site.bta100 години Храм-паметник "Св. Александър Невски"

През 2024 г. се навършват 142 години от полагането на първия камък (19 февруари 1882 г.) и 100 години от осветяването на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София. 

Храмът е осветен от 12 до 14 септември 1924 г. В архивите на БТА, откриваме:  

"На 12 т.м. ще стане въ София освещаването на най-голямата съборна църква въ Балканския полуостровъ, известна под името Св. Александъръ Невски. Тая съборна църква е построена за споменъ освобождаването на българския народъ изподъ турското иго стъ войскитъ на Царя Освободителя Александъръ ǁ и отъ ония на румънския кралъ Каролъ I. Тая съборна църква заема най-хубавото положение въ сръдата на София. Отъ върха на звънарницата и могатъ да се видятъ голяма част от софийското поле, наедно съ селата, планинитъ Люлинъ, Витоша, Мургашъ и една частъ отъ Рила. Църквата има при олтаря и околовръсть обширни галерии, а въ подземието 99 гробници, приготвени като единъ видъ пантеонъ за най- знаменититъ мъже на страната. Покрива на църквата е направенъ от масивна медъ, голъмото кубе, онова на звънарницата, намиращитъ се надъ тъхъ кръстове и дветъ полукубета са позлатени. Живописа на цълата вътрешностъ на църквата е извършена отъ най- белъжититъ руски и български художници. Звънарницата е снабдена съ дванадесетъ камбани, отъ които най- голъмата тежи 12 000 клгр. Въ обширната църква- паметникъ се побиратъ 6000 богомолци. Величавата църква-паметникъ представя отъ себе отличенъ и веченъ знакъ за признателностьта на българския народъ къмъ освободителитъ му."

Решението за изграждане на катедралата е взето от Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. като израз на всенародната признателност към освободителното дело, довело до възстановяването на българската държавност. Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател - Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. 

Първоначалната идея на Петко Каравелов е катедралата да бъде построена в старата столица: „да се построи храм в Търново на Чанлъ тепе, който храм да се посвети на Александър Невски “. Според Батенберг, мястото на една национална катедрала, която да напомня за всички, дали своя дан за българската свобода, е в актуалния главен град (София), макар и той тепърва да утвърждава своето първостепенно значение в младата държава. 

Съставен бил Комитет по изграждането с председател Браницки епископ Климент (Васил Друмев). За набирането на средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и започнали да я продават между народа по 50 стотинки.

Първият камък е положен на 19 февруари 1882 г. Константин Иречек описва събитието в своя дневник: „В петък, в 11:30 часа при облачно време и малко дъжд стана тържественото полагане на основния камък на храма „Свети Александър Невски“… на мястото на някогашните турски казарми зад „Св. София“. От Румелия са тук Величков, Левкийският епископ Геврасий (пловдивски митрополит) като пратеници на постоянния комитет.”

Важно е да се отбележи, че този витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, предвиден за пантеон на именити и заслужили българи, която обаче от 1966 г. е пригодена за галерия на Средновековната българска икона, филиал на Националната художествена галерия в София. Намира са в така наречената „Златна зала”. Там всеки може да го види и да се възхити от големината му.

Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г.

Строежът започва едва през 1904 г., след набавянето чрез държавни субсидии и доброволни дарения на необходимите средства. Независимо от продължителното време до започването му, през 1904 г. фондът разполагал със сумата 1 900 000 лева, а в края на 1906 г. сумата достигнала 2 100 000 лева. Архитект е проф. Александър Померанцев и неговите помощници, архитектите Александър Смирнов и Александър Яковлев. 

Архитектура

Храмът представлява петкорабна кръстокуполна базилика с множество куполи, полукуполи и централен позлатен купол. Вътрешността му е разделена на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола).  В подземния етаж на храма се намира криптата. От 1965 г. тя е филиал на Националната художествена галерия. Там са експонирани най-ценните български икони и стенописи от XII – XIX век. Гледан отвън, дължината на храма е 72 м, а ширината – 55 м. Височината му е 50,52 м, а покривният мостик – 28 м.

Въпреки мащабността и сложността на строежа, той е извършен за рекордно краткия срок от осем години. Вътрешното пространство на храма е впечатляващо с майсторското си изпълнение на колоните, арките, капителите, фризовете и пр. архитектурни елементи и използваните за тяхното оформление ценни и редки видове строителни материали. То се допълва и от високохудожествените стенописи, икони и други живописни жанрове, дело на 20 руски и 30 български художници, едни от най-добрите творци на двете страни по това време.

Камбаните на храма са изработени в Москва и са дарени през 1911 година. Те са 12 с общо тегло 23 тона. Най-голямата тежи 12 132 кг. Диаметърът при отвора на камбаната е 2,7 м., а височината – 2,8 м. Двете най-големи камбани – 12-тонната и 6-тонната са с художествено - декоративна украса, барелефни икони и релефни надписи. Всички камбани се бият ръчно.

Името на храм-паметника 

Александър Невски е новгородски княз и светец. През 1240 записва внушителна победа в битката на река Нева над настъпващите към Новгород шведски войски, след нея князът получава името Невски. Скоро след това Невски се отказва от светски живот и получава монашеското име Алексий. Руският светец е покровител на руската войска, съименник на царя Освободител Александър ll, в чиято чест е съграден храм-паметника.

Името на храм-паметника буди спорове от Първата световна война до днес. По време на Първата световна война, в която Русия е противник на България и дори води сражения срещу българската войска в Добруджа, цар Фердинанд предлага храмът да смени името си на „Св. Св. Кирил и Методий” Предложението е одобрено и прието от правителството на Васил Радославов след ожесточени дебати. След българския крах в нея, всички военновременните решения са ревизирани, а Радославов е осъден на доживотен затвор задочно от Третия държавен съд. Така „Александър Невски“ продължава да съществува с първоначалното си име съвсем скоро след акта на преименуване. Първият празничен звън на камбаните оглася столицата по-рано – след славната победа на българската войска, довела до превземането на одринската крепост през 1913 година.

Смесен хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“

През лятото на 1925 г. Апостол Николаев с композиторски псевдоним „Струмски“, сформирал смесен хор за храм-паметника. От освещаването на храм-паметника до времето на Апостол Николаев е пял хорът на Софийската духовна семинария.

Диригентите, хористите и солистите на смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“ съхраняват и развиват богатото наследство на този вече 91-годишен хор. Той е истинска школа за изпълнителите в него. От тук са започнали своята музикална кариера много прочути български оперни певци.

Патриаршеският хор, още от основаването си е неразривно свързан с историята на храм-паметник „Св. Александър Невски“. Участва във всички църковни събития и празнични богослужения на големите християнски празници. Хорът има осъществени множество записи, издадени грамофонни плочи, CD, DVD, както и много концертни турнета в Европа. Участва в авторитетни музикални фестивали като: Солун – Европейска столица на културата, Лисабон – Фестивал на двата океана „Гласове от небето“, „Wratislavia Cantans“ – Вроцлав, Трети Рождественски фестивал за църковна музика в Москва – 2013 г. През 2006 г участва и в честването на 600 години от успението на Св. Киприан – митрополит Московски и на цяла Русия.

Хорът е носител на златен медал на Българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий“.