site.btaПроф. Дечко Свиленов: Вярата ни дарява радост, увереност и сили

BOBSTH 15:10:02 16-04-2017
IS1509BO.002
Възкресение - книги - интервю

Проф. Дечко Свиленов: Вярата ни дарява радост, увереност и сили


София, 16 април /БТА/
Възкресението е фундаментът на християнската вяра. Чрез него преживяваме и своето лично възкресение от духовната смърт. Библията го нарича Новорождение, каза в интервю за БТА проф. д-р Дечко Свиленов.
Да приеме Христос и Неговата ценностна система е единственият начин човек да очаква другите да постъпват с него така, както и той постъпва с тях. Най-трудното за християнина е да надделее своята гордост и самонадеяност, както и да практикува на дело любовта към ближния, смята проф. Свиленов.
Вярата в Спасителя ни дарява радост, увереност и сили, посочи той.

Следва пълният текст на интервюто:

Лесен ли е за разбиране Спасителният план? Освен обещание за живот във вечността какво още носи вярата в Спасителя?
Спасителният план на Бога може да бъде разбран от всеки, когато осъзнае, че страда от нелечима болест, която само Христос може да излекува. Тази болест се нарича грях. Лечението беше осъществено на Кръста, когато Христос каза "Свърши се!". Какво се свърши? Унищожаването на духовната смърт и нейната причина - греха. Това е, което Бог предлага на всеки. Който приеме този най-велик дар, има вечен живот. Мнозина не го приемат, като го заместват с ритуали, традиции и външна религиозност.
Вярата в Спасителя ни дарява и радост, увереност и сили в този свят.

Външната символика на празника не измества ли приближаването към духовния му смисъл?
Възкресение Христово е кулминацията в живота и делото на Христос и същевременно фундаментът на християнската вяра. Чрез него преживяваме и своето лично възкресение от духовната смърт. Библията нарича това Новорождение. За съжаление традициите и външната символика са изместили духовния смисъл на този най-велик християнски празник. Достатъчно е да погледнем митологиите на древните народи, за да видим как езическите традиции и символи са навлезли в християнството и до днес се практикуват, без християните да се замислят, че това, което вършат, няма общо с библейския смисъл на Възкресение Христово. Така се получава езическо "християнство", т.е. празнуване не така както Бог иска, а както човеците.

Християнството религия ли е или начин на живот - морален кодекс на любовта, прошката и състраданието, защото "Бог е любов"? Какво пречи по пътя към него? Да обичаш другите като себе си, да се молиш за неприятелите си, покаянието, смирението - кое е най-трудното?
Християнството не беше религия ... но само през първите векове. То беше вяра и живот според тази вяра. Християнската вяра почита и се моли на един единствен авторитет - Господ Иисус Христос. Моралният кодекс в християнството е плод на вярата в Христос. Христос никога не е обещал по-добър материален живот на Своите последователи.
Най-трудното за християнина е да надделее своята гордост и самонадеяност, както и да практикува на дело любовта към ближния и верността към Христос.

А по темата с човешките права - какво е решението, когато правото на един нарушава правото на друг?
Добре е известно, че днешният човек е направил от понятието "човешки права" и "толерантност" фалшив бог, на когото старателно служи. Но кой има право да формулира човешките права? В никакъв случай самият човек, защото той никога не може да се освободи напълно от субективния елемент в това определение. В такъв случай логиката ни задължава да приемем, че правото се определя от инстанция, по-висша от човека, т.е. от Бога - Който е негов Творец, и Който най-добре знае на какво има право човекът и на какво не. А какво се получава в действителност - човек определя сам кое има право и кое не. Пълен парадокс! Един велик мъдрец беше казал някога: "Свободата без истина е безумие". Точно това прави днешният човек, като казва, че всеки човек има правото, без да се съобразява дали притежава истината, която е Христос.

В книгата си "Здраве, болести и страдания" анализирате много причини за болката. Страданието на какво ни учи?
Страданието отваря очите за стойността на земните неща, личната стойност на човека и неговата зависимост от другите. Страданията и болестите ни учат да ценим здравето, да се учим на търпение, съчувствие и човеколюбие. Страданието води до себеизпитание, предпазва от грях и насочва вниманието към Бога. Страданието трябва да бъде повод за равносметка, както и напомняне да се подготвим за вечността. И най-важното: страданието трябва да ни насочва към Бога, поставяйки си въпроса - какво Бог иска да ми каже чрез това страдание. С други думи - Бог говори чрез страданията.

Съавтор сте на учебното помагало "Християнска етика". По какъв начин християнските ценности могат да ни помогнат да живеем по-добре заедно?
Христос завеша златното правило на човешките взаимоотношения - както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях. Да приеме Христос и Неговата ценностна система е единственият начин човек да очаква другите да постъпват с него така, както и той постъпва с тях. Този начин на мислене и живот трябва да започне от семейството, да се катализира от Църквата и да се докаже на дело в живота.

Проф. д-р Дечко Свиленов има православно духовно и медицинско образование. Работил е 36 години в Българската академия на науките в областта на медицинските научни изследвания. Автор е на над десет книги на богословска тематика /на български и немски език/, изнася доклади у нас и в чужбина по теми като науката и Библията, животът от биологична и библейска гледна точка, човекът в конфронтация между доброто и злото. Ръководена от него международна фондация осъществява и проект за разпространение на Библията сред политици и общественици. /ИС/


















/ИС/