site.btaПриносът на Перник в съвременна Европа е пример за съхраняване на традициите, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Приносът на Перник в съвременна Европа е пример за съхраняване на традициите. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на местната конференция "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", Кирил Вълчев, в Националния пресклуб на БТА в Перник.

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС, заяви Вълчев.

Той отбеляза, че обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза. Но стината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да виждаме съвременния принос, включително и на регионално ниво, заяви директорът на БТА и попита за какъв принос на Перник в ЕС можем да говорим. Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни приноси на българите. На откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС, отбеляза Вълчев.

По думите му в Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии, говорихме за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, отбеляза Вълчев.

Той каза, че в Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование, като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години, посочи генералният директор на БТА.

Той подчерта, че във Велико Търново на деня, в който православната църква почита паметта на Свети Патриарх Евтимий говорихме за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да има друга вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии.

В Перник също има почти съвременен пример за съхраняване на християнството със спасената от разрушаване през комунизма черква, посветена на небесния закрилник на града Свети Йоан Рилски, който е покровител и на целия български народ, а от 1903 г. се почита и като закрилник на миньорите, каза Вълчев. Черквата, завършена през 1920 г. и изографисана в периода 1937 г. - 1939 г. от именитите български художници Никола Маринов и Дечко Узунов, се намира точно срещу тази сграда с настоящия Национален пресклуб на БТА, откъдето от 1932 г. са се управлявали всички държавни мини в България - Минната дирекция, каза Кирил Вълчев.

Той подчерта, че приносът на Перник в съвременна Европа е пример за съхраняване на традициите. Част от този пример е и Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който представя обредното маскиране по българските земи, идващо от дълбоката древност и по-старо от карнавалните традиции в Западна Европа, защото за Европа началото на маскарадните игри е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта.

Съхраняването на тези древни традиции - символ на връзката с предците - именно в Перник, намира израз с организирания от Община Перник от 1966 г. най-стар фестивал на маскарадните игри в България, за който решението е взето всъщност точно преди 60 години на 14 април 1965 г. от Изпълнителния комитет на Окръжния съвет в Перник за създаване на фестивал "Пернишка зима" като регионален преглед с участието на всички сурвакарски маскарадни групи от тогавашния Пернишки окръг, заяви Кирил Вълчев. По неговите думи съхраняването на традициите, наследени от предците, на фона на глобализирането на света на много места в Европа се заменя от привнесеното отвън, включително и от многото емигранти.

Перник е един от европейските примери за противопоставяне на пълзящото в Европа еднообразие и запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”. Свети Йоан Рилски в Завета си ни съветва да се стараем да живеем единодушно и единомислено и да не позволяваме да се произрастат у нас раздори, спорове, разпри, съперничество, клевети, презрение, завист и други неприлични страсти, каза директорът на Агенцията. Тези думи са много важни в дни като сегашните, когато светът е раздиран от войни, а България - от раздори. За да живеем единодушно и единомислено, обаче, трябва да познаваме живота и мислите едни на други и разговори, като тези в “Европа на Балканите: Заедно чрез знание” целят именно повече знание едни за други в името на единомислие в многообразието ни. А също и споделяне и солидарност в търсенето на решения на съвременни проблеми като трансформацията в енергетиката, заради която трудът на миньорите се заменя от модерни източници на енергия, заяви Вълчев.

Той каза, че вчера на въпроса на Вълчев кой е приносът на Перник в Европа един от известните перничани - водещият на “Панорама” на Българската национална телевизия Бойко Василев отговори, че според него именно тук в Перник Иван Вазов видял какво е Европа в строящата се железница, открил правилния български език, който днес е един от езиците на ЕС. Бойко Василев твърди, че Вазов е срещнал една своя любов именно в Перник, а съюзът на европейските народи всъщност се гради именно на любовта като между близки хора, отбеляза генералният директор на БТА.