site.btaМладите, активните, живеещите в големите градове българи са особено загрижени за климатичните промени, показва изследване

ZB 13:13:01 02-12-2021
IS1310ZB.022
проучване - климатични промени

Младите, активните, живеещите в големите градове българи са особено загрижени за климатичните промени, показва изследване


София, 2 декември /Теодора Цанева, БТА/

Младите, активните, живеещите в големите градове българи са особено загрижени за климатичните промени. С увеличаването на възрастта тази загриженост намалява. Това показва национално представително изследване на "Тренд", реализирано по поръчка на евродепутата Петър Витанов.

Проучването е проведено сред 1010 души на възраст 18+ между 13 и 21 октомври тази година, относно нагласите на българите към основни теми, свързани с климатичните промени и европейския зелен пакт.

Според 78 процента от българското общество има промяна в климата, а резултатите от проучвания назад във времето показват много по-нисък дял. Осем процента смятат, че климатът не се променя, посочи Евелина Славкова от "Тренд" при представянето на изследването в пресклуба на БТА.

Десет процента от анкетираните са на мнение, че климатичните промени са резултат от естествени процеси. Според половината от българското общество, освен естествените процеси, дейността на човека също оказва негативно въздействие. 25 процента смятат, че хората променят климата, като това са по-скоро високообразовани хора, живеещи в големите градове и столицата, с по-високи доходи, които имат т.нар. постматериална култура. Шест процента не смятат, че има климатични промени, сочи проучването.

Над половината от анкетираните (51 процента) споделят, че не пазаруват по-малко стоки, които съдържат пластмаса в опаковките, за да спомогнат за намаляване на въздействието върху изменението на климата. 37 процента декларират, че го правят с тази цел, като в значителен дял това са жени, живеещи в столицата и областните градове, с по-високи доходи и по-високо образование.

Малко над една трета (37 процента) споделят, че събират отпадъците си разделно, но в превес е делът (57 процента) на тези, които декларират, че не го правят. Спрямо демографските разбивки и тук се отчита по-голяма ангажираност сред младите (30-39 г.), живеещите в столичата и областните градове, с висше образование. За малко над една трета от анкетираните важи, че пътуват по-малко с автомобил, за да намалят вредното въздействие върху климата.

Според Евелина Славкова, от изследването се вижда, че хората искат да рециклират отпадъците, които произвеждат. Имало подкрепа в българското общество и относно развитието на биологично замеделие. Българското общество не е запознато със зелената сделка, коментира още тя. Славкова обобщи, че като цяло има подкрепа на инициативите на ЕС за замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници и замяна на автомобилите с вътрешно горене с такива с нулеви и ниски емисии. Около 30 процента не са съгласни със замяна на изкопаемите горива, защото това е препитание за част от българското общество и затова има лека съпротива, коментира тя.

Евродепутатът Петър Витанов посочи, че климатичните промени са тема номер 1 в ЕС, която оформя цялата политика и приоритети на институциите в следващите 30 години. Изменението на климата най-много притеснява европейските граждани /82 процента/, повече от бедността, от неравенствата, повече от всичко друго и е хубаво, че 78 процента си дават сметка, че има климатични изменения, коментира той. Витанов отбеляза, че с тези резултати искат да подтикнат политическите партии да отделят много по-сериозно внимание в своите програми за политики и мерки, които да ограничат тези климатични изменения. По думите му, това е основен момент в политическите платформи на почти всички европейски партии, а този дебат в България отсъства.

Според Витанов у нас трябва да има обособен ресор, който да координира действията на отделни министерства и ведомства по зелените политики. Тази трансформация ще се случи, но трябва да е на по-справедлива социална цена, смята той.



/ИС/