site.btaИзсичането на горите и санирането на сградите са заплаха за прилепите, според еколог

ZB 08:00:01 30-11-2021
RI2139ZB.035 08:00
прилепи - заплахи - еколог

Изсичането на горите и санирането на сградите
са заплаха за прилепите, според еколог

София, 30 ноември /Борислава Бибиновска, БТА/

Изсичането на горите и санирането на сградите са заплаха за прилепите, каза за БТА Светла Тодорова от фондация "Наука за природата". Тя е ръководител на проекта "Прилепи и хора - живот под един покрив" (batslife.eu), чиято цел е подобряването на природозащитния статус на девет вида прилепи в осем ключови местообитания от Натура 2000 в България. От фондацията отбелязват, че хората знаят малко за прилепите, пример за грешно схващане е, че те са летящи мишки.

Опасностите за прилепите

Санирането застрашава прилепите, тъй като те обитават фугите на сградите, посочи Тодорова. Ако преди санирането, не е извършена проверка на сградата за наличието на прилепи, голяма част от тях могат да останат в капан, обясни тя. Те обитават и хралупи на дървета, затова изсичането е риск за тяхното местообитание, посочи екологът. В пещерите могат да се срещнат най-големите колонии от прилепи. Това е най-доброто местообитание, защото там има постоянна температура, влажност и слаба осветеност, каза Тодорова. Тя обаче отбеляза, че пещерите са обект на вандализъм, а това може да прокуди животните. При посещение на пещера човек не трябва да вдига шум и да насочва пряка светлина срещу прилепите, съветва екологът.

Прилепите са най-уязвими през зимата и след раждане

Прилепите са най-уязвими през зимата. Те хибернират от декември до края на март, когато сърдечната им честота се забавя от над 400 до около 10 удара в минута, а температурата на тялото им пада до 0-10 градуса, посочи Тодорова. Тя предупреди, че ако се събудят в този период, те не могат да преживеят заради недостатък на храна.

Друг важен период за прилепите е раждането. Малките се раждат от май до юни и началото на юли и се отглеждат до средата на август. Женските раждат по едно малко на година, рядко - две. В първите седмици те са изключително безпомощни и са прикрепени към майките си. Затова, ако майката бъде уплашена, при внезапния полет малкото може да се изпусне от нея, разказа Тодорова.

Прилепите са помощници в земеделието

В България се срещат 33 вида прилепи. Основната им храна са насекомите. Един прилеп може да изяде между 600 - 1000 насекоми за час, а за една нощ - около 5000, разказа екологът. Прилепите са помощници на земеделците, тъй като се хранят с вредители по културите и намаляват разходите за употреба на пестициди, посочи тя. Някои видове прилепи, като летящата лисица, имат роля в опрашването и разпространението на семената, даде пример Тодорова. Те се срещат в тропическите гори и благодарение на диетата им се радваме на агаве, какао, банани, авокадо, гуава и кокосови орехи, посочи екологът.

Прилепите и вирусите

В контекста на COVID-19 и причините за появата на SARS-CoV-2 Тодорова коментира и възможността прилепите да пренасят болести. Те са единствените бозайници, които са способни да летят активно - по време на полет техният метаболизъм и температурата им се повишават, каза екологът. Това явление по думите й се наблюдава при другите бозайници само по време на инфекция. Според нея това е едно от обясненията защо прилепите са резервоари на вируси. Прилепите в нашата страна, Европа и Африка не са резервоар на SARS-CoV-2, подчерта Тодорова. У прилепите в Китай е установен коронавирусът RaTG13, който е сходен с COVID-19, но не може да бъде пренесен на хора, смята Тодорова. Според нея поради това се предполага, че има други междинни гостоприемници, които са заразили хората.






/РИ/