Генчо Стоев - писател

На 5 февруари 1925 г. е роден Генчо Стоев, писател (1925-2002).
Участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. Редактор във в. "Народна младеж" (1948-1949), в. "Литературен фронт" (1950-1951 и 1965-1967), в издателство "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и издателство "Български писател" (1968). За пръв път печата стихове във в. "Студентска трибуна" през 1947 г. Автор е на очерка "Истински хора" (1953), повестта "Цената на златото" (1965), посветена на Априлското въстание (1876), на сборника с новели "Като ластовици" (1970), на романите "Лош ден " (1965), "Циклопът" (1973), "Завръщане" (1976), "Досиетата" (1990), на книгата с есета "Прокоба и слънце" (2000) и др. Първи носител на Балканската литературна награда "Хемус" на Международния балкански център за култура и книга в Солун, Гърция (16 декември 2000). Носител на орден "Георги Димитров" (21 септември 1985). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974), "Народен деятел на изкуството и културата" (3 май 1986). Лауреат на "Златният ланец" за 1995 г. (декември 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 май 2001).

На снимката: София (15 юни 1988) Портрет на писателят Генчо Стойчев. Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив