site.btaХристо Касабов: „Всяко събитие е важно. Фотографът трябва да е отговорен“

Христо Касабов е ръководител на отдел „Фоторепортери“. Завършва Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография в София. След това следва в НБУ, специалност „Реклама“ и магистратурата по специалността „Графичен дизайн“.

В гимназията идва на двуседмичен стаж в БТА. След приключването му е извикван за няколко месеца да замества колега в агенцията. Месец след това е поканен да остане като фоторепортер от Емануела Захариева, ръководител на  редакция „Пресфото“.

Защо избрахте фотографията?

Стана случайно. Никога не съм си мислел, че ще се занимавам професионално с фотография. Исках да снимам музикални видео клипове или нещо в областта на рекламата. Нещата се промениха. С времето в БТА започнах да усещам, че тук е моето мястото, чувствам се комфортно и така вече 12 години работя в агенцията.

Как попаднахте в БТА?

Започнах заради задължителен стаж в 12 клас. Тогава майка ми работеше в БТА и тя ми предложи да си изкарам стажа тук. След това разбрах, че в БТА един фоторепортер има свобода да снима по начин, по който на него му харесва. Разбира се като спазва всички норми и етика във фотожурналистиката. Смело мога да твърдя, че това е мястото сред българските медии, в което наистина имаш свобода да предоставяш своите снимки на световни агенции и място, където можеш да експериментираш. Малко или много в другите медии има някакви ограничения, а тук имаме свобода.

Имате ли своя любима снимка?

Това е труден въпрос. Обичам всичките си снимки. Няма и тема, която да предпочитам да снимам. Всъщност, в момента се сещам за снимка, която е една от най-значимите ми. Бойко Борисов беше премиер на България. Той влиза в залата на Народното събрание полага клетва във връзка с ново правителство. Нямаше абсолютно никого, всички колеги се бяха наредили отстрани. Тогава успях единствено аз да заснема как докосва Библията, която е пред президиума в Народното събрание и се прекръства. Този кадър беше единствен, влезе в емисията на БТА и беше използван от много други медии.

С какви предизвикателства сте се сблъсквали в работата ви като фоторепортер?

Предизвикателствата са много и непрекъснати. Предизвикателство е да откриеш по- интересна гледна точка, да не си се наредил с всички останали оператори и фотографи. Да дебнеш момент, който останалите не са хванали. Друго предизвикателство е времето, както и стремежа да запазиш самия себе си и техниката здрава по време на протести например. Предизвикателството да знаеш до къде можеш да се приближиш, за да може хем да не навлизаш в личното пространство, хем да стане хубава снимка. Също така, предизвикателствата са и физически, защото човек трябва да има сила, за да издържи на натоварванията в дадени моменти. Други трудности в снимачния процес са свързани със светлината на дадено събитие. Налага ни се да снимаме на места, на които няма никакво или почти никакво осветление. Наистина, предизвикателствата са много в тази професия.

А най-важното събитие, което сте отразили?

Нямам най-важно събитие. Подхождам с отговорност към всички. Иначе като мащабност може би едно от най-важните неща, които съм снимал е посещението на папа Франциск в София. Тогава част от фоторепортерите на БТА бяха ангажирани в Министерски съвет. Вече имах 5-6 години опит в БТА, но го усетих като нещо различно. Имаше атмосфера на нещо специално. Всяко събитие е важно. Без значение дали е пресконференция на ЦИК или опелото на Патриарх Неофит. Фотографът трябва да постъпва наистина отговорно.

Кой снимачен моменти няма да забравите?

Сега ми изплува спомен. Когато беше бежанската криза през 2015 или 2016, центровете бяха пълни с бежанци, много от тях жени и деца. Имах възможност да вляза в един от тях, този на Ботевградско шосе. Тогава не спрях да снимам и да гледам през обектива, за да мога да филтрирам по някакъв начин тази мъка, която беше навсякъде. Ужасно беше и не бих го забравил.