site.btaСтабилен рециклиращ сектор, подкрепящ политиките за кръгова икономика и декарбонизация, искат от Българската асоциация по рециклиране

Създаване на стабилен рециклиращ сектор, който да посрещне новите предизвикателства и да подкрепи политиките за кръгова икономика и декарбонизация, искат от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Това е едно от исканията на асоциацията, каза  Борислав Малинов, председател на БАР, по време на кръгла маса „Кръгова икономика 5.0. Рециклиране за устойчиво развитие“.

Кръговата икономика и декарбонизация повече не могат да чакат, отбеляза той и посочи, че свързващото звено в тези политики е рециклиращата индустрия, тъй като осигурява рециклирани суровини за икономиката и намалява въглеродните емисии. Рециклирането на метали води до 90% по-малко въглеродни емисии, отделяни в атмосферата, а рециклирането на текстилни отпадъци спестява 97% от въглеродните емисии, посочи той.

От законодателната власт и от европейските институции от БАР искаме създаване на механизми за оценяване на ползите от рециклирането, възнаграждаване на купуващите рециклирани материали, внедряване на пазарни стимули, насърчаващи преминаването към кръгова икономика, допълни Малинов. По думите му забраната за износ на отпадъци от Европа, която предстои да се въведе, без да са налични достатъчно пазари за рециклиращите суровини, не е подходящ механизъм. Нужна е повече подкрепа от еврофондовете за малките и средните предприятия, за да направят първи стъпки за внедряване на иновативни технологии, каза още той. По думите му са необходими и повече инициативи от страна на Европейската комисия в подкрепа на рециклирането, включително и рециклирането на текстил и обувки.

Евродепутатът Искра Михайлова посочва в поздравлението си към участниците във форума, че кръговата икономика не е мода, а подход с огромен потенциал, който има  капацитет да генерира в Европа нетна икономическа печалба от 1,8 трилиона евро до 2030 г. Поздравлението на Михайлова беше представено от модератора на форума Бойко Василев. Кръговата икономика може да създаде повече от един милион работни места и може да доведе до рязко намаляване на вредните парникови емисии. В кръговата икономика стойността на продуктите и ресурсите се запазва в икономиката възможно най-дълго, а генерирането на отпадъци е сведено до минимум, отбелязва още Михайлова. Тя посочва ,че рециклирането е важно за кръговата икономика, то може естествено да сближи политиките на ЕС за климата и за кръговата икономика и да направи осъществяването им реалистично в обозримо бъдеще.

Дългосрочната визия за просперираща икономика до 2050 г. предвижда Европа да играе водеща роля за постигане на неутралност по отношение на климата, като модернизира енергийната система, инвестира в различни технологични решения, предостави повече възможности на гражданите и съгласува действията в ключови области като индустриална политика, финанси, кръгова икономика и др. и същевременно осигури социална справедливост и подкрепа за справедлив преход, пише евродепутатът. Михайлова допълва, че комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП), на която тя е председател, е подготвила позицията на ЕП по четири ключови досиета, свързани с бъдещата многогодишна финансова рамка за периода 2021– 2027 г.  - Регламент за общоприложимите правила да управление на седем фонда на ЕС, Регламент за европейския фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд, Регламент за териториално сътрудничество и Механизъм за преодоляване на трансгранични противоречия. В тези регламенти присъстват кръговата икономика и рециклирането, добавя тя.

Евродепутатът Илхан Кючюк, който присъства на форума, каза, че ЕС все повече трябва да се обръща към възможността да запазва ресурсите си и да ги инвестира, особено когато стратегическата автономия е на преден план. Тази стратегическа автономия на ЕС няма да се изгради с военна промишленост, а ще трябват други ресурси, смята той.

Надежда Бобчева, заместник-кмет на София, коментира, че градът се изправя пред  предизвикателството на все повече хора, идващи да живият тук, и в резултат на това - все повече генерираните отпадъци. В София има завод за механично и биологично третиране, чийто годишен капацитет е 410 хиляди тона, което означава, че дневно 1300 тона произвеждаме алтернативно гориво. Целта ни е да разделяме всички потоци отпадъци, вече е осигурено разделението на стъкло, метал, хартия и пластмаса, както и на текстилни отпадъци, каза още тя. Бобчева посочи, че се планира изграждане на система от мобилни центрове, в които ще може да се предават малка техника, батерии, лекарства и др. Не сме покрили все още разделното събиране на едрогабаритните отпадъци от домакинствата, допълни тя и припомни, че общината отдавна събира разделно зелените отпадъци, както и че има работеща система за биоразградимите отпадъци.

Джордж Кремлис, почетен директор към ЕК, каза, че чрез кръговата икономика ще бъде стимулиран енергийният преход. За да стимулираме зеления преход, трябва да се използват възобновяеми енергийни източници и батерии, а пък за производството на батерии ни трябват критично важни суровини. Европа не разполага с такива суровини, каза още той. За да постигнем дори дигиталния преход, са ни нужни критично важни суровини, а изкуственият интелект също се нуждае от тях, което пък за Европа е изключително предизвикателство. Разумното управление на критично важните суровини може да се постигне чрез разделно събиране и рециклиране, посочи той. Кремлис изрази мнение, че кръговата икономика трябва да бъде емблематичен приоритет за ЕС. Той даде идеи, върху които страните трябва да помислят – стимулиране за нисък процент на депонираните отпадъци, извличане на стомана от строителните отпадъци, извличане на суровини от старите кораби след експлоатацията им, от соларните панели, от ветрогенераторите и др. По думите му Стратегията и плана за действие за кръговата икономика, които са приети в България през 2022 г., трябва да бъдат актуализирани.

Представители на Бюрото за международно рециклиране и на Европейската федерация на рециклиращите индустрии отбелязаха, че вероятно рециклиращата индустрия я очакват нови промени предвид предстоящите европейски избори. Проблемът, с който трябва да се справим, е бързата урбанизация, която води до големи обеми отпадъчни материали, а правителствата не предлагат достатъчно адекватни стимули за справяне с проблема, каза Сузи Бърийдж, председател на Бюрото. По думите ѝ най-широко рециклираният материал в света е стоманата, но трябва да се оптимизира събирането на отпадната стомана, а когато се говори за ограничения в търговията, трябва да се даде предимство на държавите с добре развита рециклираща индустрия. Декарбонизацията и добре развита рециклираща индустрия вървят ръка за ръка, добави тя.