Найден Вълчев - писател

На 30 август 1927 г. е роден Найден Вълчев, поет, писател и преводач.
Редактор в сп. "Български воин", във в. "Народна армия" (1954-1955), в сп. "Септември" (1956-1983), в сп. "Съвременник" (1983-1988). Главен редактор на сп. "Дарители" (1988-1989). Културно аташе на България в Минск, Беларус (1996-1997). Един от създателите на Съюза на преводачите в България и негов председател (11 март 1989-2 март 1991).
Найден Вълчев е автор на стихосбирките "На южната граница" (1953), "Тиха победа" (1954), "Малка повест" (1956), "Пъстра палитра" (1960), "Химни и повести" (1964), "Люлякова вечер" (1968), "Лунапарк" (1970), "Синьо цвете, влак, жена" (1975), "Златен август" (1977), "Северна светлина" (1965), "Зърна за посев" (1976), "Златен август" (1977), "Две снежинки" (1980), "Написано кленов лист" (1984), "Гигантски слалом" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), "Младата луна и старата луна" (2001), "Рай за грешни" (2003), "През три води преплавено" (2004), "Една българска роза" (Избрани стихотворения, 2013). В пет книги, наречени "Попътни срещи", издадени между 2007 г. и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и др. Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките "Българска земя" (1963), „Звъни звънче" (1968), „Фото Есперанто" (1983), „Жълъдче със шапка" (2004) и др.
По негови стихове са написани песните "Тиха вечер", "Аз те чаках", "Ние сме на всеки километър", "Синя вечер", "Някога, но не сега", "Една българска роза" (през 1970 г. песента печели първа награда на фестивала "Златният Орфей") и др. Преводач на стихове от руски език.
Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 50-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност (септември 1977), на наградата на Съюза на преводачите в България за 1982 г. за превода на поемата "Василий Тьоркин" от Александър Твардовски. Удостоен със званието "Заслужил деец на културата" (май 1982). Носител на наградата за поезия "Димчо Дебелянов" на сп. "Български воин" (1987), на Наградата на Съюза на българските писатели за 1997 г. за цялостно творчество (11 юни 1998), на държавната награда на Беларус - медал "Франциск Скорина" (6 юли 2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (23 май 2013), на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие като признание за дългогодишното му поетическо и преводаческо творчество. (29 септември 2017). Почетен гражданин на Плевен (16 декември 2004).
На снимката: София (25 юни 1990) Найден Вълчев.
Снимка: Живко Ангелов/Архив БТА