В навечерието на изборите за Европейски парламент на 9 юни защитата на външните граници на ЕС е посочвана като най-важната задача през следващите години, показва проучване, проведено в Австрия от Института за пазара по поръчка на вестник „Стандард“.
Австрийските избиратели са на мнение, че значението на европейските избори е голямо. 34 на сто смятат, че европейските избори са „много важни“, за „важни“ ги смята същият процент анкетирани.
Точният въпрос е формулиран така: „Изборите за Европейски парламент ще бъдат произведени скоро. Има две мнения по този въпрос. Едното гласи, че това са важни избори, защото Европейският парламент решава бъдещето на ЕС, а следователно и на всички нас. Другото гласи, че тези избори не са толкова важни, защото на практика Европейският парламент няма какво да решава и бъдещето на ЕС е по-скоро в ръцете на правителствата на държавите членки. Кое мнение предпочитате да поддържате?“ Само 4 на сто от анкетираните подкрепят изцяло второто мнение, а 20 процента заявяват, че според тях изборите не са толкова важни.
И това мнение е разпределено по сходен начин сред електората на всички партии.
„В най-добрия случай може да кажем, че декларираните гласоподаватели на Зелените приемат изборите малко по-сериозно, в групите на по-възрастните и мъжете също преобладава мнението, че изборите са важни за тях“, обобщава социологът Дейвид Пфархофер. Той се съмнява, че това ще бъде достатъчно, за да се повиши избирателната активност над 60 процента - праг, който за малко не бе достигнат на миналите избори през 2019 година.
„66 процента казват, че със сигурност ще отидат до урните, но, разбира се, хубавото време в изборната неделя или някоя тревожна новина в дните преди нея може да попречат“, казва Пфархофер. Решаваща според него е мобилизационната сила на отделните партии: „Тези, които са решени да гласуват за Зелените или Комунистическата партия, са особено склонни и действително да отидат до урните. Това обаче са сравнително малко хора. Решаващият фактор ще бъде кой ще накара своите поддръжници да гласуват през последните няколко дни - или ще убеди потенциалните избиратели от други партии все пак да не гласуват.“
Австрийската партия на свободата (АПС) е на първо място с 27 на сто - с около десет процентни пункта повече, отколкото на изборите през 2019 година, които завършиха неочаквано зле за АПС, веднага след като бе публикувано видеото от Ибиса.
Както на европейските избори през 2019 година Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) получава 24 процента от гласовете, сочи проучването.
Управляващата Австрийска народна партия (АНП) е заплашена от спад с дванадесет процентни пункта до 22 на сто.
Либералната партия НЕОС с водещ кандидат Хелмут Брандщетер може да постигне значителен ръст и да получи 14 процента.
Това би означавало размяна на местата със Зелените, чийто резултат вероятно ще спадне от 14 на 9 на сто.
Според прогнозите Австрийската комунистическа партия (АКП) би могла да увеличи четирикратно своя дял от гласовете в сравнение с 2019 година, но три процента няма да са достатъчни за получаване на мандат.
Друг въпрос се концентрира върху това кои теми ще бъдат важни за политиката на ЕС през следващите пет години. На първо място е единната защита на външните граници от незаконна миграция с 49 на сто - колкото по-възрастни са анкетираните, толкова по-важна е тази тема за тях, като мъжете я споменават по-често от жените.
Също толкова важни (46 процента) са и единните правила за връщане на хора, които са в ЕС без разрешение и за връщане на ключови индустрии в Европа (46 на сто).
Разширяването на стандартизираната железопътна мрежа се счита за много по-малко важно - само 32 процента заявяват, че това е важно, въпреки че значителна част от анкетираните смятат, че този въпрос също трябва „да се придвижи напред“. Идеята за стандартизиране на железопътната мрежа е подкрепяна особено силно от АСДП, но е много по-популярна сред избирателите на Зелените и НЕОС, както и сред привържениците на АКП.
Съвместните разпоредби за опазване на климата са смятани за много важни и за важни съответно от по 31 процента от анкетираните, но 24 на сто категорично заявяват, че ЕС трябва да спре да се занимава с това. Особена съпротива срещу политиката на ЕС в областта на климата се наблюдава сред избирателите на АПС. Те също така са категорично против това ЕС да предприема международни инициативи в тази област или изобщо да води обща външна политика. Едва 21 процента от тях подкрепят изрично общата отбрана и създаването на европейска армия.
В края на списъка са идеята за водене на преговори за присъединяване с Турция (66 процента против) и със страните от Западните Балкани (49 на сто против), както и забраната за регистрация на автомобили с двигатели с вътрешно горене (58 процента против).
54 на сто смятат, че ЕС трябва да се откаже от приемането на всички хора, които имат право на убежище в Европа. Подкрепата на ЕС за Украйна срещу агресията на Русия също се отхвърля с относително мнозинство от 44 процента. И по двете точки отхвърлянето идва в голяма степен от привържениците на АПС, коментира „Стандард“.
