site.btaСофийският маратон – празник на спорта и традицията

В София през октомври се провежда ежегодният Софийски маратон. Стартът на спортното събитие е на площад "Княз Александър I" пред Националната художествена галерия. Участниците се съревновават в три състезателни дисциплини - класически маратон от 42,195 километра, полумаратон от 21,098 километра и на дистанция от 10 километра, както и масов старт за любители.

Снимка: Никола Узунов/БТА  

История и развитие

Софийският маратон е едно от най-престижните спортни събития в България и привлича участници от цял свят. Провеждано ежегодно в столицата, състезанието предлага възможности за участие на всички възрастови групи и нива на подготовка, като през годините се утвърждава като важна част от спортния и културния живот на страната.

Първото издание на маратона се състои през 1983 година. То е организирано от Градския съвет по физкултура и спорт под ръководството на вестник "Работническо дело". Оттогава досега събитието непрекъснато се развива, като трайно се вписва в календара на значимите спортни мероприятия в София. Българската телеграфна агенция (БТА) следи историята на маратона от самото му начало, отразявайки както спортните постижения, така и културното му значение.

Първоначално трасето минава по булевард "Цариградско шосе", със старт пред Народното събрание и финал на Националния стадион "Васил Левски". До 1987 година се използва същото трасе, а през следващите години маршрутът претърпява промени, като между 1988 и 1990 година се състои от две обиколки по 21 километра.

След политическите промени през 1989 година организацията на маратона се поема от фондация "Спортна София". До 2007 година стартът и финалът остават на стадион „Васил Левски“, но поради инфраструктурни промени в периода 2009-2011 година няма маратонска дистанция.

През 2012 година маратонът отново придобива нов облик с възстановяването на 42-километровата дистанция. Въведени са електронно измерване чрез чипове и възможност за онлайн регистрация, което улеснява участниците. Постепенно броят на бегачите нараства от 500 до над 6000 души, а събитието привлича и елитни спортисти от Кения и Етиопия, които редовно заемат челните места.

Трасето и дистанции

През 2015 година трасето на маратона получава лиценз от международната федерация по лека атлетика World Athletics, което е знак за високото ниво на организация. През 2019 година, поради увеличаващия се интерес, трасето е удължено до 21 километра за една обиколка, а маратонът получава бронзов етикет от международната федерация.

За първи път в историята 41-вият маратон обхваща в маршрута си и западната част на града, а състезанието включва няколко основни дистанции:

10 км – GARMIN RUN 
21,098 км – полумаратон: една обиколка
42,195 км – маратон: две обиколки
Детски и семейни забавни бягания

Маршрутът преминава през сърцето на София, минавайки покрай ключови исторически и културни забележителности, като храм-паметника "Св. Александър Невски", Лъвов мост, Народния театър "Иван Вазов", двете сгради на Народното събрание и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

През 2024 година масовият старт е отделен и се състои на 12 октомври - ден преди класическия маратон. Той е с дължина от 5 километра и е с рекордните като бройка над 6500 участници.

Постижения и победители

С годините маратонът привлича все по-голям брой елитни атлети. Сред забележителните постижения е участието на българския състезател Петко Стефанов, който печели състезанието шест пъти между 1994 и 2003 година. От 2014 година насам кенийски и етиопски бегачи доминират в надпреварата. На 13 октомври 2024 година кениецът Шедрак Кимайо е големият шампион в 41-вия Софийски маратон, а при дамите убедително първа финишира кенийката Хариет Чеборе. 

БТА по традиция отразява победителите и техните постижения, като публикува резултатите и интервюта с най-добрите бегачи.

Големият победител в 41-ия Софийски маратон при мъжете - кениецът Шедрак Кимайо, който измина двете обиколки на трасето за 2 часа, 15 минути 4 секунди. Снимка: Никола Узунов/БТА  



При дамите през 2024 година убедителна победа в дистанцията от 42 километра и 195 метра записа кенийката Хариет Чеборе с 2 часа, 38 минути и 25 минути.  Снимка: Никола Узунов/ БТА  

Всички победители през годините

1983 Станимир Ненов (България) 2:24:54 - Недялка Бакалова(България) 3:19:12

1984 Петко Кърпачев (България) 2:19:30 - Румяна Чавдарова(България) 2:53:45

1985 Клаус Голдмаер (ГДР) 2:24:42 - Петрана Николова (България) 2:56:45

1986 Станимир Ненов (България) 2:21:17 - Биргит Щукман (ГДР) 2:49:12 

1987 Веселин Василев (България) 2:24:23 - Роз-Мари Кьолсер (ГДР) 2:53:47

1988 Веселин Василев (България) 2:20:47 - Наталия Балякина (СССР) 2:49:12

1989 Клаус Голдмаер (ГДР) 2:24:29- Румяна Пановска (България) 2:46:29

1990 Веселин Василев (България) 2:25:37 - Стайка Гандурова (България) 2:57:23

1991 Христо Георгиев (България) 2:22:00 - Мариана Масларова (България) 3:21:51

1992 Рангел Филипов (България) 2:21:51 - Гергана Войнова (България) 2:48:05

1993 Даниел Дуков (България) 2:23:31 - Румяна Пановска (България) 2:38:25

1994 Петко Стефанов (България) 2:25:31 - Гергана Войнова (България) 2:52:38

1995 Петко Стефанов (България) 2:14:54 - Гергана Войнова (България) 2:41:34

1996 Петко Стефанов (България) 2:21:40 - Гергана Войнова (България) 2:52:04

1997 Христо Стефанов (България) 2:11 26 - Румяна Пановска (България) 2:42:26

1998 Георги Георгиев (България) 2:17:58 - Гергана Войнова (България) 2:52:07

1999 Олег Иванченко (Молдова) 2:19:53 - Йорданка Янкова (България) 2:55:45

2000 Петко Стефанов (България) 2:20:44 - Милка Михайлова (България) 2:38:12

2001 Петко Стефанов (България) 2:21:18 - Милка Михайлова (България) 2:40:54

2002 Петко Стефанов (България) 2:21:53 - Румяна Пановска (България) 2:46:29

2003 Петко Стефанов (България) 2:29:17 - Милка Михайлова (България) 2:53:38

2004 Николай Атанасов (България) 2:19:05 - Румяна Пановска (България) 2:38:50

2005 Александър Пановски (България) 2:26:00 - Милка Михайлова (България) 2:46:59

2006 Станислав Ламбев (България) 2:27:53 - Милка Михайлова (България) 2:50:07

2007 Станислав Ламбев (България) 2:27:03 - Добринка Шаламанова (България) 2:48:22

2008 Станислав Ламбев (България) 2:26:21 - Милка Михайлова (България) 2:50:20

2009-2011 Маратонът не се провежда

2012 Шабан Мустафа (България) 2:28:21 - Анита Кръстева (България) 2:55:43

2013 Ласен Мокраджи (Мароко) 2:22:42 - Силвия Дънекова (България) 2:52:27

2014 Едуин Кипчумба (Кения) 2:19:06 - Зерифе Боку (Етиопия) 2:40:53

2015 Самуел Демие (Етиопия) 2:16:41 - Ребека Корир (Кения) 2:32:36

2016 Гудета Бирату (Етиопия) 2:15:45 - Белайнеш Югезу (Етиопия) 2:39:38

2017 Бармао Кипроно (Кения) 2:14:49 - Рут Матебо (Кения) 2:40:30

2018 Стивън Киплагат (Кения) - 2:14:06 Рут Матебо (Кения) 2:35:21

2019 Хосей Туей (Кения) 2:15:59 - Хайелом Шегае (Етиопия) 2:35:36

2020 Радуан Нуини (Мароко) 2:13:03 - Джебет Наом (Кения) 2:28:41

2021 Дънкан Коеч (Кения) 2:15:47 - Ердал Тубай (Турция) 2:34:30

2022 Мохамед Шаабот (Мароко) 2:13:38 - Джепкодей Чебой (Кения) 2:45:52

2023 Матю Киплаган (Кения) 2:12:12 - Беатрис Торойтич (Кения) 2:38:27

2024 Шедрак Кимайо (Кения) 2:15:04 – Хариет Чеборе (Кения) 2:38:25

Награди и мотивация

Всеки участник в маратона получава специален медал, а победителите в различните категории – парични награди и трофеи. БТА редовно отразява историите на участници с вдъхновяващи постижения и лична мотивация, които привличат вниманието и мотивират нови поколения бегачи.

Снимка: Никола Узунов/БТА

Подкрепа и спонсори

Софийският маратон се организира с активната подкрепа на Столична община и множество спонсори, сред които местни и международни компании. През годините маратонът се утвърди не просто като спортно събитие, а празник на спорта, който обединява хора от различни страни и култури.

С подробното си отразяване на събитието, Българската телеграфна агенция допринася за утвърждаването на маратона като важна част от обществения и спортния живот на София и България.