Източници на информация, проверка на факти и борба с дезинформацията бяха сред акцентите от втория ден на обучението за млади журналисти
Източниците на информация, проверката на факти и борбата с дезинформацията бяха сред акцентите от втория ден от обучението за млади журналисти, организирано от Българската телеграфна агенция (БТА), в партньорство с Европейския парламент (ЕП). На дискусията бяха обсъдени още социалните мрежи като средство за разпространение на информация и журналистиката като пазител на мира.
„Важно е да имате богат личен архив, с който по-лесно да се ориентирате, да научите за Европа по ваш начин“, каза Ива Тончева, координатор социални мрежи в БТА. По думите ѝ предизвикателствата, с които се сблъскват журналистите при отразяване на европейски теми, са свързани с превода, националните интереси и европейските ценности. Тончева препоръча да се четат както национални, така и чуждестранни медии. По думите ѝ социалните мрежи са начин новинарското съдържание да достигне до младата аудитория.
За работата с официална и неофициална информация разказа кореспондентът на БНТ в Брюксел Десислава Апостолова, която се включи в обучението чрез видеовръзка. Проверката на първоизточника е задължителна, подчерта тя. „Много е важно да се търси контекстът и да се следи бекграундът - защо се случва нещо, и да се обяснява на хората, вместо просто да се съобщава“, отбеляза тя. По думите ѝ предизвикателството пред телевизионните и радио журналисти е синтезирането на информацията от европейските институции.
Медиите трябва да служат като средство за помиряване, каза евродепутатът Елена Йончева. „Помирение се постига чрез разбирането на гледната точка на другия или другите, без да е задължително допитване до аудиторията дали е съгласна, или не“, смята тя. Според нея ЕП трябва да приеме закон, който да защитава журналистите и свободата на медиите. По думите ѝ това ще помогне за предприемане на мерки за осветляването на медийната собственост и техните финансови източници. „Важно е читателят или зрителят да знае, когато чете един материал, дали в медията се прокарват лични интереси“, допълни тя.
С методологията за проверка на фактите и техники за опровергаване на дезинформацията запозна участниците в обучението доц. Ралица Ковачева, преподавател по Журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на factcheck.bg. Тя акцентира върху разликата между факти и мнения. „Фактите представляват съобщения за събития, които в действителност са се случили. В журналистиката новините са фактите. Мненията са оценките за фактите“, обясни тя. Според Ковачева трябва винаги да се подхожда със съмнение към получената информация, но не с предубеждение.
„Постистината е ситуация, при която индивидуалните мнения разпалват колективни емоции, които задушават фактите и аргументите и формират твоите индивидуални мнения, така че да бъдат срещу твоя интерес“, каза директорът на дирекция ЛИК в БТА и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Лозанов. Той разказа за пропагандните стратегии и систематичните опити за манипулиране на обществото чрез социалните мрежи. По думите му социалните мрежи не са медии, защото съдържанието в тях не е произведено в режим на редакционна отговорност. Той обърна внимание на същността на хибридната война и теоретично-практическото значение на пропагандата.
„Борим се нашето съдържание да попадне във вашия дневен фийд“, каза Биляна Църноречка, пресаташе на Бюрото на ЕП в България. Заедно с колегата си Калина Върбанова тя запозна участниците с услугите и инструментите на разположение на журналистите за отразяване на работата на ЕП в Страсбург и Брюксел.
Второто издание на обучението за млади журналисти започна вчера и ще продължи до 8 ноември. В него участват 14 млади журналисти от национални и регионални медии. Обучения по програмата на Европейския парламент се организират в още над 20 държави от Европейския съюз.