site.btaИзградените и въведени в експлоатация мощности за производство на соларна енергия са повече от 3000 мегавата в страната

Новоприсъединените мощности за производство на ток от възобновяема енергия в последната година и половина са между 1700-1800 мегавата. С това изградените и въведени в експлоатация мощности за производство на соларна енергия са повече от 3000 мегавата в страната. Това каза изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев в интервю за БТА по повод присъединените възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) към разпределителната и преносната мрежа, и развитието на електроенергийната мрежа в България, което се обсъжда в контекста на реформата в енергетиката.

Очакванията са през следващата година в мрежата да бъдат присъединени още между 1000 и 1500 мегавата новоизградени соларни централи. Цачев добави, че присъединяването на ВЕИ мощностите е свързано с физическото развитие на мрежата, но-сериозният въпрос е как тези мощности ще бъдат управлявани и как системата ще бъде регулирана. Липсата на маневрени мощности може да доведе до огромен риск пред функционирането на системата, предупреди изпълнителният директор на ЕСО. 

Следва пълният текст на интервюто:

- Колко са присъединените мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за тази година?

- В последната година и половина новоприсъединените мощности за производство на електрическа енергия от възобновяема енергия са около 1700-1800 мегавата. С това изградените и въведени в експлоатация мощности за производство на соларна енергия са повече от 3000 мегавата в страната, а мощностите за производство на вятърна енергия са такива, каквито са и към 2012 г. – 700 мегавата. 

- Тоест производството на енергия от вятърната енергия не се развива?

- На този етап има проекти, но все още няма такива, които са готови за инсталиране и въвеждане в експлоатация.

- Колко ВЕИ мощности се очаква да се присъединят през следващата година?

- На този етап, след влизането в сила на Закона за възобновяемите източници, ние имаме подписани окончателни договори за присъединяване на приблизително 2500 мегавата нови мощности, като това е само в мрежа високо напрежение. Има подписани предварителни договори за около 8500 мегавата. Издадени са ангажиращи становища за над 3000 мегавата. Очакваме през следващата година на база вече сключените окончателни договори в мрежата да бъдат присъединени още между 1000 и 1500 мегавата от новоизградени соларни централи. Освен тези договори за присъединяване в електропреносната мрежа, ние сме подписали договори с разпределителните дружества за още над 4500 мегавата, които ще се присъединят в разпределителната мрежа.

- Мрежата ще издържи ли на всичките мощности?

- Присъединяването върви с физическото развитие на мрежата, което се случва, иначе ние нямаше да присъединим тези мощности, без да са изпълнени конкретните условия за присъединяването на всяка една централа. По-сериозният въпрос е как тези мощности ще бъдат управлявани и как системата ще бъде регулирана. Затова ние като системен оператор сме заявили необходимостта за развитието на маневрени мощности, които да ни дадат възможност да управляваме инсталациите с непостоянен характер на производство. Батериите на този етап са най-бързата технология, която може да бъде изградена, но най-ефективната, която ще ни даде възможност да съхраняваме индустриални количества електрическа енергия, са помпено-акумулиращите централи (ПАВЕЦ).

- Тази седмица казахте, че вече в страната има излишък на електроенергия и дори може през април 2024 г. да се наложи ограничаване на производството на енергия. До какво може да доведе това?

- Да, точно така. Имам предвид, че вследствие на присъединяването на всички тези 1700-1800 мегавата нови ВЕИ мощности през тази година излишъците в системата през месеците април - май и след това септември - октомври, когато е най-ниското потребление на електрическа енергия в страната, очакваме да бъдат огромни. Поради липса на маневрени мощности това може да доведе до огромен риск пред функционирането на системата. Затова има много голяма вероятност да се стигне до ограничаване на производството от всички производители на електрическа енергия.

- В същото време правителството обяви, че ще строи два нови ядрени блока на площадката в АЕЦ "Козлодуй". Това означава още енергийни мощности.

- Най-важното нещо е да кажем как осигуряваме сигурността на всички потребители в страната. В момента товарът в страната е 5100 мегавата. По това време на годината производството на електрическа енергия от ВЕИ е общо 760 мегавата -  600 мегавата от соларна енергия и 160 мегавата от вятърни мощности. Ако ги няма конвенционалните и базови централи, откъде ще задоволим потребностите в страната?

- Това е сега, но през април и лятото?

- Да, така е, но през април имаме 30 дена - т.е. 720 часа, а годината е от 8760 часа. За нашите условия и нашето географско положение развитието на ВЕИ мощности минава през системи за съхранение и развитие на базови нискоемисионни мощности.

- Като казахме за свръхпроизводство на електроенергия, вие наскоро казахте, че през април тази година ЕСО е бил санкциониран с 900 000 евро заради излишък на електроенергия. Разкажете малко повече за тази глоба.

- Това не е санкция, а е един задействан авариен механизъм във връзка с нашето членство в ENTSO-E (Асоциацията за сътрудничество между европейските операторите на електроенергийните преносни системи). През април 2023 г. излишъкът на енергия в страната достигна 1176 мегавата за един час. В този един час ние и френският енергиен оператор сме изнесли енергия от нашите две пазарни зони около 2000 мегавата - 900 мегавата от България и 1100 мегавата от Франция. Тези 2000 мегавата, тъй като те нямат график за потребление в някоя от другите европейски държави, започват да причиняват системни проблеми в цяла Европа, повишавайки честотата до там, че задействат аварийна процедура в рамките на ENTSO-E. Аварийната процедура представлява редиспечиране на производствени мощности от Германия, Австрия и Италия, за да може да бъдат компенсирани тези 2000 мегавата в този час. Съответно санкцията, която ние плащаме, е 900 000 евро, докато Франция плаща 1,1 млн. евро.

Причината е, че ние като оператори не сме разполагали с достатъчно маневрени мощности, с които да компенсираме този излишък на електрическа енергия. Този излишък на енергия не се дължи само на свръхпроизводството от ВЕИ мощности. Той се дължи и на нелоялни практики от търговци участници в страната, които купуват енергия на отрицателни цени от държавите в Европейския съюз, които също имат огромен излишък от вятърна енергия и затова те продават на отрицателни цени. Но наши търговски участници, които са нелоялна практика, купуват тази енергия и без да имат график за потребление в страната, я "изсипват" у нас. Когато ние нямаме достатъчно потенциал тази енергия да я съхраним някъде, тя излиза от нашата страна.

- Има ли опасност това да се повтори?

- Разбира се. Първото е от гледна точка на свръхпроизводството. Второто е, че в страната, въпреки сезирането от нашата страната на Комисията за енергийно и водно регулиране, не бяха предприети необходимите регулаторни мерки, с които дадем възможност преди отпадането на пределните цени за излишък и за недостиг в системата, да можем да получим предоставяне на услуга "регулиране надолу" от ВЕИ производители, с което ние да може да използваме в един такъв момент техните възможности да си намалят производството и да не се стига до нерегламентирано изнасяне на електрическа енергия от страната. Надявам се тези мерки да бъдат предприети в следващите няколко месеца.

- Кои са най-актуалните проекти, които осъществявате към момента и какви са ползите от тяхното изпълнение?

- В момента ЕСО работи по няколко проекта, свързани с развитието на преносната мрежа с цел присъединяване на повече ВЕИ мощности. Единият от проектите е по Плана за възстановяване и устойчивост. Той е насочен към дигитализация на процесите на управление в цялата система и третира въвеждането на системи за автоматично управление в 171 подстанции, реконструкции на откритите разпределителни уредби на част от тези подстанции, както и подмяна на нова SCADA система (система за наблюдение, контрол и управление) и пазарна система. С това ще се подобри скоростта на процесите при управлението на системата.

Друг значим проект, който е по плана REPowerEU, е за реконструкция и увеличаване на капацитета на близо 880 км електропроводи 110 киловолта. Всички усилия са насочени към присъединяването на по-голям капацитет от ВЕИ мощности. Електропроводите са приоритетно в местата, където е проявен най-голям инвеститорски интерес.

Развиваме и един проект, за който сме подкрепени от Министерството на енергетиката, и очакваме да бъде финансиран по Модернизационния фонд. Проектът е за реконструкция и преминаването на цялата мрежа от 200-220 киловолта на ниво напрежение от 400 киловолта, с което да увеличим възможността на целия преносен капацитет на мрежата в страната. Говоря за цялата мрежа по линията Мизия - Алеко в източна посока. С проекта ще се реконструира близо 1100 км мрежа от ниво 220 киловолта на ниво напрежение от 400 киловолта, както и изграждането на над 15 нови уредби 400 киловолта, в които да бъдат присъединени тези съществуващи електропроводи.

ЕСО участва в един проект заедно с румънския оператор, като се очаква неговото одобрение до края на месеца като проект от общ европейски интерес. Проектът се казва "Кармен-2". Той е за изграждане на 4 нови подстанции на 400 киловолта - пряко насочени към присъединяване на мощности от вятър и слънце в Североизточна България, както и изграждане на нови 276 км електропроводи 400 киловолта, които да дадат възможност да присъединим и пренесем произведената електроенергия от вятърни мощности.