site.btaЧасовниковата кула в Пловдив измерва времето с камбанен звън

Бюлетин "Школата БТА", рубрика "По пътя"

Часовниковата кула в Пловдив, издигаща се на възвишението Данов хълм, е символ на историческата и културна памет на града. Сред пловдивчани възвишението е по-познато като Сахат тепе, което в превод означава ,,Хълм на часовника“. Часовникът измерва времето с камбанен звън, а не с циферблат, уточнява Ивайло Иванов в статията си „Курдисване на часовници, или как и защо са се появили кулните часовници по българските земи“, публикувана в сп. „Славянски диалози“, кн. 8, 2007 г., като изследователят обяснява, че часовници, отмерващи времето с ударите на камбаната, има още в Шумен, Берковица, Елена, Севлиево, Златица и др. 

Строежът на Часовниковата кула в Пловдив датира от 1578-1611 г. Това я прави една от най-старите не само в България, а и в Европа. Според броя на Пловдивския общински вестник от 14.06.1934 г. от градовете на изток Пловдив най-вероятно е първият град, или един измежду първите, който е бил снабден по време на турското робство с механичен часовник. Часовниковият механизъм днес е навиван ръчно от Георги Долчинков, майстор-часовникар, който поддържа часовника от 2004 г., като така се запазва традицията и старата технология. Височината на кулата е 17,5 метра.

Изработването на часовникови кули в България започва по време на Българското възраждане – период, който бележи не само духовното израстване на народа, а и потребността от промени в устройствата на градската среда и културните възприятия. По територията на страната минават пътуващи търговци, които се нуждаят от точно определяне на времето без значение конкретното си местоположение. Това се явява основна предпоставка за появата на градските часовници, които по-късно започват да служат изцяло за регулацията на обществения живот. 

Впечатления от пътешественици и изследователи 

Първите данни за Часовниковата кула в Пловдив датират от 1611 г. от френския дипломат Льофевър – това са първите сведения за наличието на часовникова кула в страната въобще. В дневниците си французинът пише, че на излизане от Пловдив „има една часовникова кула с часовник, който възвестява времето по „френски“, а не по „италиански“, разказва Георги Долчинков и уточнява, че сравнението с италианците е по-скоро закачка към тях, тъй като часовникът е подарък за Пловдив от венецианската общественост. По „френски“ първият час на денонощието започва в полунощ, за разлика от „турското“ измерване на часовете, според което първият час от денонощието започва със залеза.  

През годините се появяват и други впечатления на пътешественици – свидетелство за забележителността на Часовниковата кула, но и на самия Пловдив. В своите пътеписи турският историк и географ Евлия Челеби, цитиран от Васил Пеев в книгата „Град Пловдив – минало и настояще. Част I: Пловдив в миналото“ (1941), описва града като красив, оживен и богат: „От десетте града на европейска Турция: Одрин, Солун, Серес, Лариса, София, Белград, Буда, Сараево, Шумен, най-хубавият е Пловдив, който от ден на ден става все по-богат“. Ето какво разказва още Пеев, като уточнява, че Париж например се сдобива с подобен часовник през 1370 г., а Пловдив си набавя такъв само 100-ина години след това – свидетелства за значението на града като важен търговски и културен център: „Според Евлия Челеби градът имал много забележителности. На първо място е Часовниковата кула на Сахат тепе, звънът на която е бил силен и се е чувал на един преход разстояние“.

Обектът впечатлява местни и пътуващи и със своята панорамна гледка, която открива останалите пет тепета на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, Бунарджика, Джендем тепе, и река Марица. 

Процеси на реставрация 

В историята Часовниковата кула търпи неведнъж промени и реставрации, а самият часовник спира нееднократно, но неговият звън е възстановяван винаги. 

Първоначалният ѝ вид представлява дървена конструкция с часовников механизъм, която през 19-и век е изцяло унищожена вследствие на пожар. На нейно място е изградена нова кула, този път от камък. Намиращият се турски надпис на входа на кулата свидетелства за процеса на реставрация: „Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула се възобнови през 1227 г. Браво на майстора, стократно браво. Гледайте я и ѝ се възхищавайте“.

Годината според ислямския календар съответства на 1809 г. 

През 1883 г. е поръчан нов часовников механизъм от Виена. През 40-те години на 20-и век спира да работи и пловдивчани го демонтират. След това следите на механизма се губят. През 1960 г. стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовниковия механизъм по запазените чертежи от 1882 г. Той изработва механизъм с ръчно навиване, което е нужно да бъде правено един или два пъти в седмицата. 

Във в. „Воля“ от 22.03.1937 г. се споменава, че е започнала отново поправка на Часовниковата кула, намираща се на Сахат тепе, като горната дървена част на кулата, която е прогнила, ще бъде сменена, а каменната зидария – измазана. 

През 2020 г. започва ремонт, след като част от обшивката се отковава вследствие на годините амортизация. Година по-късно реставрацията приключва и е символично отбелязана с камерен концерт на открито на Сахат тепе в Пловдив. Днес Часовниковата кула е осветена с LED светлини, променящи цветовете си, които светват вечер. Те подчертават архитектурната красота на сградата и я правят още по-впечатляваща през нощта. 

Кулата на Сахат тепе олицетворява непреходността на времето и устойчивостта на традициите. Въпреки пожара, реконструкциите и техническите промени, повече от четири века тя продължава да отброява часовете. Благодарение на ръчно навивания ѝ механизъм и поддръжката на хора като Георги Долчинков, кулата се превръща в символ, който съчетава минало и настояще.