site.btaПартиите от управляващата коалиция в Люксембург водят в социологическите проучвания за европейските избори

Двете партии в управляващата коалиция в Люксембург - Християнсоциалната народна партия (ХСНП), която е от политическото семейство на Европейската народна партия в Европейския парламент (ЕП) и Демократическата партия ДП от групата „Обнови Европа“ в ЕП, водят в единственото социологическо проучване за европейските избори „Политмонитор“ на агенция ИЛРЕС, в партньорство с люксембургската държавна радио и телевизия РТЛ и изданието „Ворт“.

Данните показват, че ХСНП е на първо място с 25%, а втора е ДП със 17 процента. Плътно зад нея е най-голямата опозиционна политическа сила в страната - Люксембургската социалистическа работническа партия (ЛСРП) от групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС, S&P) в ЕП, която, според проучването, печели доверието на 16% от анкетираните. Трите партии си разпределяха пет места в досегашния европейски парламент. Шестото беше за „Зелените“, който в проучването на „Политмонитор“ и сега заемат четвърто място с 9% от гласовете. 

Пети са Алтернативна демократична партия на реформите (АДПР) от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) с 5% и „Партия на пиратите“ с два процента. 

„Левите“, новосформираната партия „Фокус“, която и в момента има евродепутат в лицето на отцепилата се от Демократическата партия Моника Семедо и новата формация „Заедно - Мостът“, получават по 1% в анкетите. Любопитен факт е, че кандидат от листата на „Заедно - Мостът“ е и Атанас Попов, който има и българско гражданство. 

В проучването „Политмонитор“ няма данни за намеренията за гласуване за четири други партии, които ще участват в евровота - Комунистическа партия на Люксембург, партия „Волт Люксембург“, „Консерваторите“ и партия „Ние, хората“, но 9 на сто от запитаните са посочили, че няма да гласуват за нито една от гореизборените девет формации. 

Петнайсет процента от запитаните са отговорили, че все още не са решили за кого да дадат своя вот. 

Гласуването в Люксембург е задължително за всички на възраст между 18 и 75 години. 

Рейтинги на политиците

Друга картина очертава проучването „Политмонитор“ във връзка с рейтинга на политиците. Въпреки, че ХСНП е партията с най-голямо доверие, то Марс ди Бартоломео от ЛСРП се оказа най-харесвания политик. Той печели доверието на 68% от сънародниците си. На второ място след него, само с един процентен пункт разлика – 67 на сто, е одобрението за водача на листата на ДП, който е ветеран в европейските избори и настоящ евродепутат – Шарл Гьоренс. Водачът на управляващата ХСНП, който е и кандидат за еврокомисар от Люксембург - Кристоф Хансен, си поделя едва четвърто място по рейтинг с водача на листата на ЛСРП и настоящ заместник-председател на ЕП – Марк Ангел с 55 процента. Преди тях, на трето място по доверие, се нарежда Лиз Брац от ЛСРП с 56 процента.

Сред „Зелените“ бившият министър и настоящ депутат Франсоа Бауш събра най-голяма подкрепа с 53 процента, което го поставя пред евродепутата и водещ кандидат на листата на същата партия - Тили Мец с 45 проценти. 

Най-ниско класираният политик с 16% е евродепутатът Моника Семедо, бивш член на ДП, която премина към „Фокус“ след две обвинения от персонала ѝ в тормоз. 

От какво се интересуват избирателите

Проучването „Политмонитор“ разкрива, че инфлацията, изменението на климата и сигурността са основните грижи за избирателите в Люксембург, докато се подготвят за европейските избори, като над 70% изразяват интерес към вота. 

Инфлацията е проблем номер едно в съзнанието на хората преди европейските избори, като 53% от анкетираните изразяват загриженост относно настоящата ситуация. Изменението на климата и сигурността тревожат 51%, следвани от социалните въпроси - 48 процента.

Що се отнася до най-неотложните въпроси, изискващи решение от политиците на ЕС, опасенията за околната среда са начело в таблицата с 22%. Безопасността и отбраната са на второ място с 19%, следвани от инфлацията на трето с 19 процента. 

Предложението за съвместна миграционна политика, включително задължението за приемане на бежанци, е широко популярно с над 70% съгласие. Идеята за европейска армия намира подобна подкрепа. 

Само две трети от хората обаче подкрепят доставките на оръжия за Украйна. 

Близо 45% от тях смятат, че ЕС трябва да се разшири още повече. 

Интерес към европейските избори 

Повече от 70% от респондентите заявяват, че се интересуват от предстоящите избори, като интересът значително нараства с възрастта. Над 80% от хората над 55 години са посочили, че имат интерес. Само 6% от анкетираните в тази група са заявили, че са безразлични към вота. Мнозинството от запитаните споделят проевропейска позиция. 

Най-нисък е интереса сред групата на 35-55 г., където интерес към евровота проявяват 62% от анкетираните.

Посланията на политиците

Предстоящите избори ще определят посоката, в която ще поемем през следващите пет години, каза за люксембургското издание „Делано“ водачът на листата на управляващата ХСНП Кристоф Хансен. „Мисля, че рядко сме се сблъсквали с толкова много и толкова големи предизвикателства наведнъж. Затова гражданите трябва да дадат своя вот, за да са сигурни, че Европа е готова да се справи с тези предизвикателства и да стане по-силна. Защото, ако те не гласуват, друг ще реши вместо тях“, посочи той.

Водачът на по-малкия партньор в управляващата коалиция в Люксембург – Демократическата партия, и настоящ евродепутат Шарл Гьоренс каза пред РТЛ, че тази кампания за европейските избори значително се различава от предишните, особено поради надвисналия риск от изместване надясно в политическото пространство.

Той посочи, че е почти сигурен, че „крайнодесните и популистки партии ще спечелят позиции, но не достатъчно за мнозинство". Гьоренс подчерта, че това ще бъде от съществено значение за четирите умерени политически групи - Европейската народна партия (ЕНП) с Християнсоциалната народна партия (ХСНП), Социалистите и демократите (ПЕС) с Люксембургската социалистическа работническа партия, „Обнови Европа“ с ДП и Зелената партия – за формиране на стабилна коалиция, която да противодейства на тази промяна.  Той разкритикува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за нейния „флирт с десните парламентарни групи“ и посъветва да не се правят такива „зигзагообразни ходове“.

Гьоренс подчерта няколко критични области, които се нуждаят от внимание в рамките на Европейския съюз, като се започне от неговите институции. Той посочи, че изискването за единодушие за защита на върховенството на закона вече не е ефективно. „Това вече не работи“, каза той, като се застъпи за премахването на принципа на единодушието, особено по отношение на външната политика и данъчните въпроси. Той също така призова ЕС да назначи истински министър на външните работи, за да засили геополитическото си влияние.

По отношение на вътрешния пазар Гьоренс отбеляза, че той „не функционира добре“, тъй като в момента е „заклещен между протекционизма на САЩ и китайския дъмпинг“. Докато покупателната способност в ЕС се е увеличила с 30% от създаването му, в САЩ тя се е повишила с 60%. За да се справи с това несъответствие, Гьоренс предложи създаването на съюз на финансовите пазари, който да позволи на спестените от европейците средства да се инвестират в рамките на ЕС. 

Втората в листата на ЛСРП Даниел Филбиг от своя страна каза пред РТЛ, че нейната партия също се застъпва за поставяне под въпрос на правото на вето в рамките на ЕС в различни области, включително външната политика и данъчното облагане. Според нея все още „ сме далече от справедлива данъчна система“.

Поддържайки критичната си позиция, тя изрази и резерви по отношение на Европейския пакт за убежище и миграция. Филбиг повтори, че не би гласувала в негова подкрепа и каза, че водачът на листата на партията и настоящ заместник-председател на Европейския парламент Марк Ангел също би гласувал "много неохотно" в негова подкрепа. 

“Зелените” от своя страна изтъкнаха като основни теми устойчивостта и социалната отговорност и се застъпиха за промени в процесите на вземане на решения в ЕС в условията на външни заплахи и вътрешни екстремистки тенденции, предаде РТЛ.

Преди три седмици те стартираха предизборната си кампания за ЕС с решимостта да преодолеят неотдавнашните неуспехи, претърпени на националните избори в страната миналата есен. 

Обсъждайки външните фактори, представителите на партията обърнаха внимание на заплахата, която представлява Русия. Поглеждайки навътре, Зелените подчертаха важността на противопоставянето на дясноекстремистките тенденции в рамките на блока.

Кандидатът от листата на „Заедно-мостът“ Атанас Попов пък се бори за това всички жители на ЕС да могат да гласуват в изборите за Европейски парламент, независимо от тяхното гражданство. „В Люксембург политическият дебат е насочен към местното население, налага се употребата на люксембургския език. Интеграцията е трудна“, каза той пред БТА. 

Попов уточни, че това е важно за страната, тъй като в столицата 75% от населението са чужденци, а заедно с хората, които ежедневно пътуват до страната, за да работят там, броят на нелюксембургското население достига до внушителните 90 процента. „Всеки китаец, бразилец, живеещ в Люксембург, трябва да има право да гласува в европейските избори, въпреки че няма да има право да бъде избран за евродепутат“, обясни той.  

В програмата на „Заедно-мостът“ са заложени и политики, свързани с проблемите за опазване на околната среда, както и за общата европейска сигурност, уточни Попов.