site.btaУкрайна стана домакин на Деветнадесетата световна среща на българските медии

Украйна стана домакин на Деветнадесетата световна среща на българските медии. Мероприятието бе проведено в Одеса, Болград и Измаил от 18 до 21 юни 2024 година, като темата на събитието беше „Медии и общност“. Срещата бе организирана от БТА в Измаил и Болград, които са с водещо значение за българската бесарабска общност, както и в Одеса, която е ключова точка за българите в Украйна, както и символ на задграничната просветна дейност и култура на българите през последните два века.

Въпреки че в съседство се водеха военни действия, тазгодишната среща се състоя. Тя бе проведена на фона на чести сигнали за тревога, бумтящи генератори за електричество и дискусии както на живо, така и по видеовръзка. Въпреки проблемите, свързани с войната, която се води на украинска територия, откриването на срещата на 18 юни премина без прекъсвания.

На 18 юни събитието стартира с честването на 155-ата годишнина от създаването на Българската академия на науките (БАН) в Браила, Румъния. Церемонията се състоя в църквата “Възнесение Господне”, наричана "Българската църква”.

В откриването участваха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев,  българският посланик в Румъния Радко Влайков, председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова, ректорът на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева, както и представители на български медии и българоезични медии от различни държави по света.

Въпреки че темата на събитието беше „Медии и общност“, в рамките на дискусиите бяха обсъдени многостранно няколко аспекта на текущата просветна и медийна дейност на България и българите в чужбина. С помощта на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев бяха направени паралели между университетската дейност в България и Украйна, като образованието, науката и осведомеността измежду общностите имаше централен характер в срещата.

В този контекст бяха проведени три основни дискусии: „Българите по света в медиите“; „Знанието за род и език“; „Науката и университетите в българската медии“. Събитието отразяваше специалният пратеник на БТА Иван Лазаров.

В рамките на първата панелна дискусия „Българите по света в медиите“ бе обсъдена важността на българската общност в създаването на единна световна диаспора.

Под „общност“ тук разбираме мащабността на цялата българска общност навсякъде по света. Модераторът на панела Живка Милова, главен редактор на електронното издание „БГ Фактор“, говори детайлно по темата, като обърна специално внимание на смъртната опасност, на която са изложени днес хората, живеещи в Украйна. Важни точки на дискусията бяха видимостта на събитията, свързани с България в чужбина, участието на българите в медийния живот и тяхното представяне в чужбина, както и задълженията на журналистите за отразяване на ежедневието на българите зад граница. 

По тази тема силно впечатление направиха думите на Евгени Веселинов, главен редактор на базирания в американския щат Калифорния вестник BulgariCA. Той коментира важността на журналистическата професия да информира за живота на българите извън територията на България, с цел заздравяване на връзката между представителите на една вече доста разпръсната по света диаспора.

Като народ, който е изправен пред една от най-тежките демографски кризи по света с висок брой напускащи родината и устройващи се в чужбина българи, международната журналистика трябва да действа съобразно сериозността на ситуацията, както и да утвърди връзките на българоезичните медии. 

По този повод Веселинов каза: 

“Търсим връзка между нас и медиите в България, но истината е, че те не ни търсят. По мои впечатления, медиите в САЩ за последните 20 години могат да бъдат разделени на два вида – едните правят бизнес, другите работят с някаква кауза. Аз лично считам, че моята медия все още е към вида с каузата – не правя пари от това нещо, успявам да го поддържам, успях да направя първата българска медия там, успях да направя първото българско училище и продължавам‘‘.

Сериозната разпокъсаност на диаспората бива засилена от своеобразната липса на интерес от страна на българските медии към общността зад граница, защото интересът бива насочен предимно към вече успели хора, уточни Веселинов. 

Необходимостта от информираност на българите в България и отвъд границите ѝ е форма на грижа. Грижа за сънародници, които са избрали друг път на развитие, като този на емигриралите, за които липсата на осведоменост за родното представлява още една причина по-малко да ги е грижа за случващото се на родна земя. Това е грижа, която в съзнанието на всеки един емигрирал успява да се прояви, за да може напусналият страната да се чувства обвързан. Ако тази обвързаност липсва, стойността на собствената диаспора намалява главоломно. 

Липсата на такава грижа поражда главно интерес от страна на близките, като цяло от погледа на българите в България животът зад граница изглежда „загубен“ и „невъзвратим“. Липсата на грижа угнетява всяко съзнание и кара българина да се почувства още по-откъснат, отдалечен и потенциално обезверен за бъдещето. Вследствие на това напусналият българин започва да живее на кръстопът между напускането на родината за потенциално по-добро бъдеще или да се върне у дома, при свои, които от своя страна вече са го „отхвърлили“, като че ли е избягал, а връщане назад като че ли няма. Българин, който е останал в България, е на кръстопът между потенциално изпусната възможност за нещо по-добро и подсъзнателно или съзнателно обвинява напусналия.

Вторият панел на срещата показа свързаността на българите чрез най-голямото богатство и най-силен инструмент на един народ – езика.

„Знанието за род и език“ се проведе в Болградската гимназия „Г.С. Раковски“ – една малко по-различна среща, която бе прекъсната от въздушна тревога, обявена в Одеска област.

Това е тема, която бива често обсъждана в Болградската гимназия, като езикът и образованието са ключови думи в развитието на общността в Украйна и в чужбина като цяло. По дискусията за родния език изказа мнение главният редактор на българско-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“ Светла Кьосева. 

„Самата аз съм тясно свързана с образованието. Много години работих в българското училище в Будапеща. Петнадесет години бях негов директор. То е само на 105 години, но знам каква огромна роля е имало за запазването на 3-4 поколения българи в Унгария. Разбирам притеснението на Ясен Дараков как още второто поколение понякога изгубва езика си. Това наистина често се случва, когато хората живеят в диаспора и са разпръснати. Затова, най-важната роля, не само на училището, но и на всички български институции, организации и медии, е да създава българска среда, да създава среда, в която хората,  децата, да могат да ползват своя език, да говорят, да практикуват български. Така че, както училищата, така и медиите, имат много важна роля в това отношение“, каза Светла Кьосева.

В думите на Светла Кьосева изплува силата на езика като обединителна сила. Българският език крие в себе си възможност да обедини всички емигранти зад граница, както вече правят множеството българоезични медии – 46 на брой, за които Българската телеграфна агенция знае. Медиите се намират за момента в 21 страни на всички континенти без Антарктида и Африка, като повечето отразяват новините си в двуезичен формат – български и местен език. 

Случаят на българите в Украйна за момента е впечатляващ. Вестник „Роден край“, който за момента развива дейността си в Украйна казва, че разполага с впечатляваща свобода на словото. Единственото условие е уважение към законите на страната. 

В дискусията бяха подчертани силата на езика и образованието като средство за връзка между българите от различни градове. По този повод се изказа по видеовръзка директорът на елитната Априловска гимназия в град Габрово Елвира Христова. По думите ѝ всяко българско дете от Болград има правото да учи в гимназията, като вратите ѝ са винаги отворени за болградските гимназисти и българчетата по света.

„Патронът на нашето училище – Васил Априлов, прекарва почти целия си живот в Одеса. Там трупа капиталите си и в по-късен етап осъзнава, че може да е изпълнител на най-родолюбивата мисия и започва подготовката за създаване на габровското училище“, каза Елвира Христова.  

Българският език играе ролята на един паралел. Паралел между далечни общности, който сам по себе си, като език с богата история и носител на голяма историческа, културна и обществена значимост, действа като обединител на една вече много разслоена диаспора. Българският език е причината второ и трето поколение българи зад граница да виждат причина в запазването на връзката си с родината, като умеят да общуват спокойно с далечните си роднини в България. 

Срещата на българските медии представлява повод за събиране на български будители, които, подобно на историческите фигури, с които е израснал всеки един от нас, живеят с една много по-висша цел. Свързаността на българите може да бъде причината да стоим по-силни заедно не само в контекста на бушуваща война, ами и като повод да се обединим за обмяната на нови идеи. Живущите сред представители на култури, различни от нашата собствена, израснали на хиляди километри от нас, но израснали говорейки на български език в домовете си, са носители на нови идеи и поглед, който може да бъде само плюс. Възможност за обмяна в сферата на науката във висшите учебни заведения в България, което стана повод за третата дискусия на срещата.

„Науката и университетите в  българските медии“ бе финалната тема, като дискусията по нея бе проведена в Измаил.

Образованието бе обект на дискусиите в Украйна, като университетите бяха нов повод за прокарването на паралел между страните. Дискусията даде плод под формата на много идеи, сред които ясно се открояват думите на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев. Професор Вълчев призова колегите си от българските университети да засилят връзките си с украинските университети, както и да отворят вратите си за децата в Украйна.

„Иска ми се в следващите години да можем да покажем добрите примери на млади умове, които учат в нашите университети и полагат много усилия, имат огромни успехи. Не би трябвало единствено и само да се фокусираме върху проблемите“, отбеляза ректорът на Софийския университет.

Българският негативизъм по повод българското образование кара много умове да напуснат България, преди да постъпят в българско висше учебно заведение.

„Много се радвам на тези срещи с българската общност в различните места, където сме били, и за техните представители, специално в Софийския университет. Те действително ни показват, че леко трябва да се отрезвим като общество. Забързани да постигаме различни цели, ние пропускаме важни неща и благодарение на тези срещи, и на младите хора, които учат в нашите университети, трябва малко да се замислим за посоките, които сме предприели като тенденция на развитие, и да намерим нови пътища към душите на младите хора“, коментира ректорът на СУ.

От отваряне вратите на българските университети до тясното сътрудничество за образованието на българите у нас и зад граница, до силата на образованието и науката като повод за гражданска позиция и възможност за развитие и визия за бъдещето. Всичко това в общество, което е длъжно да осигури път на младите хора да се развиват.

По последни данни в Одеска област живеят 150 000 българи (73% от българите в Украйна). За много от тях България е мечта, като част от пълнолетните бесарабски българи се преместват заради образованието си в университети в София и други градове.

Посланието от речите на ректора на Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“, на ректора на Икономическия университет във Варна проф. д-р Евгени Станимиров, както и на председателя на Русенския университет „Ангел Кънчев“ бе ясно – засилване на връзката между университетите и медиите. Русенският университет, по думите на неговия председател, не е прекратил връзката си с Украйна, а напротив увеличава контактите с украинските си партньори. 

Задължение на медиите и университетите е чрез своето сътрудничество да представят положителния аспект на академичния живот. 

България е пример за страна, в която разликите между поколенията по отношение на информираността и възприемането на света са фрапантни. Младите предпочитат социалните медии. Традиционните медии са отхвърлени, а дезинформацията е често срещано явление. Затова университетите и медиите са длъжни да осигурят правилното представяне на академичната и професионалната картина в България.

Тазгодишната среща на българските медии е 19-ата подред организирана такава от 2005 година насам. Досега бяха организирани срещи в София, Чикаго, Ватикан, Мадрид, Бургас, Варна, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив, Велико Търново, Босилеград, Цариброд, Атина, Прага, Кишинев, Скопие, Тирана, Рилски манастир, Йерусалим, Тел Авив и Казанлък. Следващата ще бъде в София.

В деня, в който Световната среща бе открита, българската делегация трябваше да прекара около 30 минути в бомбоубежището в Одеския национален академичен театър за опера и балет. По време на срещата имаше шест сигнала за въздушна тревога. Ситуацията постави срещата пред предизвикателството на войната, но и доказа силата и отдадеността на делегацията, като даде пример за упоритостта, която трябва да демонстрират медиите.

„Мястото на журналистите е там, където са събитията, дори под смъртната заплаха на бушуваща война“, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който откри срещата в Одеса, Украйна. 

Присъствено и онлайн, срещата бе символ на смелост и борба. Кирил Вълчев в едно от изказванията си перифразира думите на Паисий Хилендарски: няма как, като си седиш у дома си, да узнаеш - без много трудно и опасно пътуване, за тоя свят и ставащите сега събития в него и “да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите“. 

Смелостта за стъпване в една неспокойна и обхваната от военни действия страна с цел опознаване на българския народ зад граница е висша форма на разбиране, борба и непреклонност. Тъй както Паисий на своето време е поучавал в непреклонност и ценностно развитие българския народ, за знанието на роден език и култура. Говорейки го смело и без срам. Подобна е и целта на срещата на медиите.

Будителската дейност обаче има много по-различни измерения днес. Българските медии са от една страна инструмент за влизане в бъдещето, за масовата осведоменост и свързаност, а от друга страна те са функция на бъдещето, с настъпването на модернизиран свят, където изкуственият интелект (ИИ) е факт. 

Мястото на изкуствения интелект в съвременната журналистика е особено. ИИ е напълно способен да замени досегашното написване на публицистичен текст, като бива въведен в журналистическия труд. Въпреки това използването на ИИ е ограничено, защото липсва елементът на междучовешкия контакт, който е в центъра на професията.

Изкуственият интелект за момента не е способен да замени репортера на място или кореспондентите, тъй като неговите сложни алгоритми се базират на натрупана вече информация. В журналистиката са необходими хора със знания и умения. Затова е от голяма важност да се обърне внимание на образованието и науката, като ИИ бива използван в работата и участва активно в журналистическия труд, защото правилното използване на закодираните алгоритми и информацията, до която човек се добира, може да бъде само и единствено от полза.

Посланието от 19-ата среща на българските медии е, че хора, произхождащи от най-различни държави представят българската общност. По-голямата свързаност между хората по света е най-добрият залог за борба срещу дезинформацията, защото по такъв начин тестваме нашето възприятие за истина за случващото се. По този начин успяваме да приобщим всички български общности по света към обща кауза. 

Новите инициативи на БТА и на българските медии, като например организирането на срещата, са илюстрация за една своеобразна просветителска вълна. Въпреки масовия песимистичен мироглед медиите са портал към светлина и осведоменост, като това е един от най-силните методи за информиране, но също и учене.