Почти 50 на сто от генерираната през 2022 г. брутна добавена стойност (БДС) на България се формира от сектори, които вземат предвид устойчивите дейности, залегнали в т.нар зелена таксономия на ЕС, показва второто изследване в областта на ESG политиките в България на компанията, предоставяща бизнес анализи и новинарско съдържание "СийНекст" (SeeNext).
Анализът има за цел да оцени средносрочното въздействие върху българската икономика на разширяващите се регулации за устойчивост на ЕС. Потенциалът на страната ни да разшири и утвърди своята устойчивост спрямо критериите, определени в таксономията на ЕС, също е обект на изследването, като е съпоставен и с този на съседките Румъния, Сърбия и Гърция, както и с този на Хърватия и Словения.
Голяма част от дейностите, извършвани в секторите недвижими имоти и енергетика, водоснабдяване и управление на отпадъците, както и при ИТ и телекомуникации, вече отговарят на критериите за устойчивост, залегнали в таксономията. В секторите недвижими имоти и енергетика, водоснабдяване и управление на отпадъци 100 процента от дейностите вече покриват стандартите за устойчивост, докато в сектор ИТ и телекомуникации делът на устойчиви дейности е 98 на сто през 2022 г. Това означава, че изброените сектори предоставят и най-голям потенциал за инвестиции с бърз едновременен ефект върху икономиката и измененията на климата, посочват анализаторите от "СийНекст".
Според анализа, България се нарежда на трето място сред страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) по отношение на потенциала за подобряване на устойчивостта. Страната ни се представя по-добре от Хърватия, Сърбия и Гърция, въпреки че изостава малко от Румъния и регионалния лидер Словения.
"Важно е да отбележим, че по-ниска оценка по отношение на потенциал не означава непременно по-малко устойчива икономика. Такъв резултат може да отразява по-сериозен напредък към целите на Зелената сделка и по-висок дял на дейности с ниски емисии извън обхвата на таксономията. Гърция и Хърватия, например, са признати за регионални лидери по отношение на напредък в декарбонизацията. По-ниските им оценки обаче могат да се дължат на фактори като ниския дял на производството, което показва ограничен потенциал за по-нататъшно подобрение", казва Лилия Горанова, мениджър "Аналитични продукти" в "СийНекст".
Изследването предоставя преглед на всеки сектор, обхванат от таксономията, през призмата на неговия дял от БДС и приноса му към потенциала за устойчива икономика на България. В допълнение, анализаторите на "Сийнекст" изследват и взаимовръзката между БДС и нивата на въглеродни емисии в България и останалите пет страни от ЮИЕ. Историческите данни показват, че икономическият растеж на страната от години не е свързан с повишаване на въглеродните емисии, а това от своя страна подобрява потенциала за по-устойчиво развитие.
/ВЙ/
news.modal.text
