site.btaОтзиви в чуждата преса от архива на БТА за атентата срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак на 14 април 1925 г.

На 14 април 1925 г. е извършен атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак (от 29 юни 1942 г. Ботевградски проход). Два дни по-рано, на 12 април, Цветница, Борис Трети тръгва на лов в Етрополския Балкан, придружен от организаторa на царските ловни излети Петър Котев, ентомологa на царския музей Делчо Илиев, адютантa Неделчо Стаматов и техния шофьор. След края на ловната експедиция, групата потегля обратно за София през Арабаконашкия проход. Точно преди прохода колата на царя изпреварва автобус с пътници, когато е нападната от петима въоръжени мъже. Според книгата на Крум Благоев „50-те най-големи атентата в българската история“ това са анархисти и комунисти от Копривщенската чета – Васил Икономов, Нешо Тумангелов, Васил Попов-Героя или Доктора, Антон Ганчев и Нешо Мандалов.

При нападението и започналата престрелка на място загива ловецът Петър Котев, ентомологът Делчо Илиев е тежко ранен и по-късно умира, а адютантът Стаматов отвръща на стрелбата, прикривайки царя. В книгата на Стефан Груев „Корона от тръни“ (баща му Павел Груев е началник на кабинета на Борис Трети) четем, че царят изтичва към автобуса, застава на мястото на шофьора и завива обратно по пътя за Орхание (дн. Ботевград). Там той спира пред казармата, събира взвод от 30 души и се връща на мястото на засадата. Близо до царската кола капитан Стаматов още се отбранява с пушката си, залегнал до труповете на двамата си спътници – Котев и Илиев. Под командата на царя войниците прогонват нападателите, които се оттеглят и се скриват в планината.

Новината за нападението срещу цар Борис Трети предизвиква широк отзвук в западната преса. Анализи за атентата в Арабаконак намираме в бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“: 

Стрелба по българския цар 

Берлин, 15 април 1925 г. /Цайт/ Атентатът срещу цар Борис привлича вниманието на общественото мнение върху ветропоказателя на Европа. И събитието, което изглежда обвито според първите съобщения на вестниците с романтизма на балканското разбойничество, не е съвсем без значение, погледнати политически. По всичко изглежда, че имаме нападение от болшевишки чети, които отдавна безпокоят България. Комунистическото движение в страната е свързано с името на бившия министър-председател Стамболийски, чийто насилнически край се явяваше само като частична пречка за комунистите в България. Офанзивата на III Интернационал създава големи грижи напоследък на балканските държави. В Москва било решено да се извърши болшевизирането на Балканите през януари т. г. Тоя план предвиждал революция в България и терористическа акция на македонските федералисти в сръбска и гръцка Македония. (…) Напоследък в България се появиха много болшевишки емисари. Българската полиция знаеше за 15 април като уречен ден за започване на превратаджийско движение в България. Въпреки че цар Борис бе предупреден да не се излага, той продължаваше да си пътува из страната без охрана. В момента на опасността той показа решителност и смелост, с каквито качества се слави. Цар Борис е не само личност с необикновена интелигентност и подвижен ум, но и с държането си към българския народ, с когото го свързват и религиозни връзки, е показал изкусна ръка. Поради храброто му държане през време на покушението цар Борис си е спечелил още повече симпатиите на народа. Дано сполучи да издигне като водач омаломощените си от войната страна и народ към по-щастливи висини!

*** 

Виена, 16 април 1925 г. /„Дойче остерайхише тагесцайтунг“/ Нападението срещу цар Борис ни показва отново с ужасна яснота колко подрита е почвата в България. Последиците от Световната война направиха от нея сгоден обект за болшевишката пропаганда, която е още по-силна от това, че съпротивителната морална сила на една балканска държава е съществено по-малка от тая на средноевропейските държави. Диктаторския мир още повече окрили стремежите на Москва. Така в България се настани най-сетне земеделско-комунистическия режим на Стамболийски. Превратът на правителството Цанков можа да тури край на тоя режим, но не можа да тури край на земедело-комунизма. Участта на България се влошава и от мъчнотиите на македонския въпрос. Пропагандата на Москва, която иска да спечели отново с всички средства загубената позиция, взе още по-интензивни размери и от месеци вече България пъшка под политиката на убийства, които почти всеки ден взема жертви. Ясно е, че при подобно положение може да устои само едно правителство на силна ръка и трябва да се съгласим, че всички елементи, които са срещу Москва, трябва да подкрепят единогласно правителството. За съжаление, обаче, не е така.

Известно е, че правителството неотдавна разкри, че за 15 т. м. се готви нова революция. Обстоятелството дето нападението върху царя стана тъкмо срещу 15-и кара да вярваме, че комунистите – въпреки разкритието на техния план - не са се отказали от него. За щастие би било, ако няма никакви лоши последици. Цанков се опита повторно да търси подкрепа в чужбина срещу московските сплетни. Най-добрата подкрепа би била да се облекчи угнетяващото бреме на диктаторския мир, за да се възмогне страната. Крайно време е да се даде най-после на измъчена България нужната помощ, за да не се превърне тя в огнище на пожар, който би могъл да запали всички съседи.

***

Атентата върху Царя на България

Белград, 16 април 1925 г. /Белградер Цайтунг/ През последните месеци България е станала нерадостна страна. Убийство след убийство, смъртни присъди след смъртни присъди, кръв тече на потоци по улиците, най-добрите синове на България стават жертва на своите политически противници и не се вижда края на това печално зрелище. Напразни са всички усилия на земеделци и комунисти да свалят омразното им правителство, но напразни са и всички драконовски мерки на новият закон за защита на държавата да се тури край на всички кръвопролития, застрелванията и убийствата ще продължават.

Днес една телеграма от София съобщава за нов признак за растящата анархия. Срещу българския цар е извършено покушение, когато бил вън от София с автомобил, искали да го убият из засада по пътя, както са нападали вече стотици селски коли, обирани пощенски коли и конвоите избивани. Официалната телеграма, която съобщава за атентата уверява, че според общото убеждение нападателите не са знаели, че в автомобила е бил царя. Действително в политическите борби, които се разгарят в България, личността на царя до сега не бе замесена и съществува възможност, че се отнася само до грабеж на една разбойническа банда. Следствие строгата цензура в България, ние засега се позоваваме само на БТА.

***

Виена, 16 април 1925 г. /Манчестър Гардиън/ Министър-председателят Цанков очевидно малко прибързано заяви веднага след атентата, че той е дело на земеделско-комунистически конспиратори. Може би виенският български пълномощен министър е по-близо до истината, когато приписва нападението на обикновени разбойници, които не са знаели, че царят е в нападнатия автомобил. Неотдавнашното силно преследване на комунисти и земеделци причини бързо увеличение на престъпността в страната, тъй като преследваните хора често се събират в грабителски чети, за да се отърват от измъчващата ги полиция.

***

Нападение срещу Царя

Париж, 16 април 1925 г. /Юманите/ В понеделник цар Борис, отивайки на лов с автомобил бил срещнат по пътя към Орхание от дървари.

В страната на Цанков и на Белия терор държавния глава е много популярен. Дърварите като забелязали, че царско знаме се развява на автомобила го посрещнали с гърмежи, Един ловец и естественикът Илчев са убити. Царят излязъл невредим от тази авантюра. Той е могъл, обаче, да си даде сметка от тая среща със селяните, как го „уважават“ поданиците му.

Същия вестник от 13 април пише: Смътното положение в България става толкова по-ясно, че шумните атентати през последните дни привличат още повече вниманието. Ако цар Борис е бил нападнат от шайка хайдути - това показва колко е голяма несигурността в България. От друга страна числото на политическите убийства расте. Преди няколко дена е бил убит генерал Георгиев. При погребението му в черквата Св. Неделя е станала експлозия, която е взела 150 жертви и ранила 203 души и пр.

***

Нападението срещу Царя

Лондон, 17 април 1925 г. /Дейли Хералд/ Нападението върху цар Борис дойде като голямо щастие за Цанковото правителство. Сега има много малко съмнение, че то е дело на обикновени разбойници, чиято реална цел е била омнибуса София - Орхание... Но правителството, чиито пропагандаторски агенти говорят за комунистическо въстание на 15 април, могат сега гордо да посочат на опита за убийството на царя тъкмо на тази дата като доказателство за тяхната проницателност и за дяволската порочност на комунистите. Освен това, ако те могат да убедят самия цар Борис, че това е комунистически или земеделски заговор, ще бъде твърде полезно. Защото до сега царят е упражнявал смекчаващо влияние. Говори се, че прозорливия му заточен баща го е предупредил, че ако той се свърже твърде много с Белия терор, бездруго би загубил короната, когато дойде деня на разправата. Цанков вижда своите шансове. „Необходимите“ документи са намерени близо до мястото на престъплението, доказвайки неговото политическо естество и виновността на комунистическата и земеделска партии. Разбира се, не ще направят впечатление на българското общество, защото заблудата от „заговори“ е малко прекалена, но те могат да направят впечатление и на чуждите дипломати. Цанков вече разчита с увереност върху съчувствената поддръжка на английското правителство. Но той иска финансова помощ също тъй както и политическо съчувствие. Той смята, че финансовата помощ ще постъпи, ако може да убеди Даунинг Стрийт и Ломбард стрийт, че той е истинската преграда срещу болшевизма. Между това ние можем да очакваме засилване дейността на партизанските чети на бившите офицери, чиито терористични подвизи в селата са сега главната основа на властта на правителството.

***

Лондон 17 април 1925 г. /Дейли нюз, Дейли Телеграф/ Вестниците печатат изявленията на един чиновник от царската легация в Лондон, който заявил, че инцидента не се смята за лично нападение върху царя, а бил един от редицата инциденти, които станали по това шосе, и че разбойниците не са знаели, че царя пътува по този път, а чакали в засада за един от пътническите автомобили.

Все пак, добави чиновника, инцидента не е без значение, тъй като дава поразителен пример за разпространението на комунистическата пропаганда в България и за усилията, които се правят от странични влияния да се затрудни правителството.

***

Нападението срещу Царя

Белград, 17 април 1925 г. /Морнинг пост/ В една дописка от Белград, съобщавайки че атентатът е замислен от комунисти и земеделци и че убийството на царя щяло да бъде знак за обща революция, която била заповядана за 15 април, пише: Някои земеделци и комунисти биха искали да обявят републикански режим, докато други искат да премахнат Кобургската династия, замествайки я с един Батенберг, който е много популярен между селяните. В навечерието на нападението цар Борис получил много анонимни писма, заплашващи го, че ще бъде убит, ако не свали проф. Цанков от власт. Политическите убийства в България продължават. Установено е, че убийците получават големи парични награди за всяко убийство на добре известни привърженици и членове на сегашния режим в България.

***

Лондон, 20 април 1925 г. /Дейли Нюз/ Нова светлина бе хвърлена върху атентата срещу цар Борис миналата седмица. Сега се вярва, че обектът на нападателите е бил да отвлекат Царя и да го насилят да уволни Цанковото правителство. Във връзка с това се говори, че един телеграфист на служба в царския дворец в Евксиноград е бил познат като агент на чеката (Извънредна комисия за борба с контрареволюцията в СССР). Във Виена се носят слухове, че бившия цар Фердинанд замисля драматично връщане в София, за да спаси своята страна. Тези слухове не се вземат сериозно в дипломатическите кръгове, където много повече се безпокоят от усложнения с другите балкански държави. Югославия и Румъния следят събитията много отблизо и окупирането на известни български окръзи в случай на революция се обсъжда открито в Югославия.

***

Пътят от София до Орхание

Белград, 24 април 1925 г. /Новое время/ Под това заглавие, излизащия в Белград руски вестник пише: Пътят от София до Орхание, по който се извърши кошмарното покушение срещу цар Борис, стана сега известен на цял свят. Но надали някой знае, че на това шосе има, захвърлена в планината кръчма „Генерал Гурко“, че на самия връх на пътя стои паметник на руските войници, които с хиляди легнаха на това място, защитавайки славянството, като му спечелиха свободата. Пътят от София до Орхание е цял потопен с руска кръв. Почвата, от това е станала по-плодородна. Но не се ли мяркат там душите на починалите и не викат ли те към славяните и към целия свят с висок глас: „Ние легнахме тук за вашата свобода. А какво направихте вие за спасението на нашето отечество?“ И ни се иска да вярваме, че злодейската ръка, която се вдигна върху българския цар на този исторически път, ще принуди най-сетне целия свят да се опомни и с негодувание властно да извика: „Стига“. Гнойната рана на тялото на Русия трябва да се пробие. Иначе светът ще се удави в кръвта и нечистотиите.

Истината за нападението край Арабаконак сто години по-късно не е разкрита напълно. През годините трима души, които са преки участници в събитията, дават сведения за тях. Разказите съвпадат в едно – нападателите не знаят на кого устройват засада. Според Васил Попов – Героя, той единствен разпознава царя отдалеч и открива преждевременно стрелба, решавайки да предотврати покушението (Героя изпитва благодарност към Борис, защото той помилва баща му през 1919 г., който излежава присъда в затвора). Тази версия се подкрепя от Стефан Груев, но фактически е установено, че пръв стрелба открива Антон Ганчев. Вторият свидетел Георги Башикаров попада в Копривщенската чета няколко седмици след атентата. Там, по неговите думи, открива личните вещи на цар Борис, които са взети след обира на колата – бинокъл, ловна пушка, раница и др. Според разказа му едва, когато нападателите отиват до колата, те разбират, че в нея пътува царят. Третият свидетел Коста Тодоров (по времето на управлението на БЗНС е дипломат) се среща в Югославия с един от участниците в атентата – Нешо Тумангелов. Тумангелов също свидетелства, че групата не очаква в колата да е Борис Трети. Четата вижда автомобил с униформени мъже и решава да ги нападне, смятайки ги за офицери.

Атентатът срещу цар Борис Трети и новината, че той оцелява предизвикват радост и спонтанни митинги в София до такава степен, че новината за едно убийство, извършено същата вечер, предизвиква по-слаба реакция. Няколко часа след засадата при Арабаконак запасният генерал и член на парламента Коста Георгиев е убит пред църквата „Св. Седмочисленици“ в София, докато се прибира към дома си. Поради ранга на Георгиев държавното погребение е насрочено на втория ден след убийството, на Велики четвъртък от Страстната седмица. Това е денят 16 април, в който е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“.