Климатичните промени са най-силно осезаеми и видими на Антарктида, където на практика няма човешка дейност, която да ги провокира пряко. За това са единодушни трима учени, полярници, ръководители на националните програми за антарктически изследвания на България, Испания и Португалия. По покана на Министерство на околната среда и водите и на Българския антарктически институт те гостуваха на павилиона на страната ни на КОП28 в Дубай, за да привлекат вниманието към въздействието на климатичните промени така, както ги виждат на Ледения континент.
Проф. Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт, проф. Антонио Кесада, ръководител на испанската национална Антарктичeска програма и председател на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми, и доц. Гонсало Виейра, координатор на португалската полярна програма и вицепрезидент на Международната пермафрост асоциация, са съмишленици и приятели. Споделят с усмивки спомени за трудностите, през които са преминавали заедно по време на многобройните антарктически експедиции на Южните Шетландски острови, където са базите на страните им.
Тримата разказаха специално за БТА какви са наблюденията им върху промените в климата на Антарктида, защо научните изследвания там са важен показател за случващото се на цялата планета, има ли грешки в компютърните модели, които прогнозират развитието на промените в климата, и за духа на единство между изследователи и полярници.
КОП28 събра в Дубай всички вас заради климатичните изменения. Как ги виждате вие на Антарктида, кои проявления на климатичните промени са най-видими на континента, обграждащ Южния полюс?
- Проф. Антонио Кесада: Районът, в който работим ние, Южните Шетландски острови, е северният край на Антарктида. Там климатичните промени са очевидни. Тъй като температурите се повишават много, много бързо, наблюдаваме всяка година морския лед все по-рано, количеството му намалява, намалява и ледът на сушата. Ледниците също се отдръпват и свиват много бързо. Много промени наблюдаваме. Растителността се увеличава значително.
Проф. Христо Пимпирев: Много важни са думите на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш при посещението му на Антарктида през юли тази година. Той каза, че Антарктида се буди и че е време и светът да се събуди. Защото леденият континент, 90 на сто от повърхността на който е покрита от лед, се събужда, ледът се топи, морското равнище се покачва и това е много опасно за цялото човечество.
Най-важното в Антарктика е този дух на сътрудничество, че ние работим заедно. На тази конференция сме приятели от три страни от различни части на Европа. Испания и Португалия са в югозападната част на Европа, а ние сме в най-югоизточната част на континента, но работим заедно като приятели, като братя.
Проф. Антонио Кесада: Още повече, че това не е от днес. Ние сме заедно поне от двадесет години.
Проф. Пимпирев: Почти тридесет години.
Доц. Гонсало Виейра: Не говорим за сътрудничество само по отношение на логистиката и инфраструктурата, но и в насърчаването на науката, сътрудничество и създаване на синергия, за да реализираме заедно нашите програми. Търсене на различни форми на финансиране и постигане на по-високи цели, за да вървим напред в изследванията, както и в популяризиране на резултатите от тях. Много силно си сътрудничим в популяризирането и в комуникациите.
Как успявате да финансирате тези далечни експедиции, поддръжката на базите и научните изследвания там?
-Доц. Гонсало Виейра: Всяка страна има свои проекти и финансиране. Сега за пръв път има международен проект в Европа, който съфинансира достъпа на учени до Антарктида и подпомага националните организации, за да може повече учени да стигнат до Ледения континент и да го изследват. Дори учени, чиито страни нямат бази на Антарктида. Европейският проект е и за двата полюса.
Проф. Антонио Кесада: Това е проект за 15 милиона евро, с чиято помощ учени от европейски и от неевропейски страни ще дойдат в базите ни и ще работим заедно. Нещо като програма "Еразъм", но за полюсите.
Смятате ли, че резултатите от изследванията ви на Антарктида досега могат доведат до решения на климатичната криза?
- Проф. Христо Пимпирев: Разбира се. Съвместният ни проект с Испания и Португалия за изследване на вечната замръзналост е такъв. Вечната замръзналост е най-чувствителният слой от повърхността на Земята, който зависи глобално от климатичните промени, особено от наличието на въглероден двуокис в атмосферата, от парниковите газове. Нашите изследвания ще бъдат от голяма полза за бъдещи важни решения, свързани с климатичните изменения.
Доц. Гонсало Виейра: Всъщност в близост до българската база има инсталация от станции за наблюдение на пермафроста (вечната замръзналост), която работи от 2008 г., те са част от глобалната наземна мрежа за мониторинг на пермафроста. Има международно сътрудничество под ръководството на Международната пермафрост асоциация, която обединява обсерватории по целия свят. И с българската инфраструктура, с испанската и португалската инфраструктура, допринасяме за по-добро познание на процесите в северната част на Антарктида.
Проф. Антонио Кесада: Може да се каже, че това е една от най-значимите мрежи в света.
Проф. Христо Пимпирев: Затова сме тук тримата ръководители на национални програми, за да покажем колко е важно сътрудничеството, за да се стигне до решения за климатичните изменения, важни за цялото човечество, за да се намали затоплянето на планетата.
Проф. Антонио Кесада: Ние предоставяме данни от мониторинга и консултации, съвети. Захранваме моделите за глобалното затопляне на света, затова данните от нашите измервания са от изключителна важност. Ние подаваме реални данни за случващото се на планетата, за да можем да прогнозираме какво предстои в бъдеще. Всъщност решенията не са в нашите ръце, те са в ръцете на политиците. Ние обаче им осигуряваме реалните факти.
Всъщност нашите три организации имат добра връзка с политиците. Правителствата на нашите страни се вслушват в нас.
Кой е научният проблем, който всеки от Вас би искал да разреши?
- Доц. Гонсало Виейра: Според мен диагнозата в общи линии е ясна. Ние знаем как стоят нещата и те не стоят никак добре. Така че наистина е време за действия и за решаване на проблемите. Но, разбира се, има множество научни въпроси. Например в района, в който работим на Южните Шетландски острови, както казаха Христо и Антонио, ситуацията се променя много бързо. Имаме проблем с окисляването на водата в океана. Много чувствителни и уникални екосистеми се променят изключително бързо. Ще изчезнат видове, защото няма да има къде другаде да отидат да живеят. Ще загубим биоразнообразие, генетично разнообразие, на което често не обръщаме внимание, дори при микроорганизмите.
Има и суша, на която протичат промени с много бързи темпове, както вече говорихме за вечната замръзналост. Те засягат движението на водата в почвите, растителността, свлачищна дейност, замърсяват, влияят върху достъпа на хранителни вещества в почвите и в океана. Част от разтопяващия се пермафрост попада в океана, което много скоро ще повлияе на водите в крайбрежните зони.
Ледниците са на първа линия на климатичните промени и това има огромно значение за глобалните промени, особено в крайбрежните райони. Не само заради риска от покачване на нивото на океана. Трябва да мислим за проблеми, свързани с крайбрежната ерозия, която вече се увеличава. Хората, които живеят далеч от крайбрежието, биха си казали, че това не е техен проблем, но не е така. Защото данъците, които те плащат, ще се използват за решаване на проблемите в засегнатите райони, вместо да отиват за здравеопазване, образование. Наистина, каквото се случва в Антарктика, е глобално. Изглежда, сякаш ние изследваме някакъв нишов район, но случващото се там засяга целия свят и затова нашите изследвания и данни, които захранват моделите, са важни и стъпка напред за науката.
Проф. Христо Пимпирев: Политиците и бизнесът трябва да обърнат внимание на фактите, които им предоставят учените – че има глобално затопляне, че ледът в Антарктика се топи, че нивото на океана се покачва. Учените само бием тревога, но не можем да направим повече. Решенията за спиране на парниковите емисии в атмосферата са в ръцете на политиците.
Проф. Антонио Кесада: И на обществото.
Мисля си, че Антарктида е като страж. Тя показва какво се случва със света. Антарктида е девствен континент, много далеч от източници на замърсяване. Затова случващото се там е просто отражение на процесите в Северното полукълбо. Тя ни предоставя доказателства за случващото се и затова използваме Антарктида като страж, като часови на глобалната климатична промяна. Тя идва. Ние идентифицираме фактите, проблемите и можем да дадем съвет.
Колкото до това кой е научният проблем, който не ми дава мира и искам да разреша, за мен това е да намеря отговор на въпроса защото моделите ни за прогнозиране на промените не работят. Защото глобалните модели са по-щедри, те прогнозират по-малки последици от тези, които реално наблюдаваме. Те се случват по-бързо, отколкото и в най-мрачните сценарии, предлагани от моделите.
Това е много лошо и плашещо. Трябва да открием какво липсва в захранването на моделите. Нужно е да удвоим усилията във всеки аспект на научните изследвания, да разберем какво липса, да намерим синергията, да работим заедно, за да разберем какво се случва. Този холистичен подход няма да даде резултати веднага, затова трябва да работим всички заедно, в един глас, и вече сме близо.
Винаги има различни мнения, различни програми и приоритети. Но мога да кажа, че 90 на сто от учените на Антарктида сме единни, вървим по общ път. Но ни е нужно още сътрудничество, да споделяме всички резултати, дори от най-малките програми. Трябва да споделяме.
Проф. Христо Пимпирев: Всички трябва да се обединим, да действаме заедно.
Проф. Антонио Кесада: Опитваме се да го направим, да споделяме информация по-ефективно. Опитваме се да правим повече наука със същите и дори с по-малко инвестиции и с по-нисък въглероден отпечатък. Основната ни цел е да бъдем по-ефективни. А това е постижимо дори само, като започнем да разговаряме помежду си. Точно по този начин само през миналата година успяхме да спестим близо 1,5 милиона щатски долара. Само с комуникация помежду си. Обаждам се и казвам: Христо, имам нужда от място на вашия кораб. Той отговаря: Добре, няма проблем. Аз мога ли да натоваря контейнер на вашия кораб. И отговорът пак е: да, разбира се. Обаждам се на колегите и им казвам – имам три свободни места в самолета, някой иска ли да пътува с мен?
Доц. Гонсало Виейра: Нужно е да си помагаме и по друга причина. Повечето изследователски програми са ограничени до три години. Много учени работят по малки проекти за кратък период и не успяват да достигнат до нещо съществено. А е нужно продължително финансиране на изследванията.
Проф. Антонио Кесада: Да, не се нуждаем от много средства. Трябва да се възползваме по-разумно от средствата, защото не е реалистично постоянно да искаш повече и повече пари. Антарктическите изследвания не са скъпи, ако ги сравним с космическите, повече средства отиват за логистиката, по-малко остават за самите научни изследвания.
/ТС/
news.modal.text
