site.btaНови две релефни карти обогатяват експозиция в Националния музей на образованието в Габрово

BOBSTH 11:09:31 10-09-2017
GI1108BO.007
Габрово - музей на образованието - културни ценности

Нови две релефни карти обогатяват експозиция
в Националния музей на образованието в Габрово


Габрово, 10 септември /Жанет Михова, БТА/
С нови две релефни карти, изработени в началото на 20-ти век, е обогатена постоянната експозиция в Националния музей на образованието. Културните ценности показват развитието на българската картография след Освобождението и бързото въвеждане на пространствената географска информация в образователния процес. Това съобщи Любка Тинчева, уредник в музея.
Картите са включени в експозицията след реставриране и се показват за първи път.
Едната от тях е първата карта на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели. Тя е създадена през 1900 година от подполковник Климент Бояджиев.
По думите на Тинчева картата е стенна, с размери 134/83,5 сантиметра. Тя е цветна, изработена е от гипс, с красива дървена рамка. На нея са отбелязани населените места, железниците, главните шосета, държавните граници, реките, езерата, горите. Мащабът е 1:400 000 (1 сантиметър от картата отговаря на 4 километра). Картирането на релефа е в мащаб 1:75 000. Уникалната карта, обявена за експонат на месец септември, е дарена на музея от Икономическия техникум "Георги С. Раковски" (днес Търговска гимназия "Георги С. Раковски") - Варна.
Втората културна ценност също е стенна релефна карта на България и включва части от съседните държави. Тя е изработена от същия автор, гипсова е, а контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци. На картата, също одобрена от Министерството на просвещението, е отбелязано "II новопоправено издание 1928 г.". Географското изображение е в същия мащаб, размерите са 188/127,5 сантиметра.
Легендата в долния десен ъгъл показва количеството и качеството на информацията. Освен географските данни - столица, окръжни и околийски градове, села над 5000 души, реки, езера, блата, железници и по-главни шосета, върху картата са нанесени историческите териториални промени на българските земи. Очертани са границите на България след Ньойския договор от 1919 година и изгубените наши територии, границите след Лондонския договор от 1913 година, границите до 1912 година и след 1878 година.
Картата дава интересна информация за миналото на Добруджа. Масовата представа за района е, че е бил безводна равнина, но авторът е нанесъл следи от някогашни потоци, които преди столетия са били дори плавателни. Картата е постъпила във фонда на музея през 1977 година като дарение от основното училище в село. Градище, Севлиевско.
Климент Бояджиев изработва първата релефна карта на България, когато е действащ военен. Служи в генералния щаб на Българската армия и на 38 години става подполковник. С това звание се подписва и като автор на картата. По време на Първата световна война той командва най-голямата българска военна групировка - Първа армия. Излиза от войната като генерал-лейтенант през 1916 година.
Преди изработването на втората карта Бояджиев преживява тежки години. След 1918 година той заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 година е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 година.





/ГИ/