Акад. Георги Караславов - писател и обществен деец

На 12 януари 1904 г. е роден акад. Георги Караславов, писател и обществен деец (1904-1980).
Бил е редактор на в. "Поглед"(1930-1934), в. "Ехо"(1930-1934), в. "Жупел" (1931-1934). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1949). Главен редактор на сп. "Септември "
(1952-1958). Председател на Съюза на българските писатели (1958-6 юли 1962). Депутат от 1-ото до 7-ото Народно събрание (1949-1981). Член на Президиума на Народното събрание (1950-1962). Автор е на "Уличници" (1926), на романите "Татул " (1938) и "Снаха" (1942), на повестите "Селкор" (1933), Танго "(1946), "Бащин грях " (1961), на епопеята "Обикновени хора" (1952-1975), на пиесите "Габерови" (1955), "Камък в блатото" (1959), "Глас народен" (1962), "Майка на всички" (1973), на мемоарите "Срещи и разговори с Никола Вапцаров" (1961), "Близки и познати" (1968), "Книга за Смирненски и Вапцаров" (1971), "Срещи и разговори с Георги Димитров" (1971) и др. Автор е и на книги за деца и юноши - повестта "Ленко" (1957), пътеписи, фейлетони и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, януари 1974). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1959). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (31 януари 1974).

На снимката: София (10 декември 1969) Писателят Георги Караславов. Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив