Политиците все повече осъзнават необходимостта, когато се вземат важни решения, да се чуе мнението на учените. Това не означава, че винаги ще ги слушат, но е важно да чуят какво е тяхното мнение, за да може, ако не направят правилния избор, да си носят и последствията. Това каза в интервю за БТА председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски в Дубай. Той участва в дискусия за опазването на Черно море в българския павилион на КОП28.
Акад. Ревалски приветства усилията на „двете министерства – на иновациите и растежа и на околната среда и водите, на екипа на министър Попов, за това, че са направили много активна програма“. И пред БТА, както и в дискусията, той отличи министъра на околната среда и водите Юлиян Попов като „един от министрите, който постоянно набляга, че трябва да се слушат учените при вземането на решения, и се мъчи да убеди и колегите си да правят същото“.
БАН е активен участник в процеса на изследване на климатичните промени, защото има няколко института за изучаване на всичко, свързано с опазване на околната среда, на биоразнообразието, каза акад. Ревалски. „На нас е поверен мониторингът на Черно море. Всичко, което произтича от европейски директиви, от български закони, се извършва от нашия Институт по океанология. Това е изключително важна дейност, защото, наблюдавайки процесите, можем да оценим какво е въздействието на климатичните промени в определен момент и да се планират мерки за рехабилитация, за реконструкция. В това отношение ние ще продължим и занапред да сме устойчив партньор. БАН има 14 мониторингови мрежи, не само за Черно море“, каза още той.
В малък басейн като черноморския тясното сътрудничество и между учените, и между страните е абсолютно необходимо, е мнението на председателя на БАН. Той изтъкна, че българските и румънските учени работят много добре съвместно. „За жалост войната прекъсна много от линиите на сътрудничество в Черноморския басейн и това е много жалко. Украйна има ограничение и за пътувания, и всякакви други, но ние опитахме всичко възможно да направим за тези учени от Украйна, които са напуснали страната. Например в Института по океанология има поне двама украински учени, в други институти на БАН също работят украински специалисти“, каза акад. Ревалски.
„Нека гледаме с оптимизъм напред – това, което е развалено, да може да се поправи, защото без сътрудничество няма как да стане. Мониторингът, който правят нашите колеги, е само в нашата акватория, не може да се получи цялостна картина без сътрудничество с другите страни“, добави той. Акад. Ревалски даде пример с изследването на студения слой в морето, който изолира повърхностния слой от по-долния, където е сероводородът – той може да се използва за енергия, но ако в големи количества се изкачи нагоре, никой не знае как ще подейства върху флората и фауната. Този сероводород пък е рай за археолозите, защото запазва много добре всички потънали артефакти, особено добре съдейства на консервацията на дървени кораби, посочи акад. Ревалски. Изтъняването му показва, че климатичните промени му въздействат.
В отговор на въпрос на БТА дали в България фундаменталните и приложните науки са балансирани, акад. Юлиан Ревалски каза: „От фундаменталните изследвания се тръгва, за да се стигне до приложните. Определено трябва да се каже, че не само в България, но и в другите страни, в развитите страни, имаше един период, в който фундаменталната наука беше занемарена за сметка на това да се правят само изследвания, които ще доведат до иновации. Имаше залитане във всички развити страни – и в САЩ, и в Европа. Слава Богу, пак първо в тези страни, се усетиха, че това е изключително вредно. Защото човек не е нужно даже много да се е занимавал с наука, за да разбере, че ако известно време няма солидни фундаментални изследвания, ще прекъснат и тези, които са свързани с иновации“, каза председателят на БАН.
Той отчита, че нуждите на обществото са насочени към повече приложни изследвания. И това е естествено, всеки се стреми към техническия прогрес, бързо да се случват промените, може би и затова Европейската комисия в нейните програми набляга повече на изследвания, свързани с практиката, но очаква от страните да не занемаряват фундаменталните изследвания и тяхното финансиране, отбеляза акад. Ревалски. „В това отношение България според мен изостава“, добави той.
В БАН и част от университетите се поддържа фундаменталната наука с подкрепа от бюджета. Предвиденото финансиране за проектна дейност в Националния фонд за научни изследвания, който е изцяло посветен на това да финансира фундаментални изследвания, е слабо, много по-слабо в сравнение с развитите страни. Така че държавата спешно трябва да обърне внимание, защото не поддържайки фундамента, ще загуби и другото, и то в обозримо бъдеще. Най-добрите учени, които стигат до иновации, са страхотни в областта на фундаменталните науки, каза акад. Ревалски.
„Много фундаментални изследвания стигат години по-късно до реализация в практиката, ярък пример за това са гравитационните вълни, за които трябваше да минат сто години. За фундаменталните науки не може да се предвиди кога ще има възвръщаемост, но когато този момент настъпи, тя ще върне много повече от това, което е инвестирано в нея“, добави председателят на БАН.
/ТС/
news.modal.text
