В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат усилията си за смекчаване на отрицателните последици от глобалното затопляне. В този контекст ЕС се ангажира да направи така, че световните лидери да се съгласят на постепенно изваждане от употреба на изкопаемите горива и за бързо увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова международната общност да излезе от "смъртоносния цикъл" на глобалното затопляне и топенето на ледовете на полюсите преди среща на върха за климата КОП28 в Дубай, която започна днес. "Лидерите трябва да действат, за да ограничат покачването на средната температура на Земята (спрямо прединдустриалната епоха) до градус и половина по Целзий, да защитят хората от климатичния хаос и да сложат край на ерата на изкопаемите горива", каза Гутериш пред журналисти в Ню Йорк в понеделник.
Срещата на високо равнище е белязана от спор, че домакинът, отговорен за определянето на дневния ред, са Обединените арабски емирства (ОАЕ). Конференцията ще бъде председателствана от Султан ал Джабер, който е министър на индустрията на ОАЕ и ръководител на Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC).
В Дубай ще бъде направена първа оценка на напредъка, постигнат от страните по отношение на целите, определени от Парижкото споразумение от 2015 г., и бъдещите действия. С този договор отпреди осем години международната общност си постави за цел да ограничи глобалното затопляне до по-малко от два градуса в сравнение с прединдустриалните нива или дори до градус и половина, ако е възможно.
Целта беше договорена, за да бъде избегнато преминаването на опасни повратни точки с необратими последици, както и най-катастрофалните последици от изменението на климата. Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) обаче планетата е на път да се затопли с близо три градуса.
Следователно залозите на конференцията са високи: постигането на съгласие за постепенно изваждане от употреба на изкопаемите горива и осигуряване на достатъчно финансиране за справедлив преход са важни точки от дневния ред. Така както и усилията препоръчаната от учените цел за ограничаване на глобалното затопляне да остане постижима в контекст на нарастващо недоверие към поетите от правителствата ангажименти и между богатите страни и Глобалния юг.
"Знаем, че 2023 г. ще бъде най-топлата година в историята и че глобалното затопляне вече е превишило целта от два градуса по Целзий. Просто трябва да направим повече", каза словенският главен преговарящ Тина Кобилшек от министерството на околната среда.
От изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници
Съгласно заключенията на Съвета на ЕС преди КОП28 Европейският съюз ще работи, за да направи така, че окончателното споразумение на конференцията в Дубай да включва слагане на край на производството и потреблението на всички изкопаеми горива (въглища, петрол и газ) за енергийни нужди, наред с цели за утрояване на производството на енергия от възобновяеми източници и за двойно по-голяма енергийна ефективност.
Що се отнася до обсъжданите срокове за слагане на край на употребата на изкопаеми горива, източници от испанското ротационно председателство на Съвета на ЕС казаха, че вземат предвид аргументите на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) и Международната агенция по енергия (МАЕ) като отправни точки. Те споменават 2030 г. като цел за електроенергията и 2050 г. - за целия енергиен сектор.
"Без постепенно изваждане от употреба на изкопаемите горива няма да можем да намалим наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г. и да поддържаме целта от градус и половина постижима", каза Дженифър Морган, комисар по опазването на климата в германското министерство на външните работи. В изявлението пише, че правителството на Германия "ще работи с Европейския съюз, за да призове за увеличаване на (използването на) възобновяемите енергийни източници".
Целите за намаляване наполовина на емисиите на парникови газове до 2030 г. и увеличаване на производството на възобновяема енергия са в съответствие с 15-годишната глобална рамка на ООН, съсредоточена върху 17-те цели за устойчиво развитие. Както страните членки на ЕС, така и кандидатите, настояват във вътрешен план за промени - често с подкрепата на Брюксел.
Европейският комисар по иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта Илиана Иванова каза, че българската Водородна долина например е един от общо девет европейски проекта, избрани за финансиране по линия на Партньорството за чист водород. Разположена близо до Стара Загора, Водородната долина има за цел да произвежда най-малко 500 тона водород годишно. ЕС я финансира с грант в размер на осем милиона евро. Проектът се вписва в подхода за научни изследвания и иновации, както е посочено във водородната стратегия на ЕС - REPowerEU, и предстоящата пътна карта за водородните долини.
Президентът на Румъния Клаус Йоханис ще подкрепи на КОП28 необходимостта от спешно изпълнение на вече поетите ангажименти за борба с изменението на климата. Той също така ще наблегне на важното значение на включването на климата и околната среда в румънската образователна система. Едновременно с това Йоханис ще подчертае амбициите на Румъния да намали допълнително своите емисии на парникови газове и нейната отвореност за сътрудничество в многостранна рамка по въпроси, имащи отношение към климатичната дипломация на страната.
На 20 ноември албанският парламент одобри със 73 гласа промени в националното данъчно законодателство, които предвиждат повишаване на въглеродния данък за въглищата и някои от техните странични продукти. Решението се вписва в подхода за декарбонизация в съответствие със зелените политики на Европейския съюз. Албания също така е една от 192-те държави членки на ООН, които са одобрили Дневния ред до 2030 г. за устойчиво развитие. Освен това нейното правителство е ангажирано с продължаването на плановете и проектите за превръщане на Целите за устойчиво развитие в реалност.
Фондът за загуби и щети отново е на масата
Въпреки че изпращането на ясно послание за ограничаване на глобалното затопляне ще бъде най-важната битка на тазгодишната среща на високо равнище за климата, тя няма да е единствената - за балансиран резултат ще е необходимо също да бъде постигнат напредък по отношение на солидарността, особено във връзка с новия Фонд за загуби и щети. Инструментът, предназначен да компенсира загубите и щетите, причинени от глобалното затопляне в най-бедните страни, беше договорен на КОП27 в Шарм ел Шейх.
Миналогодишните преговори между богати и развиващи се страни доведоха до компромис. Инструментът ще остане под шапката на Световната банка в продължение на четири години - нещо, което не се нрави на най-бедните държави. Окончателното решение ще бъде взето в Дубай, като се очаква тежка битка между Севера и Юга.
Фондът за загуби и щети е замислен да предоставя всяка година 100 милиарда щатски долара помощи за уязвимите страни. Развиващите се държави очакват по-конкретно богатите индустриализирани страни да дават пари, като някои се надяват на стотици милиарди долари годишно. Въпреки че са значителни, обещаните средства са малка част от двата трилиона долара, които според ООН ще са необходими годишно до 2030 г. за финансиране на усилията за адаптиране към изменението на климата и свързаната с това помощ за развиващите се държави.
Европейският комисар по действията в областта на климата Вопке Хукстра, който ще преговаря на КОП28 от името на ЕС, даде да се разбере, че според него Китай трябва да бъде вносител, а не бенефициент, що се отнася до Фонда за загуби и щети. "Китай постигна огромен напредък. Това е втората по големина икономика в света. Китай има приблизително същия брой електрически превозни средства като Европейския съюз... С цялото това богатство и икономическа мощ идва и отговорността", аргументира се Хукстра.
Постигнатото наскоро споразумение между Съединените щати и Китай за сътрудничество в областта на климата е добро предзнаменование що се отнася до перспективите за увеличаване на глобалните усилия срещу изменението на климата. На КОП28 по-конкретно ще се търсят договорености за утрояване на производството на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и за по-голяма подкрепа за адаптирането. Увеличаването на възобновяемите енергийни източници (заедно с ангажимента за намаляване на отделянето на метан) е най-важният елемент от споразумението между САЩ и Китай, като към него може да се присъединят и други сили.
Кой ще бъде избран за председател на КОП29?
Пет регионални групи по принцип се редуват при домакинството на конференциите за климата. Важният въпрос коя страна ще бъде домакин на КОП29 през 2024 г. бе поставен пред дипломатите още преди КОП28. В момента председателството на конференцията за следващата година е определено за Източна Европа.
България кандидатства за тази чест, но кандидатурата й беше блокирана от Русия. Българският министър на околната среда Юлиян Попов каза пред изданието "Политико", че мотивите на Русия "са, че те не вярват, че България или друга страна от ЕС ще бъде безпристрастна при провеждането на КОП29". Според него обаче скритият аргумент на Русия е, че е "блокирана от страните от ЕС за различни неща във връзка с войната й срещу Украйна" и по този начин отвръща на удара.
Освен България, Армения и Азербайджан също предложиха да приемат конференцията, но двете страни си пречат взаимно заради продължаващия конфликт във връзка с Нагорни Карабах; Русия блокира България и Чехия, защото са страни от ЕС, но подкрепя Беларус.
28-ата Конференция на ООН за изменението на климата в Дубай започна днес и ще продължи до 12 декември. Очаква се тя да привлече 70 000 участници от 197 държави.
/ПТА/
news.modal.text
