Радослав Марковски е професор по политически науки, член на Полската академия на науките и преподавател в Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава, ръководител е на Националното изследване на изборите в Полша. Постоянен гостуващ професор в Централноевропейския университет в Будапеща, бил е гостуващ професор в университетите Дюк, Уисконсин-Медисън и Рутгерс.
Професор Марковски смята, че изборите за Европейски парламент в Полша са показали, че понастоящем страната е разделена, опозиционната национал-консервативна партия „Право и справедливост“ запазва свое твърдо ядро и като цяло резултатът от полска перспектива е доста тревожен и навяващ песимизъм.
Следва пълният текст на интервюто:
Имаше ли изненада в резултатите от изборите за Европейски парламент в Полша?
Не мога да кажа, че има голяма изненада, защото двете големи политически сили завършиха с почти еднакъв резултат като „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск излезе начело с малка преднина. Изненадите са другаде, а именно при „Трети път“ – нова формация на полската политическа арена, която се представи изключително слабо, а е коалиционен партньор в управляващата коалиция.
От друга страна, като се погледне от перспективата на последните 9 месеца, резултатът на „Право и справедливост“ (ПиС) е относително добър. Тази партия беше на власт почти до края на миналата година, преди да бъде отстранена на последните парламентарни избори. Сега мнозина се надяваха да видят, че в подкрепата за ПиС има спад. Обяснението за добрия й резултат е в ниската избирателна активност сега. Тя беше твърде скромна – 40%, при 74 на сто на парламентарните избори през октомври миналата година. Така че сега стана очевидно, че ПиС има твърдо ядро, което гласува за нея, независимо от нарушенията на конституцията и върховенството на закона през последните 8 години на нейното управление.
Като цяло, окончателният извод е, че чрез резултата от тези избори Полша изпраща послание, че страната остава разделена на две – между управляващите и десните от ПиС и „Конфедерация“.
Опасен ли е възходът на „Конфедерация“?
Не мисля, че има увеличение на подкрепата за „Конфедерация“ като процентен дял и в абсолютни числа. Тя има ревностни привърженици. Добрият резултат от 12% на „Конфедерация“ не е, защото към нея са се ориентирали още хора, а защото повече гласоподаватели са станали апатични и не отидоха да гласуват. Така или иначе, твърдото ядро на „Конфедерация“ е около 1,5 милиона от общо 30 милиона души с право на глас, те съществуват, много са радикални и предстои да видим какво ще се случи.
Защо са важни тези избори не само за Полша, но и за ЕС като цяло? Полша е една от големите държави в общността.
Ако погледнем откъм Европейския парламент в Страсбург, има леко изместване вдясно, но не с такъв магнитуд, какъвто някои песимисти очакваха. Както и досега, три големи политически семейства ще управляват ЕС. А ако погледнем към трите големи сили в крайнодясното – „Национален сбор“, „Алтернатива за Германия“, „Италиански братя“, те просто не могат да обединят силите си. Лидерката на „Италиански братя“ Джорджа Мелони не може да си сътрудничи с неофициалната лидерка на крайнодесните във Франция Марин Льо Пен. Льо Пен пък не желае АзГ да е в една група с нея. Е, ще бъдат в Европарламента, на който се противопоставят. Ще критикуват, има леко увеличение на подкрепата за тях, но зависи от каква перспектива гледате. Излъчените от Испания и Португалия крайнодесни почти не се забелязват. Е, времената са трудни, но няма нищо драматично. Това е моето виждане.
Има ли основание полският премиер Туск да бъде доволен или победата му не е достатъчно категорична?
Ако се погледне на резултата от паневропейска перспектива, Туск може да бъде доволен, защото резултатът му означава, че той разполага с възможността да преговаря в интерес на Полша в рамките на ЕС.
Между другото, не смятам, че сега Туск ще получи нещо, защото през изминалите няколко години той беше председател на Европейския съвет, а Йежи Бузек – председател на Европарламента в периода 2009-2012 г. Това е минал период. Полша сега не е чак толкова важна. Но пък сега се заговори също, че Радослав Шикорски може да получи поста, който по всяка вероятност ще бъде създаден – еврокомисар по отбраната.
От полска перспектива смятам, че този резултат от евроизборите е доста тревожен и навяващ песимизъм. След всичките тези месеци, комисии и разкрития, от които се разбра, че в управлението от 8 години е имало престъпници, подкрепата за ПиС е намаляла в сравнение с тази на националните избори през 2019 г. И въпреки всичко, все още 4,5 милиона души са готови да гласуват за ПиС. Това е значителна подкрепа и тя идва главно от аграрните райони, от селскостопански производители, селяни, възрастни хора, хора без образование и умения. Те дават подкрепата си и очакват държавата да ги защитава.
Оттук нататък какво е най-логично да предприеме Полша по отношение на присъствието си в ЕС?
Понастоящем задача номер едно за Полша е отбраната, сигурността по източната граница. Това не е шега работа. В момента отделяме над 4 процента за въоръжения, отбрана и вероятно числата ще се увеличават. Строим бункери по източната граница, казано метафорично. Нещо, което не съм очаквал да се случи. Но опасността от Путин и Русия и от Беларус е реална и вероятно това ще бъде най-главното послание и призив на Туск и Полша към останалата част от Европа.
Нещо повече – да не забравяме и Доналд Тръмп, който е на хоризонта. Говоря за тръмпизма, изолацията, деглобализацията, връщането на Пакс Американа, които ще са нова заплаха за Европа. И Европа трябва да промени из основи политиката си по отношение на отбраната, армията и т.н.
Туск и Полша имат и етичен и морален капацитет да говорят и активизират европейците в тази посока. Защото от десетилетия поляците бяха тези, които говореха, че Русия и Путин са заплаха, а германските ни приятели не ни вярваха. Вторият приоритет е умелата политика по отношение на Зелената сделка, защото Полша все още зависи силно от въглищата и фермерите в страната, както и на други места в ЕС, не са доволни от някои елементи на т.нар. зелена политика.
Не трябва да изпускаме също имигрантите и демографската политика, защото Полша намалява като население. Нужна ни е гъвкава политика по отношение на имиграцията, защото иначе ние ще се стопим, а пенсионният ни фонд ще рухне. Но от друга страна мнозинството от хората за съжаление се чувстват заплашени от мигрантите и за съжаление това се превърна в доста расистки дебат в страната.
Иначе икономиката е в доста добро състояние. Няма проблеми с ръста на БВП и инфлацията, която не надхвърля 3-4 процента, неравенствата са под контрол, а безработица практически не съществува. Всичко това е положителната страна на разказа за днешна Полша.
/ДИ/
news.modal.text
