site.btaСлепият звънар Дечко Гърбатулов ще бие днес камбаните в храма "Свето Рождество Христово", когато тук ще служат за първи път заедно българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил

BOBSTH 06:31:01 03-03-2018
AM1402BO.009 06:31
Стара Загора - Трети март

Слепият звънар Дечко Гърбатулов ще бие днес камбаните
в храма "Свето Рождество Христово", когато тук ще служат
за първи път заедно българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил


Стара Загора, 3 март /Румяна Лечева, БТА/
Петдесет години един сляп мъж бие камбаните в храма "Свето Рождество Христово" в родния си град Шипка. Ще бие и днес, когато в храма ще служат за първи път заедно българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил, съобщиха за БТА от Старозагорската митрополия.
70-годишният Дечко Гърбатулов бие на празници и редовно в събота и неделя 17-те шипченски камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона. Преди да изкачи стъпалата до камбанарията звънарят има свой ритуал: помазва се с Божето миро и моли някой от монасите да му чете специалната молитва за незрящи.
Шипкалията е на път да остане в историята на храма, осветен през 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий, като най-дългогодишният звънар. Храмът е построен по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев - герой от войната), с ясната цел - увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци.
За първи път Дечко Гърбатулов бие камбаните още като дете, разказа самият той на първата ни среща. Когато е на 20 години той посещава Одеса и съвсем неочаквано се докосва до макет на Цар Колокол - камбаната от площада в Москва.Той е в руския град, където има консултация в институт "Филатов" за лечение на оскъдното си зрение. По-късно младият мъж, който не е приет в задължителната по онова време казарма заради слепотата си, работи като озеленител на парка край храма. В продължение на три години изпълнява и още една длъжност - пуска лентов магнетофон с исторически разкази на руски и български език за бойните действия на Паметника на свободата на връх "Шипка".
През юли 1966-а Дечко Гърбатулов официално е назначен от църковното настоятелство да бие камбаните на храма в Шипка. Градът е убежище на мнозина белогвардейци след Октомврийската революция. Първите учители в звънарството му стават двама руснаци - Кирил Иванович и Михаил Арефиев. Именно роденият в Петербург руснак Михаил, Дечко Гърбатулов смята за свой първи учител в звънарството.
Звънарството според него е "велика и благословена работа", за която се иска освен слух, усет за хармония, композиция и сърце. "Не е лесно да биеш толкова много камбани, 11 от които звучат едновременно", казва той. Само една от тях, която се задвижва с крак, тежи 2 тона. "Трябва да си бърз, гъвкав, а когато имаш партньор се иска и много такт, усет за другия, напасване, да знаеш кога да изтеглиш звука, коя да удариш в ритъм", описва любимата си работа звънарят.
Преди години сбъдва своя мечта - да бие голямата камбана на катедралния храм "Свети Александър Невски" в София. Камбаната е с 200 кг по-тежка от голямата шипченска. Това се случило на 5 декември 2010 г. Заради изключително студеното време пръстите на ръцете на звънаря замръзнали и не могъл да бие и малките камбани.
От близо десет години манастирът "Свето Рождество Христово" отново е оживен. Заедно с игумена архимандрит Богослов в килиите живеят още трима монаси. Единият от тях - монах Панкратий, е първият ученик на Дечко Гърбатулов и на него сега предава уроци по звънарство.
Звънарят обича да разказва историята на всяка една от 17-те камбани на храма: 12 от тях, включително и най-голямата, са изработени от 31 тона гилзи, събирани по бойните полета на България, след Руско-турската Освободителна война и направени в завода за леене на камбани "Финладски" край Москва. Останалите 5 по думите му са били подарени от руския колекционер Оловяшников. Излети в завода край Москва, камбаните пътували дълъг път: с железница до Одеса, после с кораб до Бургас и отново с железница до Стара Загора.
На 19 август 1901 г. на храма на Шипка се издига само за един ден най-голямата шипченска камбана - тежка близо 12 тона. За транспортирането й от ж.п. гарата в Стара Загора до храма в Шипка се налага да се укрепят близо 40 моста по 60 км път, по който преминава металната каруца, теглена от 10 бивола. Транспортирането продължава 7 дни и в него се включват стотици мъже от Розовата долина.
/АМ/