Има тенденция българите в Германия да се поддават на популистките послания на крайната десница, каза в интервю пред специалния пратеник на БТА в Берлин политологът Андриян Андреев, който живее и работи в Лайпциг.
Андреев е завършил специалност "Политически науки и американистика" в Лайпцигския университет. Той е председател на Българското културно сдружение "Пенчо Славейков" в Лайпциг, както и на организацията "Алумниферайн дер Шулбрюкен", която има за цел да подпомага младите европейци да повишат осведомеността си за Европа чрез различни инициативи и проекти. Освен това се занимава с европейско и гражданско образование на свободна практика, предимно в различни обменни проекти.
"По мои лични впечатления определено има тенденция българската диаспора в Германия да клони по-скоро към популистки позиции. Имаме много хора, които проявяват симпатии към АзГ, а само по себе си това е сравнително парадоксално", отбеляза той. "Именно ЕС гарантира правото на работа и пребиваване на българската диаспора в Германия", припомни Андреев.
Характерна особеност за политическите нагласи на българите в Германия е, че те "много по-трудно се поддават на левия популизъм", посочи политологът.
Според него трябва да се отчете фактът, че по-голямата част от българите, които живеят в Германия, нямат германско гражданство и съответно – право да гласуват за Бундестаг. "Ние наблюдаваме тук по-скоро хора, които живеят и работят в Германия, но не са германски граждани", посочи Андреев. Освен това "една доста голяма част от българската диаспора просто не се интересува от политика", добави той. "Тази податливост към десен популизъм често пъти е свързана и с липса на информация, което, за съжаление, е повсеместен феномен – не само сред българската диаспора, но и сред много други демографски групи", коментира политологът.
По-умерените избиратели от българската общност симпатизират на "Зелените", на социалдемократите, на християндемократите, но това са пренебрежимо малки групи, каза още Андреев.
Той разказа и за дейността на Българското културно сдружение "Пенчо Славейков". "Нашето сдружение е сравнително младо. В кратката ни история от близо година - година и половина, обаче имаме доста дейности и инициативи, които обогатяват културния и социалния живот, както на българите, така и на германците в Лайпциг и в провинция Саксония", посочи Андреев. "Нашето сдружение има може би единствената по рода си театрална трупа, която обединява български младежи и професионални театрални актьори, които поставят класически български произведения, но и нови интерпретации на други театрални пиеси. Имаме дамски клуб, който е креативното сърце и душа на нашето сдружение, които организират четения на книги, организират други културни мероприятия, като изложби", изброи той. "Освен това имаме съботни занимавки – проект, посветен на най-малките. Става въпрос за креативна работилница, която стимулира изучаването, но и комуникацията на български език между деца на български мигранти в Германия. Поддържаме много добри партньорства с Българския културен институт в Берлин, с Арт театър в Берлин, заедно с които успяваме да привлечем както български кинопремиери тук в Лайпциг, така и театрални постановки.
Основната цел на сдружението е "популяризирането на българската култура в Лайпциг сред германци, но и запазването на българщината и взаимопомощта между различни български граждани", подчерта Андреев.
Той коментира въпроса за миграцията в Германия в контекста на изборите за Бундестаг и рекордната избирателна активност, която бе отбелязана на вота. Според политолога фактът, че над 82% от германците, имащи право на глас, са отишли до урните, се дължи на редица социални, икономически и политически причини. Основните теми, които вълнуваха германските избиратели, сега бяха миграцията, икономиката и сигурността, каза Андреев.
За сравнение, на предишните избори за Бундестаг, както и на предходния вот за Европейски парламент, водещите теми бяха съвсем други – тогава основният фокус беше поставен върху въпроси като климата и социалната система. Т.е. теми, които обикновено са във фокуса на левите формации в политическия спектър. Докато сега наблюдавахме теми, които десните партии успяха да инструментализират в своя полза, констатира той.
През последните две десетилетия Германия определяше курса на миграционната политика не само на своя собствена територия, но и на целия ЕС, допълни българският политолог. През 2015 г. Федералната република се ръководеше от тезата, че приемането на мигранти ще донесе успехи както за нея, така и за Европа, но сега наблюдаваме съвсем другата крайност на този миграционен въпрос. И това оказва влияние върху преценките на огромна част от германските избиратели, добави Андреев.
"Още през 2015 г. много хора в Германия усетиха така да се каже демократичен дефицит поради невъзможността да участват във вземането на решението за отваряне на границите. Това сега се отразява крайно негативно на политическите елити и най-вече на центристките и левоцентристките партии", смята политологът.
Но изместването на социалните, икономическите и политическите нагласи на гласоподавателите надясно се дължи най-вече на икономическата ситуация в Германия, отбеляза Андреев. Рецесия и намаляване на покупателната способност на хората обаче се наблюдават и в редица други държави, като много от тези процеси са свързани с последиците от локдауна, наложен по време на пандемията от коронавирус, каза още той.
Той коментира и въпроса как проблемите, свързани с икономиката и миграцията, ще се отразят на преговорите за съставяне на коалиционно правителство в Германия, след като Християндемократическият съюз (ХДС), който стана първа политическа сила на вота за Бундестаг, не успя да получи достатъчно депутати, за да управлява самостоятелно.
"Преди изборите за Бундестаг лидерът на ХДС Фридрих Мерц си играеше с огъня и с идеята едва ли не да има някакво взаимодействие с АзГ, но опитът му да прокара в Бундестага т.нар. законопроект за ограничаване на незаконната миграция, пропадна. Два дни по-рано обаче беше гласуван така наречения Антраг (план за ограничаване на миграцията – бел. ред.) с подкрепата на АзГ. Този документ няма политически последствия за Федералната република, но въпреки това сигнализира за готовност на ХДС да работи с АзГ. Този ход беше категорично осъден от абсолютно всички останали политически сили, както в Германия, така и други западни държави, с изключение разбира се на САЩ, отбеляза Андреев.
Християндемократите не участваха в правителството на канцлера социалдемократ Олаф Шолц, но ХДС и ГСДП управляваха в коалиция през предходните четири законодателни мандата. Те си поделяха властта от времето на Герхард Шрьодер до четвъртия кабинет на Ангела Меркел, припомни Андреев.
Сега двете партии трябва да се опитат да постигнат компромиси по въпросите, които най-много вълнуват избирателите – миграцията и икономиката, смята той. "Това би могло да се случи със съответното разпределяне на различните министерства и стратегическо заемане на министерските постове. Т.е. – Министерството на социалната политика да бъде оглавено от социалдемократите. А вътрешната и външната политика да се ръководят от министри от ХДС. По този начин може да се постигне консенсус, при който биха били доволни както двете партии, така и избирателите", коментира политологът.
---------
Още материали от специалния пратеник на БТА в Германия Николай Велев:
https://www.bta.bg/bg/news/world/840070-pobedata-na-konservativniya-blok-na-fridrih-merts-be-posreshtnata-s-radost-ot-uk
https://www.bta.bg/bg/news/world/839461--alternativa-za-germaniya-i-levite-specheliha-dostatachno-mesta-na-izborite-
https://www.bta.bg/bg/news/world/839443-hristiyandemokratite-iskat-koalitsionnite-pregovori-v-germaniya-da-zapochnat-mn
https://www.bta.bg/bg/news/world/839301-sapredsedatelyat-na-alternativa-za-germaniya-tino-krupala-zayavi-che-partiyat
https://www.bta.bg/bg/news/world/839299-bivshiyat-germanski-ministar-na-finansite-kristian-lindner-kaza-che-shte-se-ott
https://www.bta.bg/bg/news/world/839297-olaf-sholts-nyama-da-pregovaryam-za-novo-pravitelstvo-s-hristiyandemokratite
https://www.bta.bg/bg/news/world/839258-rezultatat-ot-izborite-e-gorchiv-za-sotsialdemokratite-zayavi-olaf-sholts-lev
https://www.bta.bg/bg/news/world/839269-izborniyat-den-v-germaniya-zavarshi-i-zhivotat-na-balgarskata-obshtnost-v-ikonom
https://www.bta.bg/bg/news/world/839264-liderat-na-zelenite-habek-kaza-che-partiyata-mu-e-gotova-da-uchastva-v-badesh
https://www.bta.bg/bg/news/world/839261-liderkata-na-alternativa-za-germaniya-alis-vaydel-kaza-che-partiyata-e-goto
https://www.bta.bg/bg/news/world/839256-fridrih-merts-spechelihme-izborite-zashtoto-byahme-mnogo-dobre-podgotveni
https://www.bta.bg/bg/news/world/839247-hristiyandemokratite-pechelyat-izborite-v-germaniya-s-29-protsenta-ot-podadenite
https://www.bta.bg/bg/news/world/839219-izbiratelnata-aktivnost-v-germaniya-v-ranniya-sledobed-dnes-e-52-sochat-danni-
https://www.bta.bg/bg/news/world/839020-germaniya-glasuva-za-parlament
https://www.bta.bg/bg/news/world/839036--horata-ne-tryabva-da-se-ograzhdat-zad-svoi-steni-kaza-pred-bta-kani-alavi-h
https://www.bta.bg/bg/bg-world/838973-tendentsiyata-na-zavrashtane-kam-vyarata-ne-e-otsega-kaza-otets-leontinov-ot-ba
https://www.bta.bg/bg/news/world/838773-osnovni-tochki-ot-predizbornata-programa-na-zelenite-
https://www.bta.bg/bg/news/world/837915-osnovni-tochki-ot-predizbornata-programa-na-germanskata-sotsialdemokraticheska-p
https://www.bta.bg/bg/news/world/837922-onovni-tochki-ot-predizbornata-programa-na-alternativa-za-germaniya-
https://www.bta.bg/bg/news/world/837905-osnovni-tochki-ot-predizbornata-programa-na-germanskite-hristiyandemokrati
/ВС/
news.modal.text