Европейският съюз е изправен пред най-големия брой пристигащи мигранти от 2015 г. насам, като в Италия и Гърция пристигат рекорден брой хора, което поставя механизмите за прием под сериозно напрежение. Тази година държавите членки постигнаха историческо споразумение по ключови закони за убежището и миграцията, а с транзитните държави се сключват сделки. Европейският съюз започна правна процедура срещу Унгария. Това съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Новините за давещи се мигранти в Средиземно море, арестувани спасителни кораби и нехуманно отношение към мигрантите, както се случи неотдавна в Гърция, са в центъра на медийното внимание и критиките на гражданското общество, неправителствени организации и политици.
Необходима е намеса на ЕС, за да не се допусне влошаването на международното положение да доведе до това все повече мигранти и бежанци да се насочат към Европа, заяви италианският вицепремиер и министър на външните работи Антонио Таяни, след като пристигащите в ЕС нелегални мигранти се увеличиха значително през последните месеци, като в няколко държави от Южна Европа броят им се е удвоил.
"Международното положение се влошава, което принуждава хората да напускат Африка и да търсят убежище в Европа по балканския и средиземноморския маршрут", заяви Таяни в миналата неделя. "Работим за овладяване на ситуацията, но са необходими действия от страна на ЕС", допълни той. През април премиерът на Италия Джорджа Мелони обяви извънредно положение в цялата страна.
Говорител на Европейската комисия заяви през август, че Комисията е "наясно с увеличението" и работи с италианските власти, за да помогне за намаляване на броя на пристигащите в невралгичната точка остров Лампедуза. Освен това "агенциите на ЕС – "Фронтекс", Агенцията на ЕС в областта на предоставянето на убежище и Европол, разполагат с 450 души персонал в Италия".
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за повече споразумения с партньорски държави извън блока за контрол на миграцията. "Трябва да работим в по-тясно сътрудничество с държавите на произход и транзитните държави", заяви тя през юли. Европа трябва да инвестира повече в стабилизирането на икономиките на северноафриканските държави "и заедно с тях да се бори по-последователно срещу организираната престъпност на трафикантите и контрабандистите", добави Фон дер Лайен.
Всеки втори нелегален мигрант идва по маршрута през Централното Средиземноморие
Централносредиземноморският маршрут остава най-популярният за мигрантите през първите седем месеца на 2023 г. Тези, които използват маршрута, често тръгват от Северна Африка и Турция, и прекосяват Средиземно море, за да достигнат Италия. По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" по този маршрут са регистрирани 89 047 мигранти, което е повече от половината от опитите за влизане в ЕС.
Агенцията заяви още, че засиленият миграционен натиск по този маршрут може да продължи и през следващите месеци, тъй като контрабандистите предлагат по-ниски цени за преминаване през Средиземно море в условията на ожесточена конкуренция между престъпните групи. "Фронтекс" обаче отбеляза, че маршрутът през Средиземно море остава опасен, като през първите седем месеца на тази година там са изчезнали повече от 2060 мигранти. По данни на Международната организация по миграция (МОМ) тази година повече от 1800 души са загинали при корабокрушения по маршрута през Централното Средиземноморие, който е най-смъртоносният в света.
В Италия например броят на мигрантите, пристигащи с лодки през 2023 г., в средата на август е надхвърлил 100 000. По данни на италианското министерство на вътрешните работи до 23 август по море са пристигнали около 105 909 души. За същия период на миналата година са пристигнали 51 328 души. Основната страна, от която мигрантите тръгват, за да достигнат Италия през 2023 г., е Тунис. Ако хората продължат да пристигат с такива бързи темпове, общият им годишен брой може да надмине рекорда от 2016 г. – 181 000 души.
Удвояване на броя
На испанските Канарски острови също се наблюдава увеличение на броя на лодките, които тръгват по мигрантския маршрут от Западна Африка към островите. Според местните испански власти през август на канарския бряг са спасени или пристигнали 2692 души, което е повече от два пъти повече в сравнение с юли. Неправителствените организации прогнозират, че това увеличение ще продължи и през следващите месеци поради добрите метеорологични условия, политическата криза в Сенегал, нестабилността в Сахел и глада в много африкански региони.
Белгия е изправена пред остра криза с кандидатите за убежище, тъй като броят на пристигащите в страната мигранти бързо е нараснал в сравнение с миналата година, което оказва натиск върху вече изпитващата трудности система. В резултат на това самотните мъже, търсещи убежище, вече няма да получават закрила, след като във вторник правителството обяви временното спиране на подобни процедури.
Маршрутът през Западните Балкани все още е популярен, ЕС започва съдебна процедура срещу Унгария
"Фронтекс" отчете спад по втория най-популярен маршрут - Западнобалканския - който служи за транзит на незаконно пристигащите в ЕС през региона, включващ Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Република Северна Македония и Сърбия. По този маршрут бяха регистрирани над 52 200 мигранти, което представлява спад от 26 процента, дължащ се до голяма степен на по-строгите визови политики.
Макар че броят на мигрантите в миграционните лагери в южната част на Босна и Херцеговина е намалял значително, страната продължава да функционира като транзитна зона за мигрантите по пътя им към ЕС. Тенденциите сочат постоянен приток на мигранти, включително поради влизането на съседна Хърватия в Шенгенското пространство през януари 2023 г.
В Словения броят на регистрираните незаконни влизания между януари и юли се е увеличил значително в сравнение с 2022 г. Данните, публикувани от полицията, показват увеличение от 10 103 на 26 871. Хърватия остава основната входна точка за незаконно влизане, като на нея се падат 25 431 от заловените нелегални мигранти в сравнение с 8330 през същия период на миналата година.
В същото време ситуацията в Сърбия по отношение на броя на нелегалните мигранти остава непроменена. От началото на годината през приемните центрове в Сърбия са преминали около 73 000 мигранти.
В съседна Унгария през април правителството на министър-председателя Виктор Орбан освободи 1400 осъдени трафиканти на хора от затвора и им даде три дни да напуснат страната. Миналия месец Европейската комисия започна съдебна процедура срещу Унгария.
Политиката на ЕС в областта на миграцията: историческо споразумение, водещо по труден път
ЕС предприе редица действия за справяне с незаконната миграция. След години на спорове през юни държавите членки на ЕС, постигнаха историческо споразумение по два ключови законодателни акта, включени в Новия пакт за убежището и миграцията. Цялостната реформа на политиката на блока в областта на убежището беше определена като историческа. Пактът беше предложен от Европейската комисия през 2020 г., за да се създаде по-справедлив, ефективен и устойчив процес в областта на политиката за миграция и убежище за блока.
Според новия план молбите за убежище ще се обработват в рамките на дванадесет седмици, а всички мигранти трябва да се разпределят между 27-те държави от ЕС въз основа на БВП и броя на населението. Целта е да се постигнат 30 000 премествания годишно.
Компромисът установява нов механизъм за солидарност и предвижда приемането на бежанци вече да не бъде доброволно, а задължително. Държавите, които не желаят да приемат бежанци, ще бъдат принудени да плащат по 20 000 евро обезщетение на човек. В случай на криза Еврокомисията ще решава дали дадена страна се нуждае от солидарност, ако има рязък ръст на пристигащите мигранти.
Сделката представлява основа за преговори между председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент. Въпреки това тя срещна първи спънки на 26 юли, когато държавите членки на ЕС, не успяха да постигнат съгласие по ключов аспект на планирания пакт за миграцията, отнасящ се до правилата за миграция и убежище конкретно в кризисни ситуации.
Испанското председателство на ЕС, подкрепено наред с други държави и от Италия, предложи компромис, който не получи подкрепата на няколко държави (Полша, Унгария, Чехия и Австрия). Германия, Словакия и Нидерландия заявиха, че ще се въздържат, след като изразиха опасения, че регламентът може да занижи стандартите за предоставяне на убежище.
Полша, която категорично се противопоставя на новата политика в областта на убежището, планира да проведе референдум в деня на парламентарните избори на 15 октомври. Правителството ще поиска от гражданите да изразят мнението си за планираните реформи в политиката на ЕС за предоставяне на убежище, включително дали държавите членки трябва задължително да приемат определена квота от мигранти. Резултатите обаче няма да окажат влияние върху плановете на ЕС за реформи.
Спорно споразумение за "модел на партньорство" с Тунис
Освен че се фокусира върху вътрешните, ЕС се занимава и с външните измерения на миграцията.
През юли ЕС подписа меморандум за разбирателство с тунизийското правителство на президента Каис Сайед. Европейската комисия иска да разшири сътрудничеството си с Тунис в областта на миграционната политика в опит да спре нарастващия поток от мигранти и бежанци, които преминават транзитно през Тунис или заминават директно оттам на път за Европа през Италия.
Докато мнозина критикуват меморандума като неетичен и "силно проблематичен", включително и поради нехуманното отношение на Тунис към мигрантите, други го определят като правилна стъпка за трайно намаляване на броя на имигрантите в Европа. Италианският премиер Джорджа Мелони определи меморандума като "модел на партньорство" със страните от Северна Африка.
Европейската комисия иска да предостави 105 млн. евро за операции по издирване, спасяване и репатриране на мигранти, както и 150 млн. евро под формата на субсидии за тунизийския държавен бюджет. Освен това страната може да се надява на нисколихвени заеми в размер до 900 млн. евро за дългосрочно икономическо и финансово стабилизиране.
Петте стълба на меморандума - макрофинансова помощ, икономически отношения, сътрудничество в областта на енергетиката, миграция, контакти между хората – следват стратегията на Еврокомисията, която включва всеобхватни споразумения, съпътстващи сътрудничеството в борбата с трафикантите на хора, и силно ускоряване на политиките в областта на икономиката и устойчивите доставки на енергия.
Споразумението "е инвестиция в нашето общо благоденствие, стабилност и бъдещи поколения", бе коментарът на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
/ПГ/
news.modal.text
