Широко международно участие събра панелът "Приносът на Централна и Източна Европа към амбицията за утрояване на възобновяемите енергийни източници до 2030 г.", който се проведе днес в българския павилион на КОП28 в Дубай.
Джордж Кремлис, почетен директор на Европейската комисия и представител на Европейската организация по публично право в България, акцентира върху доброто развитие на енергийните връзки между България и Гърция, наблюдавано през последните години и постиженията на южната ни съседка в увеличаването на енергията от възобновяеми енергийни източници. Той подчерта доброто сътрудничество между двете страни, изразяващо се в редица инициативи на правителствено ниво, както и успешното развитие на конкретни проекти, включително в сферата на зелената и възобновяема енергия, допринасящи за борбата с климатичните промени.
Имаше дни от лятото на 2030 г., когато цялата енергия на Гърция идваше от ВЕИ, но може да се направи още повече, каза Кремлис. Амбициите на Гърция са да стане транзитен хъб за зелена енергия, включително идваща от Египет, отбеляза той и допълни, че истинското предизвикателство е мрежите да бъдат разширени, така че да поемат разрастването на енергията от ВЕИ.
Д-р Луц Шефер, заместник-директор за енергетика, градско развитие, мобилност, инфраструктура във Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие на Германия описа усилията на страната си да декарбонизира икономиката си, отказвайки се от производството на енергия от въглищата. Това обаче провокира недоволство във въгледобивните райони на страната, което бе успешно разрешено благодарение на широка дискусия за справедлив преход и усилията на специална работна група по въпросите на отказа от въглищата, която успя да потуши недоволството, каза той.
Според германския експерт всички страни имат нужда от значително увеличаване на енергията от ВЕИ през следващите десет години и един от пътищата за това е чрез разширяване на връзките между енергийните системи.
По думите на Александра-Мария Боче - държавен съветник по въпросите на климата и устойчивото развитие към президента на Румъния, страната й е вече е постигнала значително ниво на декарбонизация на електропроизводството, а целите, които си поставя, са постигане на дял от 76 процента на енергията от ВЕИ до 2030 г. и 86 процента до 2050 г. Когато става дума за възобновяема енергия, става дума и за заетост, подчерта тя, като по думите й в центъра на енергийния преход трябва да бъдат поставени хората, да им бъдат осигурени точните умения, за да бъдат част от този преход и от енергетиката на бъдещето. Намаляването на цената на някои технологии същевременно би могло да допринесе за ускоряването на енергийния преход на страната.
Румъния обаче е позакъсняла с разработването на дългосрочна енергийна стратегия, призна Боче, а стратегията, по която се работи, трябва да бъде адаптирана.
Олексий Рябчин, преговарящ на Украйна за КОП28, увери, че страната му не е спряла да инвестира в енергийния преход дори въпреки войната. Необходимите за това средства могат да бъдат осигурени, изрази увереност Рябчин. Той подчерта значението на сигурността, включително на сигурността в Черно море за развитието на офшорната вятърна енергия.
"Имаме огромен потенциал за офшорна вятърна енергия, но първо трябва да освободим морето от руснаците“, каза той. По думите му руската агресия, "агресията на въглеводородите“, е увеличила стимула за енергийна сигурност и енергийния преход, включително чрез отказа от руския газ.
В Полша производството на енергия от слънце поставя рекорди, но развитието на вятърната енергия е блокирано от известно време, разказа Зофия Боровчик - анализатор от екип "Енергетика и климат" на полския мозъчен тръст "Инстра“. Въглищата все още остават огромна част от полския енергиен микс, а с тях е свързан поминъкът на 80 000 души, посочи тя. Поради това стратегията за прехода трябва да се разработи дългосрочно, както и да се акцентира върху дигиталните умения. В Полша развитието на енергийния преход ще бъде обвързано и с евентуалния преход във властта, допълни тя.
Марияна Янева - заместник-председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (APSTE), открои интеграцията на европейския и регионален пазар като ключова за утрояването на енергията от ВЕИ.
Панел "Българското лидерство в глобалния ВЕИ бизнес" по-рано представи българските успехи в технологиите за възобновяема енергия.
Износната активност на българските компании, работещи в сферата на възобновяемите източници, е много интересен феномен. Най-вече с сектора на фотоволтаичната техника, но и на други сектори. Това очертава, на първо място, глобализацията на този бизнес, и на второ, възможностите, които България предлага. Това посочи министърът на околната среда и водите Юлиян Попов при откриването на събитието.
Като примери за успехите на българската икономика в сегмента дейността си представиха Димитър Енчев от "Постскриптум венчърс“ (Postscriptum Ventures), Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Стоян Турлаков, член на Съвета на директорите, "Соларпро Холдинг“.
Домакин на двете събития бе Министерството на околната среда и водите.
/СС/
news.modal.text
