ОБЗОР

site.btaСуперизборна година в Хърватия

Суперизборна година в Хърватия
Суперизборна година в Хърватия
Снимка: БТА, Владимир Шоков

Един от най-често задаваните въпроси в Хърватия тези дни е кога ще бъдат редовните парламентарни избори. Наред с тях обаче тази година хърватите ще гласуват и за евродепутати, и за президент. 

Засега е известна само датата на евроизборите, а също и че първия тур на президентските избори ще бъде през декември.

Въпросът за точната датата на парламентарните избори все още няма ясен отговор. 

Евроизборите

За Европейски парламент хърватите ще гласуват на 9 юни. Те гласуваха за първи път за евродепутати през 2013 година, веднага щом станаха членове на ЕС, след това на евроизборите през 2014 и 2019 година. От общо 705 депутати, които представляват 27-те страни в европарламента, хърватите избират 12.

Хърватия председателстваше Съвета на ЕС през първата половина на 2020 година. Избирателната активност на изборите за европарламент в Хърватия досега е била под средната за ЕС, но бележи тенденция на нарастване.

Парламентарните избори

Тази седмица премиерът Андрей Пленкович каза, че парламентарните избори няма да са през първото или последното тримесечие на годината. 

Председателят на хърватския парламент Гордан Яндрокович отбеляза, че датата на парламентарните избори в Хърватия е политическо решение и изборите вероятно ще се проведат през второто или третото тримесечие на 2024 г.

Пред регионалната телизия Ен1 председателят на Хърватската селска партия Крешо Беляк коментира, че според него изборите ще бъдат през септември, тъй като премиерът Пленкович "няма да посмее" да ги организира по-рано, преди европейските избори, “понеже знае, че няма да минат добре” за неговата партия, а амбициите на Пленкович са свързани с пост в Европа.

Крайният срок за парламентарните избори в Хърватия е средата на септември.

Сегашният десети парламент започна работа на 22 юли 2020 г. Парламентарните избори през 2024 г. трябва да се произведат в рамките на 30 до 60 дни след 22 юли. Парламентът може да бъде разпуснат и по-рано, ако мнозинството реши така.

След като парламентът бъде разпуснат, президентът Зоран Миланович ще свика вота. От решението му за насрочване на парламентарните избори до изборния ден трябва да изминат най-малко 30 дни.

Парламентарните избори тази година ще се проведат по новия закон за изборното райониране, който не променя досегашната избирателна система, но до известна степен прекрои избирателните райони, в резултат на което всеки пети избирател ще гласува в различен от досегашния избирателен район, отбелязва Ен1.

Депутатите, 151 общо на брой, ще бъдат избрани отново в десет избирателни района, по 14 на избирателен район, осем депутати ще бъдат избрани от националните малцинства и трима от хърватските граждани, живеещи в чужбина.

Управляващата дясноцентристка Хърватска демократична общност (ХДО) на премиера Андрей Пленкович приключи изминалата година с най-добър рейтинг - 24,48 процента одобрение, след нея се нареди основната опозиционна партия, лявоцентристката Социалдемократическата партия (СДП) – 15,03 процента, националистическата и евроскептична Отечествено движение – 8,85 процента, консервативната "Мост" – 8,73 и лявата "Можем!" - с 8,24 на сто според проучването на CroElecto, цитирано от изданието „Вечерни лист“.

ХДО вероятно ще се яви на изборите самостоятелно, но може да има коалиционни партньори в някои избирателни райони, отбелязва Ен1.

"Можем!" заяви, че няма да се явява на изборите заедно със Социалдемократическата партия, а самостоятелно и че е възможна коалиция със социалдемократите в някои избирателни райони, ако те се съгласят.

"Мост" и Хърватските суверенисти ще се включат в изборната надпревара заедно. 

Настоящият премиер Андрей Пленкович (ХДО) обяви, че ще се кандидатира за преизбиране. Председателят на СДП Педжа Гърбин и Сандра Бенчич ("Можем!") обявиха, че също ще се кандидатират за премиерския пост. Партията "Мост" също се интересува от поста министър-председател и най-вероятните кандидати са Мария Селак Распудич и Нино Распудич.

Президентски избори

Първият тур на президентските избори най-вероятно да бъде в края на декември, а ако има втори тур, той ще се състои в началото на 2025 година. Държавният глава се избира за срок от пет години. Президенти досега са били Франьо Туджман, Степан Месич (избиран два пъти), Иво Йосипович, Колинда Грабар-Китарович и действащият Миланович.

Очаква се Миланович да се кандидатира за втори мандат. Настоящият му мандат изтича на 18 февруари 2025 г. Всички големи партии ще номинират кандидат за президент. СДП заяви, че не вижда причина да не подкрепи преизбирането на Миланович.

За да бъде избран, президентът трябва да спечели мнозинството от гласовете на всички гласували избиратели. Ако това не се случи, двамата кандидати с най-много гласове отиват на балотаж, който се провежда 14 дни след първия тур.

/ПК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:19 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация