site.btaБитовите отпадъци ще бъдат основно предизвикателство за местните власти и след 2021 година
ZB 17:12:01 06-12-2021
ZM1708ZB.037
България - екология - политика
Битовите отпадъци ще бъдат основно предизвикателство за местните власти и след 2021 година
Проектът на новата оперативна програма "Околна среда" ще поема разходите на общините по проектите, за да няма увеличение на такса битови отпадъци.
Рая Лечева, 3e-news.net
В момента битовите отпадъци са с тенденция на трайно намаление, което за периода 2008-2018 г. е около 36%, показва Националният план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г..
Боклуците, които отиват на депата също намаляват значително, но през 2017 г. все още са 61,8%, което е далеч от средното за ЕС от 23,5%. Рециклираните битови отпадъци за 2017 г. са 34,6% при средно ниво за ЕС от 46,5%, показва пък статистиката на Евростат. Според последните промени в Закона за управление на отпадъците до 2035 г. трябва да рециклираме 65 на сто от битовите отпадъци и само 10 на сто да са тези, които отиват на депа. Вратичката е, че България може да отложи постигането на целите с 5 години, в случай че 24 месеца преди срока от 2035 г. информира ЕК за намерението си и представи план за изпълнение.
България е под средното ниво на образуване на битови отпадъци на жител на година за 2018 г. - 489 кг/жител за ЕС-28 и 407 кг/жител за България. Знаем, че почти 100% или 99,8% от населението е обхванато от системи за организирано сметосъбиране, което включва 4 698 населени места, посочва пък НСИ. Но въпреки това сме наясно с проблемите на липсата на достатъчно контейнери за разделно събиране и събиране на битовите отпадъци в повечето общини на страната.
София и Югозападен регион генерират 1/3 от битовите отпадъци на страната. Основен източник на битовите отпадъци са домакинствата. Най-големи количества се образуват в Югозападния район, където влиза и столицата (над 1/3 от битовите отпадъци в страната и с постоянно нарастващ дял), а в Южна България се генерират над 66% от битовите отпадъци в страната.
Неточното измерване на отпадъците е поради липса на везни на депата
Всъщност има значителни различия между общините по показателя образувани битови отпадъци на жител на година, което освен от различията в икономическите и социалните показатели се дължи и на неточното измерване на този боклук. Причината е липсата на измерващи везни на депата, които все още не са приведени в съответствие с нормативните изисквания, показват анализите в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година.
От битовите отпадъци, които генерира всяко семейство, биоразградимите са 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали - 27,5%.
По оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., която е вече към края си, са финансирани проекти за управление на битови отпадъци в 24 Регионални системи за управление, 19 инсталации за предварително третиране, 43 компостиращи и 3 анаеробни инсталации, инсталация за оползотворяване на RDF с производство на енергия и рекултивация на 54 стари депа.
Тези проекти имат принос за намаляване на количеството на депонирания боклук с над половин милион тона - около 28% спрямо складираните през 2012 г., показват данните на Министерството на околната среда и водите, което управлява програмата.
Инвестиции за разделно събиране и рециклиране и след 2021 година
Но изградената инфраструктура няма достатъчен капацитет за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци, признават чиновниците. Затова през следващия програмен период 2021-2027 г. приоритет се дава на финансирането за развитие и подобряване на общинските системи за управление на отпадъци на регионално ниво, по-специално инфраструктура, която цели повторна употреба, рециклиране и разделно събиране за постигане целите към 2030 година.
Постигането на по-високи нива на рециклиране и оползотворяване изисква значителни инвестиции и усилия от страна на българските компании, пише в Стратегията за преход към кръгова икономика 2021-2027 година, изготвена от Министерството на околната среда и водите. По такъв документ се работи и в Министерството на икономиката. Дано не е поредният документ, който събира прах, както призна при преговорите за коалиционно споразумение бившият икономически министър и председател на партията мандатоносител "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
Едно е ясно към момента - все още голяма част от битовите отпадъци не се събират разделно, не се използват повторно и не се рециклират.
Оперативна програма "Околна среда" предвижда 204 млн. евро в тази насока
В сектора на отпадъците за следващия програмен период са предвидени инвестиции от над 200 млн. евро. Средствата ще бъдат за развитие на инфраструктурата, свързана с управлението на битовите отпадъци на регионално ниво. Ще се финансират мерки за предотвратяване на повторна употреба, разделно събиране на отпадъците, задължително за биоразградими отпадъци, изграждане на инсталации за рециклиране и предварително третиране и др. Това се предвижда за регионалните системи на община Габрово, Видин, Ловеч, Луковит, Омуртаг, Панагюрище, Разлог, Рудозем, Търговище и Кърджали. Финансиране ще получат и Велико Търново, Враца, Карлово, Костенец, Малко Търново, Монтана, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора, Харманли, Хасково.
И този програмен период мерките за развитие на инфраструктурата за управление на битовия отпадък са с безвъзмездно финансиране. Разходите за тези инвестиции би трябвало да се поемат от общините, които са отговорни за управление на отпадъците чрез такса битови отпадъци и бюджета на общината. Но за постигане на целите до 2030 г. са необходими допълнителни значителни средства, защото няма да са достатъчни. Поради липсата на финансиране ще бъдат отпуснати още безвъзмездни средства, които да допълват общинския бюджет, за да се предотврати увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, пише в проектопрограмата. Това поставя под въпрос и какви промени може да се очакват занапред по отношение на ключовия за общините данък, наречен ТБО (такса битови отпадъци).
Проектът не планира нова философия за определяне на такса смет
От екоминистерството отчитат научените уроци от 2014-2020 г., където пазарът показва много ограничен интерес към финансовите инструменти в сектора. При 204 млн. евро общи инвестиции около 18,2 млн. евро трябва да са финансови инвестиции или съфинансиране. Вместо да се поемат от местните власти обаче най-вероятно ще се платят от допълнителни средства на програмата, пише в проекта на ОП "Околна среда" 2021-2027 година.
Предвижда се също техническата рекултивация на депата да бъде подкрепена с безвъзмездни средства. Предоставяната подкрепа е само за техническа рекултивация на депа/клетки от депа за битови отпадъци. Биологичната рекултивация би трябвало да се извършва от натрупаните средства от общините, собственици на депото, от отчисленията за всеки тон депониран отпадък. Но за да няма промяна в такса битови отпадъци, тези разходи ще се поемат отново от програмата. Големият проблем е, че все още цената на такса битови отпадъци не се определя според генерираното количество, а остава поредна година според данъчната оценка. Тази промяна се отлага вече с години под натиска на общините, за да няма увеличение на такса смет.
За депониране на всеки тон отпадък, общините плащат такси. Именно задължението да плащат отчисления за всеки тон депонират отпадък кара някои общини да използват старите си сметища или да забавят закриването на старите. А без липсата и на допълнителен ресурс от оскъпяването на такса смет, средствата няма как да достигат. Затлачването на проблемите с години и отказа на кметовете да прилгат непопулярни мерки и на държавата да прави по-големи реформи водят до задълбочаване на проблемите с боклука и наказателни процедури.
Наказателната процедура за забавената рекултивация на старите депа
Припомняме, че през юли т.г. България беше уведомена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз, за да бъде определен размерът на санкцията, която страната ни ще заплаща. Заради безотговорно управленско поведение в предходните пет години все още не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни отпадъци (при 113 постановени през 2015 г. от Съда на ЕС). В края на септември приключи техническата рекултивация на 28 от оставащите 43 депа, с което България постига намаляване на размера на санкцията, която страната ни ще заплаща, коментират от екоминистерството. От октомври 2021 г. до момента са рекултивирани нови 4 депа - Стара Загора, Елена, Димово и Полски Тръмбеш.
Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 г. до момента е вече 32. В последна фаза на изпълнение са проектите за рекултивация на още 6 депа - Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очаква се да те да бъдат завършени до края на годината, уверяват от Министерството на околната среда и водите.
Ако обаче не се промени начина на определяне на такса битови отпадъци, както и ако не се разширят възможностите за инвестиции за бизнеса, голяма реформа в сектора не може да очакваме.
/ЦМ/
ZM1708ZB.037
България - екология - политика
Битовите отпадъци ще бъдат основно предизвикателство за местните власти и след 2021 година
Проектът на новата оперативна програма "Околна среда" ще поема разходите на общините по проектите, за да няма увеличение на такса битови отпадъци.
Рая Лечева, 3e-news.net
В момента битовите отпадъци са с тенденция на трайно намаление, което за периода 2008-2018 г. е около 36%, показва Националният план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г..
Боклуците, които отиват на депата също намаляват значително, но през 2017 г. все още са 61,8%, което е далеч от средното за ЕС от 23,5%. Рециклираните битови отпадъци за 2017 г. са 34,6% при средно ниво за ЕС от 46,5%, показва пък статистиката на Евростат. Според последните промени в Закона за управление на отпадъците до 2035 г. трябва да рециклираме 65 на сто от битовите отпадъци и само 10 на сто да са тези, които отиват на депа. Вратичката е, че България може да отложи постигането на целите с 5 години, в случай че 24 месеца преди срока от 2035 г. информира ЕК за намерението си и представи план за изпълнение.
България е под средното ниво на образуване на битови отпадъци на жител на година за 2018 г. - 489 кг/жител за ЕС-28 и 407 кг/жител за България. Знаем, че почти 100% или 99,8% от населението е обхванато от системи за организирано сметосъбиране, което включва 4 698 населени места, посочва пък НСИ. Но въпреки това сме наясно с проблемите на липсата на достатъчно контейнери за разделно събиране и събиране на битовите отпадъци в повечето общини на страната.
София и Югозападен регион генерират 1/3 от битовите отпадъци на страната. Основен източник на битовите отпадъци са домакинствата. Най-големи количества се образуват в Югозападния район, където влиза и столицата (над 1/3 от битовите отпадъци в страната и с постоянно нарастващ дял), а в Южна България се генерират над 66% от битовите отпадъци в страната.
Неточното измерване на отпадъците е поради липса на везни на депата
Всъщност има значителни различия между общините по показателя образувани битови отпадъци на жител на година, което освен от различията в икономическите и социалните показатели се дължи и на неточното измерване на този боклук. Причината е липсата на измерващи везни на депата, които все още не са приведени в съответствие с нормативните изисквания, показват анализите в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година.
От битовите отпадъци, които генерира всяко семейство, биоразградимите са 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали - 27,5%.
По оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., която е вече към края си, са финансирани проекти за управление на битови отпадъци в 24 Регионални системи за управление, 19 инсталации за предварително третиране, 43 компостиращи и 3 анаеробни инсталации, инсталация за оползотворяване на RDF с производство на енергия и рекултивация на 54 стари депа.
Тези проекти имат принос за намаляване на количеството на депонирания боклук с над половин милион тона - около 28% спрямо складираните през 2012 г., показват данните на Министерството на околната среда и водите, което управлява програмата.
Инвестиции за разделно събиране и рециклиране и след 2021 година
Но изградената инфраструктура няма достатъчен капацитет за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци, признават чиновниците. Затова през следващия програмен период 2021-2027 г. приоритет се дава на финансирането за развитие и подобряване на общинските системи за управление на отпадъци на регионално ниво, по-специално инфраструктура, която цели повторна употреба, рециклиране и разделно събиране за постигане целите към 2030 година.
Постигането на по-високи нива на рециклиране и оползотворяване изисква значителни инвестиции и усилия от страна на българските компании, пише в Стратегията за преход към кръгова икономика 2021-2027 година, изготвена от Министерството на околната среда и водите. По такъв документ се работи и в Министерството на икономиката. Дано не е поредният документ, който събира прах, както призна при преговорите за коалиционно споразумение бившият икономически министър и председател на партията мандатоносител "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
Едно е ясно към момента - все още голяма част от битовите отпадъци не се събират разделно, не се използват повторно и не се рециклират.
Оперативна програма "Околна среда" предвижда 204 млн. евро в тази насока
В сектора на отпадъците за следващия програмен период са предвидени инвестиции от над 200 млн. евро. Средствата ще бъдат за развитие на инфраструктурата, свързана с управлението на битовите отпадъци на регионално ниво. Ще се финансират мерки за предотвратяване на повторна употреба, разделно събиране на отпадъците, задължително за биоразградими отпадъци, изграждане на инсталации за рециклиране и предварително третиране и др. Това се предвижда за регионалните системи на община Габрово, Видин, Ловеч, Луковит, Омуртаг, Панагюрище, Разлог, Рудозем, Търговище и Кърджали. Финансиране ще получат и Велико Търново, Враца, Карлово, Костенец, Малко Търново, Монтана, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора, Харманли, Хасково.
И този програмен период мерките за развитие на инфраструктурата за управление на битовия отпадък са с безвъзмездно финансиране. Разходите за тези инвестиции би трябвало да се поемат от общините, които са отговорни за управление на отпадъците чрез такса битови отпадъци и бюджета на общината. Но за постигане на целите до 2030 г. са необходими допълнителни значителни средства, защото няма да са достатъчни. Поради липсата на финансиране ще бъдат отпуснати още безвъзмездни средства, които да допълват общинския бюджет, за да се предотврати увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, пише в проектопрограмата. Това поставя под въпрос и какви промени може да се очакват занапред по отношение на ключовия за общините данък, наречен ТБО (такса битови отпадъци).
Проектът не планира нова философия за определяне на такса смет
От екоминистерството отчитат научените уроци от 2014-2020 г., където пазарът показва много ограничен интерес към финансовите инструменти в сектора. При 204 млн. евро общи инвестиции около 18,2 млн. евро трябва да са финансови инвестиции или съфинансиране. Вместо да се поемат от местните власти обаче най-вероятно ще се платят от допълнителни средства на програмата, пише в проекта на ОП "Околна среда" 2021-2027 година.
Предвижда се също техническата рекултивация на депата да бъде подкрепена с безвъзмездни средства. Предоставяната подкрепа е само за техническа рекултивация на депа/клетки от депа за битови отпадъци. Биологичната рекултивация би трябвало да се извършва от натрупаните средства от общините, собственици на депото, от отчисленията за всеки тон депониран отпадък. Но за да няма промяна в такса битови отпадъци, тези разходи ще се поемат отново от програмата. Големият проблем е, че все още цената на такса битови отпадъци не се определя според генерираното количество, а остава поредна година според данъчната оценка. Тази промяна се отлага вече с години под натиска на общините, за да няма увеличение на такса смет.
За депониране на всеки тон отпадък, общините плащат такси. Именно задължението да плащат отчисления за всеки тон депонират отпадък кара някои общини да използват старите си сметища или да забавят закриването на старите. А без липсата и на допълнителен ресурс от оскъпяването на такса смет, средствата няма как да достигат. Затлачването на проблемите с години и отказа на кметовете да прилгат непопулярни мерки и на държавата да прави по-големи реформи водят до задълбочаване на проблемите с боклука и наказателни процедури.
Наказателната процедура за забавената рекултивация на старите депа
Припомняме, че през юли т.г. България беше уведомена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз, за да бъде определен размерът на санкцията, която страната ни ще заплаща. Заради безотговорно управленско поведение в предходните пет години все още не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни отпадъци (при 113 постановени през 2015 г. от Съда на ЕС). В края на септември приключи техническата рекултивация на 28 от оставащите 43 депа, с което България постига намаляване на размера на санкцията, която страната ни ще заплаща, коментират от екоминистерството. От октомври 2021 г. до момента са рекултивирани нови 4 депа - Стара Загора, Елена, Димово и Полски Тръмбеш.
Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 г. до момента е вече 32. В последна фаза на изпълнение са проектите за рекултивация на още 6 депа - Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очаква се да те да бъдат завършени до края на годината, уверяват от Министерството на околната среда и водите.
Ако обаче не се промени начина на определяне на такса битови отпадъци, както и ако не се разширят възможностите за инвестиции за бизнеса, голяма реформа в сектора не може да очакваме.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text