site.btaЕвропейски нюзрум: Нов тласък за отношенията между ЕС и СЕЛАК, войната в Украйна остава проблемна точка

Третата среща на върха ЕС-СЕЛАК (Общността на латиноамериканските и карибските държави) в Брюксел, на която бяха поканени над 30 лидери на държави от Карибския басейн и Латинска Америка, беше първата подобна среща от осем години насам, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Тя се провежда в момент, когато ЕС се отдръпва от Русия и Китай като основни търговски партньори и се стреми да диверсифицира доставчиците си.

В понеделник много лидери обещаха да финализират до края на годината спряното споразумение за свободна търговия между ЕС и търговския блок Меркосур, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвайвъпреки нерешените проблеми, свързани с опазването на околната среда и нелоялната конкуренция.

Брюксел е насочил вниманието си към критични суровини, каквито има в Латинска Америка, които са много търсени в ЕС и биха могли да подпомогнат прехода на блока от изкопаеми горива към по-благоприятна за климата промишленост.

Някои лидери от Карибския басейн и Латинска Америка се въздържаха от налагане на мащабни санкции срещу Русия. Те многократно подчертаха последиците от войната за световните цени на храните и енергията и призоваха за мирни преговори.

Нов натиск за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Меркосур

Споразумението за свободна търговия между ЕС и държавите от Меркосур получи нов тласък в понеделник, когато лидерите се ангажираха с бързото финализиране на дълго отлаганото споразумение. Сделката беше спряна след приключването на преговорите през 2019 г.

Някои държави членки на ЕС бяха поискали допълнение към сделката по отношение на климата, околната среда и правата на човека, след като обезлесяването в Латинска Америка рязко нарасна. "Амбицията ни е да уредим всички оставащи различия възможно най-скоро, за да можем да сключим това споразумение", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Все още не е ясно дали сделката, по силата на която може да бъде създадена една от най-големите зони за свободна търговия с над 700 млн. жители, ще бъде финализирана до края на годината.

Ирландският министър-председател Лио Варадкар изрази несъгласието си с очакваното търговско споразумение без нови разпоредби относно опазването на климата и обезлесяването. Франция, Германия и Нидерландия изразиха подобни опасения в миналото. През 2019 г. австрийският парламент гласува в обвързващо гласуване срещу търговското споразумение поради опасения, свързани с околната среда и конкуренцията.

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва подчерта значението на обществените поръчки между търговския блок Меркосур и ЕС. "Балансираното споразумение между Меркосур и Европейския съюз, което възнамеряваме да сключим тази година, ще открие нови хоризонти", добави Лула. Президентът на Аржентина Алберто Фернандес също призова за баланс в отношенията между двата континента, защото в противен случай "то престава да бъде споразумение и започва да се превръща в шега".

През май активисти за опазване на околната среда се изкатериха на сградата на Съвета на ЕС в Брюксел, за да протестират срещу търговското споразумение с Меркосур. Те издигнаха плакати с надпис "Спрете ЕС-Меркосур". Природозащитниците обявиха в Tуитър: "Това споразумение е катастрофа за природата, фермерите и правата на човека". ЕС води преговори за споразумение с Меркосур от 1999 г. насам. Сред пречките пред споразумението са исканията за защита на Амазония от изсичане с цел отглеждане на добитък, както и за спиране на по-нататъшното развитие на селското стопанство.

Отделяне от Китай, свързване със СЕЛАК

За да демонстрира подновения интерес на Брюксел към региона, ЕС се ангажира да похарчи над 45 млрд. евро до 2027 г. в инвестиционни планове за партньори от Южна Америка и Карибския басейн. Това е част от т.нар. стратегия на блока "Глобален портал" - инициатива за свързване на блока с останалия свят и за съперничество с разходите на Китай за глобална инфраструктура.

ЕС и неговите инвестиционни партньори се споразумяха да дадат приоритет на сектори от "чиста енергия и важни суровини до здравеопазване и образование", заяви в понеделник председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Критичните суровини, естествено срещащи се в Латинска Америка, са много търсени в ЕС за прехода на блока от изкопаеми горива към по-благоприятна за климата промишленост. В рамките на срещата на върха Чили и Европейската комисия подписаха споразумение за партньорство за засилване на сътрудничеството в областта на доставките на суровини за Европа.

Според фон дер Лайен повече от 135 проекта за зелен и цифров преход от двете страни на Атлантическия океан "вече са в процес на подготовка". Други планове включват разширяване на телекомуникационните мрежи в Амазония в Бразилия, изграждане на 5G мрежа в Ямайка, електрификация на обществения транспорт в Коста Рика и инвестиции в литиеви мини в Аржентина и Чили.

Министърът на външните работи на Словения Таня Файон, която заместваше министър-председателя Роберт Голоб, заяви, че ще се стреми към повече сътрудничество, включително в борбата с изменението на климата и в сферата на изкуствения интелект. Тя изтъкна ролята на словенския Център на ЮНЕСКО за изкуствен интелект, който може да започне да функционира до края на годината.

Макар че интересите на Хърватия в отношенията със страните от CEЛАК да съвпадат с тези на ЕС, хърватският министър-председател Андрей Пленкович посочи голялото количество хърватска диаспора в тази част на света като друг мотив за сътрудничество. "За да се разбере нашата позиция, е важно да се има предвид, че според оценките на различни наши служби в страните от Латинска Америка и Карибския басейн живеят до 650 000 хървати", каза Пленкович.

Освен обсъждането на възможностите за засилване на икономическото сътрудничество, друга важна точка от дневния ред на срещата на върха беше желанието на държавите членки на ЕС да покажат солидарност с разкъсваната от войната Украйна.

Съюзниците на Русия нанесоха удар по усилията на ЕС в Украйна

Европейските лидери и лидерите на CEЛАК не успяха да постигнат съгласие по изявление, с което да се потърси отговорност от Русия за войната в Украйна, което подчерта различията им по отношение на кризата. Всъщност разминаванията започнаха още преди срещата на върха, след като испанският министър-председател Педро Санчес отправи покана към украинския си колега Володимир Зеленски. Няколко латиноамерикански държави наложиха вето на неговото присъствие на събитието, както разкри самият Зеленски.

В съвместното комюнике, публикувано след приключването на срещата на върха, се изразява "дълбока загриженост" за конфликта, но не се споменава Русия. ЕС-27 и 32 от 33-те държави от CEЛАК подкрепиха заключенията. Никарагуа не подкрепи окончателната формулировка.

Дипломатите заявиха, че Никарагуа, Куба и Венецуела са се противопоставили на формулировката, критикуваща Русия, а други държави - макар да са се съгласили да подкрепят суверенитета на Украйна - са подчертали, че и други кризи и конфликти също заслужават вниманието на света.

"Не можем да направим така, че тази среща на върха между Европейския съюз и CEЛАК да бъде среща на върха за Украйна", заяви Ралф Гонсалвес, председател на CEЛАК и министър-председател на Сейнт Винсент и Гренадини. "Но е ясно, че Украйна е въпрос от голямо значение за Европа и света – както и други конфликти също", каза той, като посочи кризата в Хаити, палестинската борба за държавност и различните войни в Африка като заслужаващи европейското внимание.

Матеуш Моравецки от Полша беше откровен, като заяви, че страните, които някога са страдали от европейския колониализъм, трябва да признаят, че сега Русия е империалистическа заплаха. "Тук, в Европа, е трудно да си го представим, но в Латинска Америка Русия се представя като мирна страна, която е била нападната от НАТО", каза той.

Докато лидерите се срещаха в Брюксел, Русия отказа да удължи срока на сделката, позволяваща износа на украинско зърно през Черно море, с което предизвика предупреждението на ООН, че милиони от най-бедните хора в света ще "платят цената".

По темата за мира по време на пленарната сесия на срещата на върха предупреждение дойде и от италианския министър-председател Джорджа Мелони. "Трябва да дадем на думите правилното значение, което имат: думата мир не може да се бърка с думата инвазия. Ако някой си мисли, че може да обърка тези две думи, той не осъзнава, че свят, в който международното право вече не съществува, никога няма да бъде свят на мира", предупреди тя.

Сред другите теми, обсъждани на срещата на върха, която вече ще се провежда на всеки две години, бяха дългосрочните последици от робството. В заключителната декларация всички лидери "признават и дълбоко съжаляват за неописуемите страдания, причинени на милиони мъже, жени и деца в резултат на трансатлантическата търговия с роби".