site.btaВ Държавния архив се съхраняват сведения за четирима опълченци от Разград

BOBSTH 06:33:02 03-03-2018
AM1437BO.011 06:33
Разград - опълченци

В Държавния архив
се съхраняват сведения
за четирима опълченци от Разград


Разград, 3 март /Садет Кърова, БТА/
Бойната летопис на Руско-турската освободителна война отрежда достойно място на българското опълчение. По публикувани данни с Разградския край са свързани имената на 26 доброволци, разказа за БТА Дарина Колева, главен експерт в архива. Тя посочи, че след войната българските власти полагат грижи за материалното осигуряване на опълченците. Създадените след 1880 г. поборническо опълченски дружества в страната са свидетелство за обществената ангажираност на ветераните от Освободителната война. Те са инициатори за отбелязване на исторически събития, за построяване на паметници на признателност, за подпомагане на свои бедни членове.
В запазените документи в Държавния архив в лудогорския град от следосвобожденския период се съхраняват сведения за четирима опълченци от Разград, разказа Колева. Това са Геро Василев, Иван Драганов, Петър Иванов и Гаврил Лефтеров. В първите свободни години, независимо от политическите борби, общината е полагала необходимата морална и материална подкрепа за останалите живи опълченци. По повод освобождението на Разград - 28 януари, 3 март, Коледните празници те са почетни гости на общината, отпускат им се парични помощи. Опълченците от своя страна също се включват в обществения живот.
С писмо от 21 декември 1932 г. Разградското опълченско дружество "Шипка" отправя искане към общината да се постави възпоменателна плоча на паметника на освободителите с имената на всички опълченци, разградски граждани - "за спомен и назидание на младото поколение".
Общинският съвет одобрява предложението и поставя плоча с имената на лицевата страна на паметника, посочи специалистът. Тя поясни, че през 1930 г. остават само трима живи опълченци, Гаврил Лефтеров вече е починал. А през лятото на 1939 г. Разград се разделя с един от малкото останали живи в страната поборници - Геро Василев. Той е кавалер на пет ордена, между които и Свети Георгиевски.
По думите на Колева, разградчани оказват необходимата почит и на руските офицери, взели участие в Руско-турската война. По инициатива на Военното министерство те са обявявани за почетни граждани на селищата, в които са воювали или които са освобождавали. С Разград са свързани имената на трима руски военнослужещи. През 1922 г. Общинският съвет отпуска средства за погребението на починалия в града руски полковник Виктор Илич Чепотаревский, за когото сведенията са съвсем оскъдни.
В писмо от Съюза на руските ветерани от Освободителната война до Разградския градски общински съвет от 11декември 1924 г. четем: "между руските бежанци в България имало и такива, които някога на младини са взели участие в нашето Освобождение. Техният брой бил малък - 48 души, хора все над 70-годишна възраст и те от месец на месец измирали, отивали си. Само в последните две години измрели в България от тях 10 души", разказва специалистът. Тя отбелязва, че в запазените документи се споменава и за полк. Константин Юриевич Кривошей, участвал в освобождението на Разград, живущ в София. Тъй като отпусната му помощ от държавата е недостатъчна, Общинският съвет единодушно гласува месечна помощ за полк. Кривошей.
В протоколите на Разградския градски общински съвет се срещат още данни за генерал Порфирий Д. Черноглазов, взел непосредствено участие в боевете като поручик от 125 пехотен Курски полк, също живущ в София. На ген. Черноглазов е отпусната парична помощ за 50-годишнината от Освобождението на Разград през 1928 г. Впоследствие през 1936 г. на заседание от 24 февруари, Общинският съвет го прави почетен гражданин на Разград и му отпуска значителна еднократна парична помощ, разказва специалистът от държавния архив в лудогорския град. Тя добавя, че Порфирий Черноглазов изказва на всички разградчани дълбока и искрена благодарност в писмо до в. "Разградско слово" от 24 март 1936 г. Писмото е публикувано на първа страница със заглавие "Получено писмо от единствения жив ветеран от Освобождението на Разград". Писмото завършва с думите: "Още веднъж на всички Ви моето руско от цяла душа и сърце - спасибо!"
В Държавния архив се съхранява и интересен документ от честването на 3 март 1895 г. в Разград, разказва още Колева. По думите й в местния летопис е документирано, че след тържествената служба и молебена, кметът на Разград Александър Зорзанов изпраща телеграми от името на гражданите до император Николай Втори и до граф. Игнатиев - дипломат, играл важна роля в определянето на руската политика на Балканите и участник в Руско-турската война (1877 - 1878). След традиционните пожелания за здраве и благополучие към император Николай Втори, телеграмата завършва с думите: "и под скиптъра на Ваше Императорско величество да се осъществи заветният ни идеал - Санстефанска България". Разградчани получават отговор от кабинета на император Николай Втори, а граф Игнатиев отговаря лично. Телеграмата му съдържа едно, но достатъчно силно изречение: "Благодаря за добрата памет, неизменно желая благоденствието на България". Телеграмите са публикувани в градско-общинския вестник "Разград" от 25 февруари 1895 г., каза Дарина Колева. Тя допълни, че запазените документи от следосвобожденския период ясно показват формирането на традиции на почит, историческа памет и признателност в поколенията.
/АМ/