Обединяването на усилията на международните финансови институции, банките за развитие, държавните власти, търговските банки и частните инвеститори в осигуряването на климатично финансиране наред с балансирането на рисковете и бюрократичните изисквания в отговор на нуждите на различните участници в този процес бяха обсъдени в дискусия провела се на българския павилион на СОР29 днес.
В рамките на деня беше подписан и Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Азербайджанската агенция за инвестиции.
В събитието участваха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова, изпълнителният директор на Българската банка за развитие (ББР) Илия Караниколов, изпълнителният директор на "Корпоративно банките" и член на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк" (UniCredit Bulbank) Борислав Бангеев, изпълнителният директор на стратегията за устойчивост на Националната банка за развитие на Полша Матеуш Шчурек, Таня Фалер, директор за техническа оценка и мониторинг в Банката за развитие на Съвета на Европа, Доминикус Тикус, старши съветник в "Амбър инфрастракчър" (Amber Infrastructure), Ралица Германова, експерт по ESG станадартите, устойчивостта и прозрачността в Международната финансова корпорация (International Finance Corporation) – част от групата на Световната банка.
Министерството на иновациите и растежа, което за втора поредна година е съорганизатор на събитията на българския павилион на климатичната конференция на ООН, подпомага инвестициите в зеления преход основно с три механизма – чрез управлението на структурни програми с финансиране от Европейския съюз, чрез Българската банка за развитие (ББР), в чието портфолио вече една четвърт са инвестирани в проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност, и чрез Фонда на фондовете, който насочено разпределя европейско финансиране, бюджетна подкрепа и частен капитал. Това посочи в началото на събитието Красимир Якимов, служебен заместник-министър на иновациите и растежа, очертавайки дейността на МИР в областта на климатичното финансиране.
Обединяването на усилията на частния и обществения сектор не е лесно, но е възможно, посочи Борислав Бангеев от "УниКредит Булбанк", която по думите му е търговската банка в българия, финансираща най-голямо портфолио проекти за възобновяема енергия. Той даде конкретен пример за това сътрудничество с проект за фотоволтаична централа в Русенско, финансиран от "УниКредит" с гаранции от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), който се ползва и с подкрепата на местната общност.
Участието на многостранните банки и националните банки за развитие именно с гаранции за рисковете е фактор, който засилва участието на частните капитали в проекти, подпомагащи борбата с климатичните промени, обединиха се участниците в дискусията.
Това е една от основните функции на Националната банка за развитие на Полша – институция с вече 100-годишна история, разказа Матеуш Шчурек.
Не е възможно зеленият преход да се финансира изцяло с обществени средства и с пълно поемане на рисковете от обществените структури и за това е важно да се направи така, че рисковете от инвестиции в климатично благоприятни проекти да са приемливи за частния сектор, подчерта той.
Друг ключов аспект е социалната цена на прехода и това той да бъде приемлив за отделните групи от обществото, допълни Шчурек. Националната банка за развитие на Полша подкрепя прехода на полската икономика, която има дълга история във въглищната енергетика – институцията не финансира нови проекти за въглищна енергия, но финансира проекти за преход към зелена енергетика, посочи той.
Преходът към нисковъглеродна икономика създава печеливши и губещи, но губещите надлежно обезщетени, наблегна Таня Фолер от Банката за развитие на Съвета на Европа – институция с история, започваща през 1952 година. Именно социалната справедливост на прехода е основната задача, която тази финансираща структура си поставя, отбеляза Фолер.
Климатичната криза е най-вече социална криза, защото има неравномерни последици за различните социални групи, подчерта тя и открои значимостта на "качеството" на климатичното финансиране. Друг ключов аспект е финансирането на адаптацията към климатичните промени, която не получава необходимото внимание и ресурси, каза Фолер.
Призивът за засилване на подкрепата на усилията за адаптация подкрепи и Деви Диландер, старши директор на Световната фондация за климата (Climate Foundation) и проект "Клаймътфит" (CLIMATEFIT) – неправителствена организация, основана на СОР28 в Дубай през 2023 г., която работи в областта на обединяването на климатично финансиране от различните сектори в Дания и Великобритания. Бивш главен преговарящ на Дания по въпросите на климатичните промени, Диландер насърчи привличането на финанси към усилията за адаптация и съответно - дейността на държавните и международни институции като гаранти на рисковете.
От гледна точка на частния капитал регионът на "трите морета" (Черно, Адриатическо и Балтийско – бел. ред.) е изключително привлекателен, тъй като предлага регулаторна и макроикономическа стабилност, сравнима в тази в Западна Европа, но значително по-висок темп на растеж, а разполагането и изграждането на системи за зелена енергия е много по-лесно, отбеляза Доминикус Тикус.
Именно гарантирането на рисковете и регулирането им на ниво, което да е приемливо за частните инвестиции, е ключово, наред с поемането на дългосрочни ангажименти от правителствата, допълни той.
Средства по климатично благоприятни проекти са налични, но няма търсене, отбеляза същевременно Илия Караниколов от ББР. Необходими са целенасочени усилия за запознаване на евентуалните получатели на климатично финансиране с възможностите, които се предлагат, и начините за тяхното използване, подчерта той.
Друг начин да се засили интересът към възможностите за климатично финансиране е намаляването на административните изисквания, каза Караниколов в разрез с призива, отправен от представителката на Банката за развитие на Съвета на Европа за набиране на повече данни за източниците, насочването и ефикасността на целево отпусканите средства.
Трябва да използваме възможностите на изкуствения интелект, за да постигмен това, без да затрудняваме излишно компаниите и гражданите, заключи Таня Фолер.
/СЛС/
news.modal.text
