Според социологическо проучване на ЕС, публикувано миналата сряда, интересът на европейците към предстоящите избори за Европейски парламент е значително по-висок, отколкото преди последния вот преди пет години, като бедността, здравеопазването, работните места и отбраната са основните въпроси, които избирателите смятат за важни преди началото кампанията, съобщи Ройтерс.
Шестдесет процента от анкетираните са заявили, че се интересуват много или донякъде от вота, който ще се произведе между 6 и 9 юни, в сравнение с 49%, които са заявили това преди изборите през 2019 г., сочи проучването на Евробарометър.
Мнозинството от гражданите на 27-те държави членки на блока, или 81% от участвалите в проучването през февруари и март, смятат, че международният контекст - белязан от въоръжените конфликти в Украйна и Близкия изток - прави гласуването още по-важно.
Около 71% от европейците смятат, че вероятно ще гласуват, в сравнение 61% през пролетта на 2019 година. Предишни проучвания са показвали, че по-малко хора гласуват, отколкото заявилите намерение, че ще направят това, отбелязва Ройтерс. Избирателната активност на последните избори за Европейски парламент през 2019 г. е 50,66% - най-високата от 1994 г. насам.
"Европейците са наясно, че залогът пред урните е голям и че гласуването е още по-важно в настоящия геополитически контекст. Призовавам нашите граждани да дадат своя глас на предстоящите европейски избори, за да укрепят европейската демокрация и да определят бъдещето на Европа." заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола в коментар на резултатите от проучването, публикуван на сайта на Европейския парламент.
"През последните години Парламентът и Европейският съюз постигнаха безпрецедентни резултати. Бяхме изправени пред изключителни и трудни обстоятелства, но в резултат на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът на гражданите и техният защитник в ЕС", добавя тя.
Най-високи нива на намерение да гласуват проучването от отчело сред гражданите на Дания (87%), Нидерландия (86%), Швеция (81%), Финландия (79%) и Германия (78%), посочва "Евронюз". В някои страни намерението на хората да гласуват е значително по-високо в сравнение с 2019 г., включително в Чешката република (от 39% на 58%), Румъния (от 55% на 74%), Австрия и Полша (от 52% на 70% и в двете), Кипър (от 44% на 60%) и Словакия (от 47% на 62%). България се откроява като единствената страна членка със значителен спад в нивото на намерение за гласуване, като то спада от 57% през 2019 г. до 50% през 2024 година.
Все пак повишаването на вероятността за гласуване е силна тенденция в страните членки като цяло и е съпроводено с нарастваща ангажираност с предстоящите избори, обобщава "Евронюз". Това се случва в решаващ момент за блока, тъй като Украйна се бори да удържи руския напредък на бойното поле, конфликтът между Иран и Израел заплашва да прерасне в по-широкообхватна конфронтация, а икономическите опасения, породени от Китай, се превръщат в широко разпространени обвинения в дъмпинг.
Социологическото проучване на Евробарометър дава поглед върху това как гражданите на ЕС се отнасят към институцията, която ще избират пряко през юни и която в рамките на няколко месеца стана арена на съдбоносни гласувания за реформа на миграцията, изкуствения интелект и свободата на медиите, както и инициатор на съдебен процес срещу Европейската комисия заради освобождаването на замразени средства за Унгария, коментира "Евронюз".
Парламентът обаче беше засегнат и от скандал, свързан с малка група депутати и сътрудници, за които се твърди, че са приели парични плащания от Катар и Мароко в замяна за благоприятно отношение. Така наречената афера "Катаргейт" привлече значително медийно внимание, като журналистите следяха всеки арест, изземване и признание.
Напоследък парламентът се опитва да се справи и с обвинения, че на някои от членовете му е било платено да разпространяват проруска пропаганда.
Въпреки негативните новини репутацията на институцията засега почти не е пострадала - 41 % от анкетираните имат "положителна" представа за парламента, което е с пет процентни пункта повече от последното проучване, проведено между септември и октомври, отбелязва "Евронюз".
Избирателната активност на европейските избори обаче отдавна е проблем, предупреждава сп. "Политико". "Представите за "скок" в активността през 2019 г. трябва до голяма степен да бъдат смекчени", смята Камил Келбел, доцент по политически науки в Католическия университет в Лил. Тя посочва, че избирателната активност е била по-ниска в осем страни, а някои от най-големите увеличения са в страни като Полша и Словакия, където избирателната активност исторически е била много ниска.
Избирателната активност е по-ниска на всеки следващи избори, произведени след 1979 г. - когато гражданите на ЕС гласуват за първи път за Европейски парламент. През 2014 г. тя достига най-ниското си равнище от 42,6%. За някои наблюдатели това повдига въпрос за легитимността на институцията, представляваща близо 450 милиона души от 27 страни и която отговаря за приемането на законодателство, засягащо тяхното ежедневие - от селското стопанство до търговията и околната среда, посочва "Политико".
Реформите на договорите за ЕС, които разшириха правомощията на законодателния орган, трябваше да "направят парламента по-важен, а оттам и политиката на ЕС по-значима и в крайна сметка да увеличат избирателната активност", казва Келбел. Вместо това "предоставянето на повече правомощия на Европейския парламент доведе до по-слабо участие", отбелязва тя.
Причината за това може би е, че макар че правомощията на Европейския парламент са се увеличили, мнозина избиратели все още не смятат, че вотът им за институцията има значение, коментира "Политико".
"Гражданите, политическите партии и медиите смятат, че европейските избори са по-маловажни от други вотове", казва Келбел. "Залогът е... по-малък, така че те имат по-малко причини да отидат до урните".
Келбел добавя, че когато гражданите се мобилизират, те често го правят по национални, а не по европейски въпроси. Тя обяснява, че гласоподавателите могат да отидат до урните, за да "изпратят сигнал до националното си правителство", или управляващата партия може да използва вота, за да докаже своята популярност.
Гласоподавателите, които гласуват на европейските избори също така обикновено не представляват множество различни обществени прослойки, посочва експертът. Келбел отбелязва, че "по-младите, социално слабите и по-слабо образованите хора гласуват по-малко". Тя подчертава, че това е вярно за всички избори, но особено за тези за Европейски парламент, тъй като тези групи, "може би вече се чувстват "извън играта". "Мнозина възприемат ЕС като твърде далечен и твърде сложен", казва тя.
Филип Шулмайстер, който отговаря за кампаниите на Европейския парламент, казва, че увеличаването на избирателната активност през 2019 г. доказва, че Парламентът - и политиката на ЕС в по-широк план - започва да става по-значим в очите на гражданите. Той все пак признава, че е необходимо да се положат повече усилия, за да се достигне до избирателите, които "седят на оградата... тези, които знаят, че европейските избори са важни, но имат милион причини да не отидат да гласуват в деня на изборите".
Шулмайстер подчертава значението на вота през юни и го нарича определящ за бъдещето на демокрацията в ЕС и извън съюза. "Демократичните процеси са застрашени и това е така и на нашия континент", казва той. "Гласуването на тези избори е нашият начин да защитим и подкрепим демокрацията".
/ЛМ/
news.modal.text
