site.btaБТА в „дигиталното лице" на България

БТА взе участие във Втората международна работилница за стратегическо планиране на Единната национална платформа за културно наследство, която се проведе на 11 април 2024 г. в София. Събитието е по проект „Дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални фондове“ в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Работилницата събра на едно място над 100 експерти, работещи в областта на културното наследство. Инициативата е на Националната група  за сътрудничество с “Europeana Network Association” за България и се организира от екипа към Министерството на културата за управление на инвестицията „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“.   

На форума беше обсъдена концепцията за техническото изграждане на цифрова платформа в България, както и последните европейски и световни тенденции в изграждането на дигитална среда за културното наследство.

БТА представи добрите си практики при реализиране на проекта за дигитализация на архивния фонд, датиращ от 1898 г. Той  се осъществява от юли 2023 г. по проект на Министерството на културата „Дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални  фондове“ в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. До момента агенцията е дигитализирала над 600 000 страници от хартиените носители, 30 000 кадри и около 50 000 страници бюлетини на микрофиш. 

 Цялото сканирано съдържание е минало през задължителна проверка на метаданните и файловете, преди да бъде качено в облачното пространство.

Свобода Тодорова, ръководител на проекта по дигитализация на БТА, разказа за първоначалните затруднения в работата.

„Дигитализацията на специализираните архивни и справочни фондове на Българската телеграфна агенция  стартира с набирането на технически сътрудници. Това се оказа истинско предизвикателство, защото говорим за назначаване на над 30 служители при възможно най-кратък срок.  През ноември и декември 2023 г. се получи спад на кандидатите. Обърнахме се за съдействие към „Школа БТА“, структура, която отговаря за студентските стажове в агенцията и развитието на работната сила. Те много ни помогнаха.“

Последвали мотивационни срещи в университетите, ден на отворените врати в БТА, участия в кариерни форуми и радиопредавания. Била разгърната мащабна рекламна кампания и в социалните мрежи на агенцията за работа по проекта с гъвкаво работно време, удобно за студенти. Специалностите им били съобразени с позицията на технически сътрудник по дигитализация. 

„Вследствие на срещите, на които активно участвахме и екипа по дигитализация, през февруари 2024 г. на работа постъпиха 13 студенти от различни специалности на СУ „Климент Охридски", УНСС и УниБИТ“, споделя Свобода Тодорова. 

Архивният масив, който ще бъде дигитализиран до края на юни 2026 г. - бюлетини на хартиен носител със събития от България и от света, над 2 милиона негативи и микрофиширани бюлетини се предвижда да се влее в бъдещата единна платформа, която ще бъде „дигиталното лице" на България, в последствие и в  Европеана. 

 Дигитализацията на архивния фонд на БТА продължава, но поради големите обеми е необходимо назначаването на още кадри.   

Проектът е получил финансиране от Европейския съюз чрез инструмента Следващо ПоколениеЕС (NextGenerationEU), за изпълнение на инвестиция С11.I7 „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви от Националния план за възстановяване и устойчивост.