site.btaБългария трябва да реализира потенциала си за ВЕИ, според експерти
ZB 08:00:01 03-12-2021
ZM1829ZB.003 08:00
възобновяема енергия - дискусии - обзор
България трябва да реализира потенциала си за ВЕИ, според експерти
София, 3 декември /Антоан Николов, БТА/
Необходимо е да се реализира потенциалът на България за алтернативни технологии за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Около това мнение се обединиха български и международни експерти на различни конференции тази седмица.
В подкрепа на тази теза в сряда Международната агенция за енергията публикува доклад, в който се посочва, че инсталираните нови мощности във възобновяеми енергийни източници в света ще отбележат пореден рекорд през настоящата година, но той няма да е достатъчен, за да бъде постигната желаната въглеродна неутралност към средата на века.
Енергийната криза в Европа напомни с пълна сила, че "трилемата" на енергийната политика на ЕС за едновременно постигане на достъпност, енергийна сигурност и устойчивост далеч не е намерила своето решение. Кризата показа как прекалената зависимост от изкопаемите горива, както и концентрацията на минерални ресурси, използвани в технологиите за производство на възобновяема енергия, в ръцете на малко на брой авторитарни държави като Русия и Китай, увеличава рисковете за климатичната и енергийната сигурност на Европа и забавя енергийния преход. Това са част от изводите на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ за цялостно зелено възстановяване на България, представен по време на международна конференция на 1 декември в София. В дискусията участваха представители от различни държавни институции, от неправителствения и от частния сектор. Говорителите се обединиха около тезата, че Европейският зелен пакт не е причина, а решение на енергийната криза. Той е потенциално най-силният инструмент за обрат в климатичните промени и за укрепване на енергийната сигурност на ЕС и страните членки.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза време на международната конференция, че България трябва да приеме енергийна стратегия, в която да бъдат заложени всички мерки, които да доведат до ускорено развитие на възобновяемите източници и децентрализация на енергийната система на страната. Освен това в нея трябва да залегне създаването на енергийни общности, както и да намерят отражение новите изисквания за умните мрежи, които могат да влияят положително за оптимизация на потреблението на електроенергия.
Според директора на програма "Енергетика и климат" към ЦИД Мартин Владимиров планът за възстановяване изисква интегрирането на вятърни централи по брега на Черно море и използването на геотермална енергия. "Това са източници на енергия, които България все още не използва достатъчно. В момента се използва само една трета от потенциала. Трябва да се разработят и възможности за складиране на електричеството", коментира той.
Трябва да има баланс между ядрената енергия и възобновяемите източници. Това е чудесна възможност за България и за развитието на соларната енергия, подчерта директорът на Центъра за енергетика и климат във Френския институт за международни отношения Марк-Антоан Еил-Мазега по време на конференцията.
Старши експертът по въпросите на енергийното сътрудничество в Европа към Институт "Агора Енергивенде" д-р Кристиан Редл изрази мнение, че природният газ не е подходяща преходна технология, която да замести въглищните централи, заради редица проблеми, свързани с високите цени на горивото и на въглеродните емисии.
Експертите считат, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябва приоритетно да инвестира в развитие на интелигентни електроразпределителни мрежи, които имат ключова роля за интегрирането на новите ВЕИ централи.
Тази седмица се състоя и онлайн конференция за енергийни журналисти. На нея координаторът "Газови политики" в организациите "За Земята" и "CEE Bankwatch Network" Рори Форстър заяви, че ако се осъществят плановете за развитие на газовата инфраструктура в България, няма как възобновяемите енергийни източници да се справят при евентуална газова криза. Същевременно, по думите му, природният газ не е стабилен източник на енергия, а България залага тъкмо на природния газ в бъдещото си развитие. Той припомни, че през 2017 г. Международната агенция за възобновяема енергия е поръчала проучване за територията на Източна Европа за неизползвания потенциал за ВЕИ. Агенцията е констатирала, че в Южна и Източна Европа технически има капацитет за 739 гигавата възобновяема енергия. От тази цифра 139 гигавата се считат за разходоефективни, постижими и възможни за разгръщане в краткосрочен план. България има постижим потенциал от малко над 23 гигавата само от вятърна и слънчева енергия, без да се отчитат възможностите на геотермалната и водната енергия. "Това е невероятно голяма възможност", изтъкна Форстър. Той посочи, че общият инсталиран капацитет на енергийния сектор е малко под 12,7 гигавата. Ако България използва напълно потенциала си за възобновяеми енергийни източници, може да изнася такава енергия в други държави. Може да се създаде експортен пазар за енергия от ВЕИ.
Според Енрико Донда от организацията "Food & Water Action Europe" трябва постепенно да се премахне употребата на изкопаеми горива, ако "искаме да имаме устойчиво бъдеще". Той изтъкна, че бъдещето е на ВЕИ.
В същото време нов доклад на Ember - мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе, след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, сочи, че Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55-процентово намаление на емисиите до 2030 г. Частта за България в доклада е изготвен със съдействие от "Грийнпийс"-България и Екологично сдружение "За Земята".
"Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63 на сто, следвана от Чехия с 18 на сто и България с 14 на сто. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза", коментира Ричард Муур от Ember.
Вчера Европейската комисия съобщи, че продължава наказателната процедура срещу България и Словакия, тъй като не са въвели навреме в националното законодателство европейските правила за насърчаване употребата на енергия от ВЕИ. Те предвиждат до 2030 г. делът на ВЕИ да бъде поне 32 на сто, а делът на възобновяемите горива при превозите да достигне 14 на сто.
Европейският съюз планира до 2030 г. да улавя ежегодно по 5 милиона тона въглероден диоксид от атмосферата и да създаде европейска система за сертифициране на този процес, предвижда проектодокумент, цитиран тази седмица от Ройтерс. Брюксел иска до 2050 г. ЕС да стане въглеродно неутрален, като за целта трябва да намали изхвърляните към момента 3 милиарда тона въглероден еквивалент годишно. За да бъде постигната тази цел, ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение.
Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии. Пакетът от предложения ще включва и ново законодателство, задължаващо петролните и газовите компании да намалят емисиите на метан, както и нови правила за европейския газов пазар. Целта на всички промени е да помогнат на ЕС да успее да намали вредните си емисии с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да стане въглеродно неутрален към 2050 г.
/ЦМ/
ZM1829ZB.003 08:00
възобновяема енергия - дискусии - обзор
България трябва да реализира потенциала си за ВЕИ, според експерти
София, 3 декември /Антоан Николов, БТА/
Необходимо е да се реализира потенциалът на България за алтернативни технологии за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Около това мнение се обединиха български и международни експерти на различни конференции тази седмица.
В подкрепа на тази теза в сряда Международната агенция за енергията публикува доклад, в който се посочва, че инсталираните нови мощности във възобновяеми енергийни източници в света ще отбележат пореден рекорд през настоящата година, но той няма да е достатъчен, за да бъде постигната желаната въглеродна неутралност към средата на века.
Енергийната криза в Европа напомни с пълна сила, че "трилемата" на енергийната политика на ЕС за едновременно постигане на достъпност, енергийна сигурност и устойчивост далеч не е намерила своето решение. Кризата показа как прекалената зависимост от изкопаемите горива, както и концентрацията на минерални ресурси, използвани в технологиите за производство на възобновяема енергия, в ръцете на малко на брой авторитарни държави като Русия и Китай, увеличава рисковете за климатичната и енергийната сигурност на Европа и забавя енергийния преход. Това са част от изводите на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ за цялостно зелено възстановяване на България, представен по време на международна конференция на 1 декември в София. В дискусията участваха представители от различни държавни институции, от неправителствения и от частния сектор. Говорителите се обединиха около тезата, че Европейският зелен пакт не е причина, а решение на енергийната криза. Той е потенциално най-силният инструмент за обрат в климатичните промени и за укрепване на енергийната сигурност на ЕС и страните членки.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза време на международната конференция, че България трябва да приеме енергийна стратегия, в която да бъдат заложени всички мерки, които да доведат до ускорено развитие на възобновяемите източници и децентрализация на енергийната система на страната. Освен това в нея трябва да залегне създаването на енергийни общности, както и да намерят отражение новите изисквания за умните мрежи, които могат да влияят положително за оптимизация на потреблението на електроенергия.
Според директора на програма "Енергетика и климат" към ЦИД Мартин Владимиров планът за възстановяване изисква интегрирането на вятърни централи по брега на Черно море и използването на геотермална енергия. "Това са източници на енергия, които България все още не използва достатъчно. В момента се използва само една трета от потенциала. Трябва да се разработят и възможности за складиране на електричеството", коментира той.
Трябва да има баланс между ядрената енергия и възобновяемите източници. Това е чудесна възможност за България и за развитието на соларната енергия, подчерта директорът на Центъра за енергетика и климат във Френския институт за международни отношения Марк-Антоан Еил-Мазега по време на конференцията.
Старши експертът по въпросите на енергийното сътрудничество в Европа към Институт "Агора Енергивенде" д-р Кристиан Редл изрази мнение, че природният газ не е подходяща преходна технология, която да замести въглищните централи, заради редица проблеми, свързани с високите цени на горивото и на въглеродните емисии.
Експертите считат, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябва приоритетно да инвестира в развитие на интелигентни електроразпределителни мрежи, които имат ключова роля за интегрирането на новите ВЕИ централи.
Тази седмица се състоя и онлайн конференция за енергийни журналисти. На нея координаторът "Газови политики" в организациите "За Земята" и "CEE Bankwatch Network" Рори Форстър заяви, че ако се осъществят плановете за развитие на газовата инфраструктура в България, няма как възобновяемите енергийни източници да се справят при евентуална газова криза. Същевременно, по думите му, природният газ не е стабилен източник на енергия, а България залага тъкмо на природния газ в бъдещото си развитие. Той припомни, че през 2017 г. Международната агенция за възобновяема енергия е поръчала проучване за територията на Източна Европа за неизползвания потенциал за ВЕИ. Агенцията е констатирала, че в Южна и Източна Европа технически има капацитет за 739 гигавата възобновяема енергия. От тази цифра 139 гигавата се считат за разходоефективни, постижими и възможни за разгръщане в краткосрочен план. България има постижим потенциал от малко над 23 гигавата само от вятърна и слънчева енергия, без да се отчитат възможностите на геотермалната и водната енергия. "Това е невероятно голяма възможност", изтъкна Форстър. Той посочи, че общият инсталиран капацитет на енергийния сектор е малко под 12,7 гигавата. Ако България използва напълно потенциала си за възобновяеми енергийни източници, може да изнася такава енергия в други държави. Може да се създаде експортен пазар за енергия от ВЕИ.
Според Енрико Донда от организацията "Food & Water Action Europe" трябва постепенно да се премахне употребата на изкопаеми горива, ако "искаме да имаме устойчиво бъдеще". Той изтъкна, че бъдещето е на ВЕИ.
В същото време нов доклад на Ember - мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе, след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, сочи, че Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55-процентово намаление на емисиите до 2030 г. Частта за България в доклада е изготвен със съдействие от "Грийнпийс"-България и Екологично сдружение "За Земята".
"Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63 на сто, следвана от Чехия с 18 на сто и България с 14 на сто. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза", коментира Ричард Муур от Ember.
Вчера Европейската комисия съобщи, че продължава наказателната процедура срещу България и Словакия, тъй като не са въвели навреме в националното законодателство европейските правила за насърчаване употребата на енергия от ВЕИ. Те предвиждат до 2030 г. делът на ВЕИ да бъде поне 32 на сто, а делът на възобновяемите горива при превозите да достигне 14 на сто.
Европейският съюз планира до 2030 г. да улавя ежегодно по 5 милиона тона въглероден диоксид от атмосферата и да създаде европейска система за сертифициране на този процес, предвижда проектодокумент, цитиран тази седмица от Ройтерс. Брюксел иска до 2050 г. ЕС да стане въглеродно неутрален, като за целта трябва да намали изхвърляните към момента 3 милиарда тона въглероден еквивалент годишно. За да бъде постигната тази цел, ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение.
Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии. Пакетът от предложения ще включва и ново законодателство, задължаващо петролните и газовите компании да намалят емисиите на метан, както и нови правила за европейския газов пазар. Целта на всички промени е да помогнат на ЕС да успее да намали вредните си емисии с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да стане въглеродно неутрален към 2050 г.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text