Петър Дънов

На 11 юли 1864 г. е роден Петър Дънов (Петър Константинов Дъновски, Беинса Дуно, Учителят), богослов, основател на религиозно-философско учение, наречено дъновизъм (1864-1944). През 1896 г. издава във Варна книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение. На 7 април 1900 г. свиква във Варна първи събор на "Бялото Братство". Всяка година провежда през август събори на "Бялото Братство" на различни места - Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), в Рила и Витоша. На 16 март 1914 г. произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в учението на "Бялото Братство". На 24 февруари 1922 г. открива в София "Школата на Всемирното Бяло Братство". През 1927 г. създава край София селището "Изгрев", в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Изгражда се уникално по рода си в България духовно общество. През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте рилски езера. През 1934 г. показва Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения.

На снимката: Портрет на високопоставения духовен учител Петър Дънов, създател на учението, наричано Всемирно бяло братство. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив