site.btaБТА се включи в опръстеняването на птици на Драгоманско блато

По инициатива на „ШКОЛА БТА“ журналисти от агенцията участваха в опръстенителен лагер на Драгоманското блато, организиран специално от СДП „БАЛКАНИ“ в края на  септември. В него участваха колеги от различни дирекции, но всички те с подчертано любопитство към богатствата на българската природа. 

От 2011 г. Карстов комплекс "Драгоманско блато" е обявен за влажна зона от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. 

Голямата радост на специалистите от СДП БАЛКАНИ е завръщането на сивия жерав през 2023 г., което се случва след 66-годишно отсъствие от България. 

Той е обитавал Драгоманското блато, но през 1900-1907 година в близост е изградена помпена станция, която пресушава блатото и жеравите са изчезнали. През 90-те години станцията спряла да работи и блатото бавно започва да се възстановява. Работата по опазването на влажната зона продължава и сега. 

Дейността на СДП Балкани съвместно с WWF е подкрепена от международния проект WaterLANDS (финансиран по програмата на ЕС "Хоризонт 2020"), който има за цел възстановяването на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското блато е сред планираните дейности, но усложнените бюрократични процедури забавят процеса.

По време на събитието художничката Мария Налбантова представи пред колегите от БТА работата си по проекта „Райско блато“, като част от резидентната ѝ четиригодишна програма към СДП „Балкани“. Тя разказа как е създала тъкан от тръстиката в блатото, която наподобява кожа и как е използвала тази тъкан в изграждането на обемни фигури, като част от нейната изложба в галерия „Квадрат 500“ в края на 2023 г.   

Лагерите на Драгоманското блато са доброволчески и се провеждат за трета поредна година от средата на септември до средата на октомври. През 2023 г. те са посетени от 390 души. Обучени са 41 опръстенители доброволци. Опръстенени са близо 900 птици от 42 вида, според организаторите от СДП БАЛКАНИ.

Защо е важно опръстеняването на птиците?

Опръстеняването на птици (поставяне на пръстен с уникален номер на крака на птицата) е изследователски метод, който позволява на учените да установяват тенденции в миграцията на птиците, да регистрират нови за страната видове, да проследяват придвижването на отделни видове. Маркирането позволява да се следи както движението на птиците в рамките на дадена територия, така и миграцията на дълги разстояния от и до техните места за зимуване.

Освен получаване на научни данни опръстенителните лагери имат и образователни цели. По време на лагерите се обучават нови изследователи и опръстенители на птици, а доброволци и посетители от всички възрасти научават повече за изучаването и опазването на природата.

За участниците от екипа на БТА посещението на блатото и участието в дейностите донесе не само удоволствие, но и ангажираност към проблемите пред управлението на тази влажна зона. Инициативата е част от годишната програма на „Школа БТА“, която включва различни обучения и антистрес програми за служителите на агенцията. 

Защо Драгоманското блато?

Карстовият комплекс „Драгоманско блато” е най-голямата влажна зона в България с площ 14 967 хектара и най-голямото варовиково блато в България. Той е в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение от 2011 г. 

Птиците са най-голямото богатство на комплекса. Блатото се намира на миграционния път "Виа Аристотелис" и е важна спирка за мигриращите водолюбиви птици. 

В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61 процента от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 3 вида риби, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения.

Сред тях са колонии на голяма бяла чапла, сива чапла и ръждива чапла, голям воден бик, малък воден бик, белоока потапница, ливаден дърдавец, патици, гмурци, шаварчета, сив жерав и др.

Комплексът е разположен в административните граници на област София и попада в границите на три общини: община Драгоман, Сливница и Костинброд. Включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за България и рядък за Балканския полуостров.

Карстовият комплекс се простира 20 км южно от планината Чепън, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка на комплекса е връх „Петров кръст”, с 1206 м н.в.  

Видовото разнообразие доказва значението на Драгоманското блато като местообитание, осигуряващо храна и почивка на мигриращите птици, както и подходящи условия за зимуване на някои видове.   

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:59 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация