.
Разбира се, ако има защитена по закон тайна - следствена или държавна, съдът е този, който ще прецени дали и в какъв обем е оправдан достъпът. Абсурдно е обаче доводите, с които прокуратурата е отказала да образува разследване по обществено известни казуси, да са тайна. Това най-малкото не е добре и за самите прокурори, които получават знак, че могат да приемат каквито и да е било глупости, с гаранцията, че никой извън прокуратурата няма да го прочете.
Към този момент при приключване на проверки с отказ да се образува досъдебно производство, при които няма пострадал, не може по никакъв начин да се запознаем с мотивите на прокурора, да видим защо е приел едни факти за установени, а други за недоказани и каква правна квалификация им е дадена.
Получава се така, че имаме една конституционно установена власт, която се упражнява без възможност за никакъв контрол извън институционния. Тук, разбира се, при отказите да се образува досъдебно производство дори не може да има позоваване на следствена тайна, тъй като практически наказателно производство няма.
Необходими са промени в конкурсите - свидетели сме как ВСС умишлено бави конкурси, за да поддържа съдебни състави от командировани. Дисциплинарната практика и на този ВСС е пълен провал и според мен производството въобще не трябва да се провежда в съвета.
Атестирането също трябва да се преосмисли. Например оценката на един магистрат трябва да се ангажира са практиката на Съда по правата на човка /ЕСПЧ/ и осъдителните решения срещу България - абсурдно е с актовете системно да си ставал причина за такива решения и да можеш да растеш в системата.
Приветствам идеята на правосъдния министър да обвърже бюджета на прокуратурата с работата, която върши. Няма никаква логика при трайно намаляване на внесените в съд прокурорски актове бюджетът на прокуратурата да расте постоянно.
Тук обаче трябва да се направи една по-комплекса оценка, тъй като натовареността на прокуратурата може да се завиши изкуствено или да не се вземе предвид например работата на прокурорите по прекратяване на дела започнати с първите действия по разследването от органите на МВР.
Въпреки милионите похарчени за електронно правосъдие въвеждането му също се провали за пореден път и сега зависи от добрата воля и разбирането на отделния съдия, а не защото тези, които уж управляват системата, са създали условия да го има.
Не на последно място - Инспекторатът към ВСС трайно доказа своето безсмислие и трябва да бъде сериозно преформатиран. В тази връзка ще е честно законодателят да преразгледа разпоредбите, според които сегашните инспектори и членове на ВСС получават автоматичен кариерен бонус.
- А какво трябва да се промени в посока независимостта на магистратите, случайното разпределение на делата и всички останали и отлагани с години проблеми?
- Изключително трудно е вътре в системата (от административен ръководител, ВСС) да се въздейства на магистрат, който е професионално подготвен, а не е зависим (кариерно или лично) и е заслужил мястото си. През годините имаме много примери, че на такива магистрати се оказва натиск основно с "кафяви" кампании в медиите, които са близки до властта (и какво съвпадение - близки и до главния прокурор).
Когато обаче някой съдия или прокурор е професионално неподготвен и се е издигнал (или дори влязъл) в системата без там да му е на мястото, той става много податлив на натиск.
Ето защо считам, че на първо време реформата трябва да пресече изцяло командироването на магистратите.
Вижте само регистрите на сайта на ВСС - те са учебник за това как административните ръководители кадруват и подбират верни кадри. Това е очевадно когато погледнем прокуратурата. Главният прокурор издава заповеди за командироване, които са с взаимноизключващи се мотиви. Например от специализираната прокуратура /СП/ се командироват прокурори в провинцията, а след това от районната прокуратура в София се командироват прокурори в СП, защото в СП има недостиг на кадри.
След това в СРП се местят трети прокурори от провинцията, защото пък там няма кадри. Това не е нищо по-различно от умишлено заобикаляне на конкурсите и персонално кадруване.
Министърът на правосъдието следва да анализира в детайли тази практика, да види дали случайно тези магистрати не са били изпратени да решават преписки от висок обществен или по-скоро материален интерес. Вероятно може би ще се окаже, че има основание да упражни правомощията си и да инициира дисциплинарно производство.
Задълбочен анализ заслужава и практиката за разпределение на преписки в прокуратурата - създаването на отдели, сектори, отделчета, специални групи на разпределение, добавянето на втори, трети, четвърти наблюдаващ прокурор, субективни критерии като "фактическа и правна сложност", по същество може да се използва за заобикаляне на случайното разпределение.
- Спецправосъдието е на прицел отново. Бяха изброени редица възможности за промяна. Кой е правилният модел и как да се случи промяна така, че да не се налага делата да започват от самото начало?
- Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер - ясен политически знак, че това, което те произведоха през последното десетилетие, няма общо с европейските разбирания за правосъдие, справедливост и права на човека.
Въпрос на законодателно решение е какво ще се случи с висящите казуси. Ако искаме обаче видяното да не се повтаря имаме нужда от много задълбочен анализ на това, което се е случило през последните близо 10 години в сградата на ул. "Черковна". Както в съда, така и в прокуратурата.
Ако има съмнения, че съдиите и прокурорите, които са били част от специализираните институции, не са били независими или не са професионално подготвени (а примери има много), то закриването на спецсъдилищата няма да решат този проблем - тези хора ще продължат да бъдат проблем за обществото.
Нека не забравяме, че при създаването на тези институции там буквално потънаха казуси от сферата на организираната престъпност и прането пари, с които България се хвалеше пред Европейската комисия.
Нека бъде анализирана детайлно практиката за сключване на споразумения и техните параметри. Задълбочен анализ е необходим и на практиката по разрешаване на СРС-та - видяхме го по делото за т.нар. Държавен преврат по протестите през 2020 г.
Трябва да се анализират всички постановления за връщане на веществени доказателства на висока стойност. В тази връзка едно фрапиращо със своите разкрития разследване - "Осемте джуджета" беше чуто във Вашингтон (визирам наградата на Николай Стайков), но не и в София.
Друга коментирана промяна е свързана със статута на ВСС, който отново да стане непостоянно действащ орган - стъпка в правилна посока ли е това или връщане назад.
Необходимо е цялостно преосмисляне на ВСС, което да започне от администрацията. Трябва функционален анализ, който да покаже какво точно са свършили различни дирекции във ВСС. Администрацията на ВСС е нараснала близо два пъти за последните десет години. Тази структура се е превърнала в съдебна система, като единствените печеливши от това са самите членове и техните клонинги, но очевидно не и правосъдието, т.е. редовият гражданин.
Вижда ми се разумно ВСС да стане отново непостоянно действащ орган, за да могат членовете му да не се откъсват от колегите си, а не да се вживяват в ролята, че са техни "кадровици". Но тази промяна е козметична на фона на системните недомислици в структурата на съвета - прокурорска колегия, в която главният прокурор има пълно влияние или пък прокурори, които могат да решат избора на председател на ВКС и ВАС.
- В областта "Права на човека" тази година има решение на ЕСПЧ, което е задължително за всички страни-членки. То е по казус, който пряко касае България - бебето Сара, на което властите отказаха да издадат документи за самоличност. Казусът касае всички деца на еднополови двойки. Какво казва това решение в областта на правото и човешките права?
- Добрата новина в казуса с бебето Сара е, че до решението на Съда на ЕС се стигна след преюдициално запитване отправено от български съдия, който не се притесни да повдигне темата, въпреки враждебната обстановка в България, "защото помните каква помия се изля върху съдиите от СГС, които отправиха въпроси до СЕС във връзка с т.нар. гражданска конфискация".
- Предстои избор за председател на ВКС. Какви са Вашите очаквания? Има само една кандидатура - на съдия Галина Захарова
- Галина Захарова би била перфектен ръководител на ВКС - през годините е доказала своята независимост, ненатрапчив професионализъм и хуманност, а освен това се справи като зам.-председател на ВКС. Въпреки това нямам високи очаквания - не мисля, че това мнозинство във ВСС ще допусне (или някой ще му позволи) да избере собственото си отрицание. Не виждам как хората, които инсталираха Иван Гешев ще припознаят Захарова. Вероятно това ще стане подмолно - няма да стигнат един или два гласа, някой ще се разболее, друг ще е на екскурзия.
/ГИ/
GI1609AV.002 07:00
правосъдие - реформа - интервю
Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер
София, 30 декември /Димитър Абрашев, БТА/
Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер - ясен политически знак, че това, което те произведоха през последното десетилетие, няма общо с европейските разбирания за правосъдие, справедливост и права на човека. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Български адвокати за правата на човека /БАПЧ/ адв. Стоян Мадин.
Въпрос на законодателно решение е какво ще се случи с висящите казуси. Ако искаме обаче видяното да не се повтаря, имаме нужда от много задълбочен анализ на това, посочи той.
Според него с малки промени може да се постигне много, като главно се повиши отчетността и прозрачността в съдебната система. Необходими са промени в конкурсите - свидетели сме как ВСС умишлено бави конкурси, за да поддържа съдебни състави от командировани. Атестирането също трябва да се преосмисли.
Следва цялото интервю:
- Миналата година се заговори отново за сериозна съдебна реформа. Това е втори такъв разговор след промените преди няколко години, по времето на които министърът на правосъдието подаде оставка в знак на несъгласие. Вие сте бивш магистрат. Каква реформа е нужна, за да вярват хората повече в правосъдието?
- Управляващите, в лицето на изпълнителната и законодателната власт, следва да си дадат ясна сметка какви са постижимите промени. Убеден съм, че с малки промени може да се постигне много, като главно се повиши отчетността и прозрачността в съдебната система. Ще развия два примера: Въвеждането на съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образува разследвания, особено по случаи от обществен интерес и засягащи права, гарантирани от Европейската конвенция за права на човека /ЕКЗПЧОС/, е такъв пример. Необходимо е създаването на процедура за достъп до прокурорските актове - не може институция, която има толкова широки правомощия с актовете си да засяга основни права на гражданите, да бъде черна кутия и да комуникира с обществото еднопосочно, и когато тя пожелае.
Отказът на наблюдаващия прокурор да предостави достъп до акта си трябва да бъде мотивиран и да подлежи на контрол от съда - както е по делата за достъп до обществена информация.
Разбира се, ако има защитена по закон тайна - следствена или държавна, съдът е този, който ще прецени дали и в какъв обем е оправдан достъпът. Абсурдно е обаче доводите, с които прокуратурата е отказала да образува разследване по обществено известни казуси, да са тайна. Това най-малкото не е добре и за самите прокурори, които получават знак, че могат да приемат каквито и да е било глупости, с гаранцията, че никой извън прокуратурата няма да го прочете.
Към този момент при приключване на проверки с отказ да се образува досъдебно производство, при които няма пострадал, не може по никакъв начин да се запознаем с мотивите на прокурора, да видим защо е приел едни факти за установени, а други за недоказани и каква правна квалификация им е дадена.
Получава се така, че имаме една конституционно установена власт, която се упражнява без възможност за никакъв контрол извън институционния. Тук, разбира се, при отказите да се образува досъдебно производство дори не може да има позоваване на следствена тайна, тъй като практически наказателно производство няма.
Необходими са промени в конкурсите - свидетели сме как ВСС умишлено бави конкурси, за да поддържа съдебни състави от командировани. Дисциплинарната практика и на този ВСС е пълен провал и според мен производството въобще не трябва да се провежда в съвета.
Атестирането също трябва да се преосмисли. Например оценката на един магистрат трябва да се ангажира са практиката на Съда по правата на човка /ЕСПЧ/ и осъдителните решения срещу България - абсурдно е с актовете системно да си ставал причина за такива решения и да можеш да растеш в системата.
Приветствам идеята на правосъдния министър да обвърже бюджета на прокуратурата с работата, която върши. Няма никаква логика при трайно намаляване на внесените в съд прокурорски актове бюджетът на прокуратурата да расте постоянно.
Тук обаче трябва да се направи една по-комплекса оценка, тъй като натовареността на прокуратурата може да се завиши изкуствено или да не се вземе предвид например работата на прокурорите по прекратяване на дела започнати с първите действия по разследването от органите на МВР.
Въпреки милионите похарчени за електронно правосъдие въвеждането му също се провали за пореден път и сега зависи от добрата воля и разбирането на отделния съдия, а не защото тези, които уж управляват системата, са създали условия да го има.
Не на последно място - Инспекторатът към ВСС трайно доказа своето безсмислие и трябва да бъде сериозно преформатиран. В тази връзка ще е честно законодателят да преразгледа разпоредбите, според които сегашните инспектори и членове на ВСС получават автоматичен кариерен бонус.
- А какво трябва да се промени в посока независимостта на магистратите, случайното разпределение на делата и всички останали и отлагани с години проблеми?
- Изключително трудно е вътре в системата (от административен ръководител, ВСС) да се въздейства на магистрат, който е професионално подготвен, а не е зависим (кариерно или лично) и е заслужил мястото си. През годините имаме много примери, че на такива магистрати се оказва натиск основно с "кафяви" кампании в медиите, които са близки до властта (и какво съвпадение - близки и до главния прокурор).
Когато обаче някой съдия или прокурор е професионално неподготвен и се е издигнал (или дори влязъл) в системата без там да му е на мястото, той става много податлив на натиск.
Ето защо считам, че на първо време реформата трябва да пресече изцяло командироването на магистратите.
Вижте само регистрите на сайта на ВСС - те са учебник за това как административните ръководители кадруват и подбират верни кадри. Това е очевадно когато погледнем прокуратурата. Главният прокурор издава заповеди за командироване, които са с взаимноизключващи се мотиви. Например от специализираната прокуратура /СП/ се командироват прокурори в провинцията, а след това от районната прокуратура в София се командироват прокурори в СП, защото в СП има недостиг на кадри.
След това в СРП се местят трети прокурори от провинцията, защото пък там няма кадри. Това не е нищо по-различно от умишлено заобикаляне на конкурсите и персонално кадруване.
Министърът на правосъдието следва да анализира в детайли тази практика, да види дали случайно тези магистрати не са били изпратени да решават преписки от висок обществен или по-скоро материален интерес. Вероятно може би ще се окаже, че има основание да упражни правомощията си и да инициира дисциплинарно производство.
Задълбочен анализ заслужава и практиката за разпределение на преписки в прокуратурата - създаването на отдели, сектори, отделчета, специални групи на разпределение, добавянето на втори, трети, четвърти наблюдаващ прокурор, субективни критерии като "фактическа и правна сложност", по същество може да се използва за заобикаляне на случайното разпределение.
- Спецправосъдието е на прицел отново. Бяха изброени редица възможности за промяна. Кой е правилният модел и как да се случи промяна така, че да не се налага делата да започват от самото начало?
- Решението за закриването на специализираните институции би имало преди всичко символичен характер - ясен политически знак, че това, което те произведоха през последното десетилетие, няма общо с европейските разбирания за правосъдие, справедливост и права на човека.
Въпрос на законодателно решение е какво ще се случи с висящите казуси. Ако искаме обаче видяното да не се повтаря имаме нужда от много задълбочен анализ на това, което се е случило през последните близо 10 години в сградата на ул. "Черковна". Както в съда, така и в прокуратурата.
Ако има съмнения, че съдиите и прокурорите, които са били част от специализираните институции, не са били независими или не са професионално подготвени (а примери има много), то закриването на спецсъдилищата няма да решат този проблем - тези хора ще продължат да бъдат проблем за обществото.
Нека не забравяме, че при създаването на тези институции там буквално потънаха казуси от сферата на организираната престъпност и прането пари, с които България се хвалеше пред Европейската комисия.
Нека бъде анализирана детайлно практиката за сключване на споразумения и техните параметри. Задълбочен анализ е необходим и на практиката по разрешаване на СРС-та - видяхме го по делото за т.нар. Държавен преврат по протестите през 2020 г.
Трябва да се анализират всички постановления за връщане на веществени доказателства на висока стойност. В тази връзка едно фрапиращо със своите разкрития разследване - "Осемте джуджета" беше чуто във Вашингтон (визирам наградата на Николай Стайков), но не и в София.
Друга коментирана промяна е свързана със статута на ВСС, който отново да стане непостоянно действащ орган - стъпка в правилна посока ли е това или връщане назад.
Необходимо е цялостно преосмисляне на ВСС, което да започне от администрацията. Трябва функционален анализ, който да покаже какво точно са свършили различни дирекции във ВСС. Администрацията на ВСС е нараснала близо два пъти за последните десет години. Тази структура се е превърнала в съдебна система, като единствените печеливши от това са самите членове и техните клонинги, но очевидно не и правосъдието, т.е. редовият гражданин.
Вижда ми се разумно ВСС да стане отново непостоянно действащ орган, за да могат членовете му да не се откъсват от колегите си, а не да се вживяват в ролята, че са техни "кадровици". Но тази промяна е козметична на фона на системните недомислици в структурата на съвета - прокурорска колегия, в която главният прокурор има пълно влияние или пък прокурори, които могат да решат избора на председател на ВКС и ВАС.
- В областта "Права на човека" тази година има решение на ЕСПЧ, което е задължително за всички страни-членки. То е по казус, който пряко касае България - бебето Сара, на което властите отказаха да издадат документи за самоличност. Казусът касае всички деца на еднополови двойки. Какво казва това решение в областта на правото и човешките права?
- Добрата новина в казуса с бебето Сара е, че до решението на Съда на ЕС се стигна след преюдициално запитване отправено от български съдия, който не се притесни да повдигне темата, въпреки враждебната обстановка в България, "защото помните каква помия се изля върху съдиите от СГС, които отправиха въпроси до СЕС във връзка с т.нар. гражданска конфискация".
- Предстои избор за председател на ВКС. Какви са Вашите очаквания? Има само една кандидатура - на съдия Галина Захарова
- Галина Захарова би била перфектен ръководител на ВКС - през годините е доказала своята независимост, ненатрапчив професионализъм и хуманност, а освен това се справи като зам.-председател на ВКС. Въпреки това нямам високи очаквания - не мисля, че това мнозинство във ВСС ще допусне (или някой ще му позволи) да избере собственото си отрицание. Не виждам как хората, които инсталираха Иван Гешев ще припознаят Захарова. Вероятно това ще стане подмолно - няма да стигнат един или два гласа, някой ще се разболее, друг ще е на екскурзия.
/ГИ/
news.modal.header
news.modal.text