Връзката с природата и заниманията на открито допринасят за цялостното благосъстояние на организма. Това помага на хората да осъзнаят и да си припомнят защо е важно да се цени околната среда и нейните елементи. Времето сред природата допринася за справяне и с появилата се в последните години климатична тревожност. Това мнение изказаха за БТА психологът и автор в платформата „Климатека“ Елица Станева-Бритън и доброволецът към „Грийнпийс-България“ Денислав Иванов. Те коментираха темата по повод днешния Международен ден на семейството, който тази година е посветен на климатичните промени.
Излизайки сред природата, човек може да научи повече за деликатните връзки в природата и да осъзнае ролята си в борбата с климатичните промени, заяви Бритън. Затова е от изключително значение да се възпитава любов и уважение към околния свят още в ранна детска възраст, смята тя. Климатичната тревожност може да доведе до различни физиологични, емоционални и мисловни промени у човек. Липса на апетит, влошен сън и умора са част от проявите, обуславящи тази тревожност, обясни Бритън. Тя сподели, че се разтоварва от ежедневното напрежение чрез посещения в пещери. Обожавам ходенето до този подземен свят, често ми напомня за връзката между видимото и скрито от очите, точно като невидимата, но силна връзка между тялото и ума, обясни Бритън.
Климатичната тревожност е различна от сезонната депресия и придобива по-екзистенциален облик, достигайки до несигурност по отношение на съществуването и бъдещето и тъга по изчезващите видове и екосистеми, подчерта също психологът. По думите й може да се изпита вина и тъга, а също и недоверие към управляващите относно бъдещето на хората. При много млади хора, например, се наблюдава нежелание да се създаде семейство поради страх от това, което предстои, на фона на климатични промени и природни катаклизми, заяви още Бритън.
Първоначално си мислиш, че е невъзможно хората да са чак толкова безотговорни, че да съсипят климата. След това осъзнаваш, че всъщност хората абсолютно са съсипали климата в интерес на личната си изгода, каза Денислав Иванов, споделяйки своите тревоги за природата. Когато осъзнаеш, че целият ни икономически бум и модерен начин на живот се крепи на парниковите газове, например, които всъщност причиняват глобалното затопляне, се отключва едно усещане за безсилие, обобщи Иванов. Според него разговорите за климатичната тревожност са се засилили в последните 10 години заради продължаващите провали в реакцията срещу измененията в климата. Иванов смята, че темата за климатичните промени не е достатъчно застъпена в публичното пространство в България, за да бъде осъзнат и проблемът с климатичната тревожност. Силно препоръчвам на всеки човек да прекарва повече време в красивите ни паркове и природни местности, но срещу климатичната тревожност бих препоръчал и активна дейност срещу самите климатични промени, коментира Иванов и призова за повече дейност в борбата с климатичните промени.
Друг доброволец на „Грийнпийс България“ - Христина Касапчева, смята, че в България има безразличие по темата с климатичната тревожност. Тя признава, че е изпитвала тревожност, която се е появила с добиването на повече знания за проблемите, касаещи състоянието на природата. Макар че е най-голямата сила, знанието носи и отговорност, поражда въпроси и предизвиква нужда от действие, каза Касапчева. Нейните наблюдения са, че особено сред младите хора има нарастваща тревожност от настоящето и от бъдещето заради липсата на контрол върху определени процеси. Според Касапчева затова са нужни повече открити дискусии.
Балин Балинов, координатор на кампания за възобновяема енергия в „Грийнпийс-България“, каза, че му е трудно да се пребори с възмущението от незаконните сметища в страната, докато обикаля сред природата в търсене на приятни моменти. Строителни отпадъци, матраци, стари телевизори, мебели, автомобилни брони и гуми са част от нещата, на които той се натъква, докато пътува из България. Не може да пееш „Хубава си моя горо“ и да замърсяваш природата, не може да заявяваш любов към родината си и да не правиш нищо за чистотата, дори да не се възмутиш от случващото се, коментира Балинов. По думите му човешкото проявление оказва влияние и води до екстремни явления. Той припомни наводненията в община Царево от началото на септември 2023 г., когато водната стихията отне няколко човешки живота. Според нов доклад на Световната метеорологична организация, публикуван на 23 април, Азия е най-засегнатият от бедствия регион в света през 2023 г. В много страни на континента е отчетена най-горещата година в историята, регистрирани са екстремни явления, свързани с изменението на климата – от суши и твърде дълги горещи вълни до наводнения и бури, заяви още Балинов. По думите му климатичните промени засягат всяка държава и са повод да се предприемат по-сериозни действия за справяне с последиците от зачестяващите екстремни явления. Той даде пример, че „Грийнпийс-България“ работи съвместно с Националната асоциация на доброволците периодично за организирането на обучения на доброволци за реакция при бедствия. В момента се състои тазгодишното обучение.
***
Поставяйки акцент върху климатичните промени в днешния Международния ден на семейство се цели повишаване на осведомеността за това как изменението на климата засяга семействата. Поставя се фокус и върху ролята, която семейства могат да имат в действията, свързани с климата. Това сочи информация на отдел "Справочна" на БТА. Денят се чества от 1994 г. с резолюция A/RES/47/237 на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г., за да се повиши информираността на международната общност по въпросите, свързани със социалните, икономическите и демографските процеси, които влияят на семействата.
/ТТ/
news.modal.text
