Румъния - Село Вискри - плетива
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366846/IMG_20230904_114929.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366845/IMG_20230904_113651.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366844/IMG_20230904_113636.jpg?original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366843/IMG_20230904_112342.jpg?original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366842/20230904_113654%280%29.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366841/20230904_113644.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366840/20230904_113634.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366834/20230904_113448.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366833/20230904_113447.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366832/20230904_113442.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366831/20230904_113340.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366830/20230904_113327.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366829/20230904_113310.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366828/20230904_113303.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366827/20230904_113259.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366826/20230904_113258.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366825/20230904_113255.jpg?w=1000&original=)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366846/IMG_20230904_114929.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366845/IMG_20230904_113651.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366844/IMG_20230904_113636.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366843/IMG_20230904_112342.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366842/20230904_113654%280%29.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366841/20230904_113644.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366840/20230904_113634.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366834/20230904_113448.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366833/20230904_113447.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366832/20230904_113442.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366831/20230904_113340.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366830/20230904_113327.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366829/20230904_113310.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366828/20230904_113303.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366827/20230904_113259.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366826/20230904_113258.jpg?w=270&h=180)
![Румъния - Село Вискри - плетива](/upload/2366825/20230904_113255.jpg?w=270&h=180)