Непосредствено преди Международния ден на жената (8 март) френските законодатели гласуваха за включване на правото на аборт в конституцията на страната. В същото време политици и експерти предупреждават, че правото на аборт е подложено под натиск в целия свят. В Европа правото на аборт е различно в отделните държави, като в някои от тях то е по-рестриктивно, отколкото в други, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В понеделник френският парламент гласува за включване на правото на аборт в конституцията, с което Франция стана първата страна в света, която предлага защита за прекъсване на бременността в основния си закон. Във Франция абортите до 10-ата седмица на бременността са разрешени от 1975 г. Оттогава законът е променен, за да позволи на жените да правят аборти до 14-ата седмица от бременността, а разходите за процедурата се покриват от здравната каса.
Френският президент Еманюел Макрон определи този ход като "гордост за Франция", която е изпратила "универсално послание", а на 8 март в Париж се провежда специална церемония за отбелязване на Международния ден на жената.
Франция също така възнамерява да "пренесе тази борба на европейско ниво", заяви говорителката на правителството Приска Тевено. "През 2022 г. президентът на страната обяви намерението си да включи правото на аборт в Хартата на основните права на Европейския съюз", заяви Тевено. Решението на френските законодатели беше взето, след като през февруари държавите членки на ЕС и законодателите постигнаха споразумение относно правилата на блока за борба с насилието над жени.
В понеделник Световната здравна организация (СЗО) приветства гласуването на френските законодатели. "Приветстваме решението на Франция да осигури правата на жените и да спаси живота им", заяви генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус в публикация в платформата "Екс" (Х).
След гласуването на френския парламент обаче Ватиканът отново се обяви против абортите. "Папската академия за живота припомня, че в епохата на универсалните права на човека не може да има "право" да се отнема човешки живот", се казва в изявление на ватиканската институция, в което се повтарят опасенията, вече изразени от френските католически епископи.
Миналата година Макрон обеща да защити абортите в конституцията, след като през 2022 г. Върховният съд на САЩ отмени половинвековното право на процедурата, позволявайки на отделните американски щати да я забраняват или ограничават.
Тогава гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заяви, че е "наистина обезпокоен от решението на Върховния съд на САЩ. То е голяма крачка назад в борбите за правата на жените", в публикация в "Екс". Френският министър-председател Габриел Атал заяви, че правото на аборт остава застрашено по целия свят, като нашите "свободи по същество са застрашени... на милостта на вземащите решения".
Консервативните контракампании разрушават глобалния напредък в областта на правата на жените, което е последният "обратен удар" от поредица, датираща от 80-те години на миналия век, предупредиха активисти и експерти. Според наблюдатели напредъкът в областта на правата на жените е бил систематично последван от отпор от 80-те години насам.
Теорията за "обратната реакция" е подробно описана от американската феминистка Сюзън Фалуди в книгата ѝ от 1991 г. "Обратна реакция: Необявената война срещу американските жени" (Backlash: The Undeclared War Against American Women). Тя описва стратегията на американските консервативни движения след либерализирането на законите за абортите и първото навлизане на жените на пазара на труда през 70-те години на ХХ век.
Организирано и политизирано, контрадвижението разколебава правото на аборт, подхранва онлайн омразата и тормоза, а също така насърчава домашното насилие, твърдят учени.
През февруари ЕС постигна съгласие по първия в историята си закон за борба с насилието над жени. Законът има за цел да защити жените в 27-те страни от Европейския съюз от насилие, основано на пола, принудителни бракове, осакатяване на женски гениталии и онлайн тормоз. Европейската комисия предложи за първи път мащабния законодателен акт на 8 март 2022 г.
В споразумението обаче не е включено общо определение за изнасилване. Жертвите на сексуално насилие трябва да имат достъп до аборт, но редица държави по света ограничават абортите дори в случаите на изнасилване и кръвосмешение. Държавите, които се противопоставиха на дефинирането на изнасилването в текста, твърдяха, че изнасилването няма необходимото трансгранично измерение, за да бъде считано за престъпление, за което са предвидени общи наказания в блока, като по този начин поставиха под въпрос компетентността на ЕС по този въпрос.
В края на февруари словенска неправителствена организация Институт "8 март" започна кампания за безопасни и достъпни аборти в цяла Европа. Кампанията, наречена "Моят глас, моят избор", има за цел да събере един милион подписа в целия ЕС и обединява организации от Испания, Франция, Полша, Финландия и Ирландия.
Организаторите определят въпроса като важен преди предстоящите европейски избори и поради нарастването на екстремизма в Европа. Както и в други страни, в много области Словения се сблъсква с повишени нива на насилие срещу жени и стереотипи, свързани с пола. Въпреки че правото на аборт е все по-застрашено, в европейските страни съществуват правила, които позволяват ранното прекъсване на бременността - някои обаче са по-строги от други.
Албания: В Албания абортът е разрешен със закон в началото на 90-те години на миналия век, а данните говорят за значително намаляване на случаите. Групите за защита на правата на жените и специалистите по обществено здравеопазване обаче изразяват загриженост по отношение на т.нар. полово селективни аборти. Дори и по най-скромни оценки в Албания "липсват" хиляди момичета, след като години наред абортите, селектирани по полов признак, водят до прекъсване на бременността от семейства, които се надяват на деца от мъжки пол. Въпреки повишаването на осведомеността, дълбоко вкоренените ценности изглеждат трудно преодолими, и експертите предупреждават, че това може да доведе до социален дисбаланс.
България: Абортът по желание в България е узаконен през 1956 г. През 1968 г. правителството забранява на жените без деца да правят аборт поради страх от обезлюдяване. През годините са въведени и други ограничения, но след края на комунистическия режим в страната абортът по желание през първия триместър на бременността отново е разрешен. Понастоящем жената може да избере да направи аборт до края на 12-ата седмица от бременността.
Чехия: В Чехия законът, който разрешава абортите, е приет през 1957 г. В случай на прекъсване на бременност по желание на майката най-късното време за това е 12-ата седмица от бременността, а в случай на генетични дефекти - 24-ата седмица. Предложенията на законодателите за ограничаване на абортите не са били успешни. Съкрушително мнозинство от чехите подкрепят свободата на вземане на решения относно абортите, показва проучване от 2023 г., проведено от Центъра за изследване на общественото мнение към Чешката академия на науките.
Германия: Абортът не е напълно легализиран в Германия, но остава ненаказуем през първите дванадесет седмици, ако жената получи консултация преди това. Въпреки това социалдемократическите партии в германското правителство обмислят премахването на член 218 от Наказателния кодекс, в който той е включен в момента.
Италия: Приетият през 1978 г. закон за доброволното прекъсване на бременността често е ставал обект на остри спорове и нападки в Италия. Законът гласи, че е възможно да се направи аборт в обществено здравно заведение през първите 90 дни от бременността само при особени ''обстоятелства, при които продължаването на бременността, раждането или майчинството би представлявало сериозна опасност за физическото или психическото здраве на жената''. Законът също така позволява възражение по съвест от страна на лекари и медицински сестри, което затруднява достъпа до аборти, чийто процент в Италия официално е един от най-ниските в света.
Полша: Понастоящем абортът в Полша е разрешен само ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение или ако застрашава здравето или живота на майката. Новосформираното коалиционно правителство на Полша иска да отмени решение на Конституционния съд от 2020 г., с което се разрушава продължилият десетилетия компромис за абортите, повлиян от съдии, назначени от управляващата тогава социално-консервативна партия "Право и справедливост", който доведе до почти пълна забрана на прекъсването на бременността.
Португалия: На 10 април 2007 г. законите за абортите в Португалия бяха либерализирани, като се разреши аборт по желание на жената до 10-ата седмица от бременността. Неотдавна въпросът за нов референдум относно правото на аборт в португалското законодателство беше повдигнат по време на политическата кампания от кандидат от коалиция от три консервативни партии за следващите парламентарни избори, които ще се произведат в неделя, но темата не беше включена от нито една от политическите партии или коалиции, които се кандидатират за места в парламента.
Румъния: В Румъния абортът по желание е регламентиран със закон и може да се извършва до 14-ата седмица на бременността. След този интервал медицинското действие се наказва със затвор или глоба и забрана за упражняване на определени права, с някои изключения. За нехирургичния аборт (с медикаменти) препоръките в медицинските ръководства, потвърдени от тези в листовките на фармацевтичните продукти, предвиждат срок от девет седмици. След повече от девет седмици от бременността този метод вече не се използва от лекарите.
Словения: Словения е една от малкото страни, в които има конституционно право на родителите свободно да решават дали да запазят детето си. В резултат на това абортите в Словения са законни и разрешени, а броят им е много нисък. Въпреки това въпросът за абортите често се повдига като тема в политическите дебати и в дебатите на гражданското общество, особено в контекста на предполагаемото засилване на по-консервативните възгледи и инициативи по този въпрос.
Испания: В Испания доброволното прекъсване на бременността се регулира от 2010 г. със закон, приет по време на социалистическото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро. Законът беше одобрен през 2023 г. от Конституционния съд, който утвърди правото на жените да решават "самостоятелно и без принуда" дали да продължат бременността, което право може да бъде прилагано от публичната администрация. То позволява доброволно прекъсване на бременността в рамките на първите 14 седмици от бременността. Законът също така признава възможността за прекъсване на бременността до 22-рата седмица, ако има сериозен риск от патология на плода или когато животът на майката е в опасност.
Швеция: В момента правителството на Швеция проучва как да осъвремени закона за абортите от 1975 г., за да улесни жените да правят аборти вкъщи по безопасен начин. Повечето аборти вече започват само в клиника или болница, като на пациентките се дават лекарства, но след това се извършват вкъщи. Абортите са законни в Швеция от 1938 г., като сегашните закони позволяват извършването им до 18-ата седмица.
/НС/
news.modal.text
