Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Румъния - форум - Национална програма "Неразказаните истории на българите"
Букурещ (19 октомври 2023) Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на иницативата.
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът.
Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност.
”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашод Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".
След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова.
Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти.
Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.
В края на форума министърът на образованието и науката и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.
Снимка: БТА (ПК)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите