site.bta145 години София – расте, но не старее

145 години София – расте, но не старее
145 години София – расте, но не старее

На 3 април 2024 г. се навършват 145 години от обявяването на София за столица на България. В съвременния облик на столицата неизменна част са местните символи. Една тематична разходка в стария център, комбинирана с посещение на Музея за история на София дава забележителна информация и поводи да потърсим какво се крие зад символите на българската столица. 

„Стара София“

Градът има хилядолетна история. Древните неолитни селища и израсналият от тях тракийски град, възникнал около запазените и днес термални извори, е наречен по-късно от римляните Сердика. Римският император Константин Велики планирал да го обяви за източна столица на империята. Поради стратегически причини - липсата на излаз на море, тази чест в крайна сметка се паднала на Византион, който бил кръстен Константинопол. След смъртта на императора християнската църква изпада в криза, което е повод за свикване на втория вселенски събор, проведен през 343 г. в Сердика. Вероятното място на заседанията по време на събора е старата църква „Света София“, където днес има музеен комплекс. 

През IX век, по времето на управлението на българския кан Крум, Сердика вече е позната като Средец. Името има славянски произход, а крепостта постепенно се утвърждава като важно военно, политическо и културно средище на обширната средновековна българска държава. Градът е известен още с името Триадица през XI и XII век в рамките на Византия. През XIII и XIV век Средец се издига в икономическо и културно отношение и отново е оживен търговски център. 

 

Сегашното име на София е отбелязано в официален документ през 1382 г. Градът носи името на „Св. София“, което на старогръцки език означава „Премъдрост Божия“. Едноименната църква от V-VI век е сред най-старите християнски храмове, запазени до днес. Тя е била надграждана няколко пъти, но неизменно е била част от градския облик. 

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България по идея на Марин Дринов, възрожденски историк и филолог, министър на народното просвещение и духовните дела по време на Временното руско управление на България (1878-1879). Градът е осмата по ред столица в историята на България.

 

 

Символите на София

 

Гербът на столицата е създаден заради участието на България в Световното изложение в Париж в началото на XX век. На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев.

През 1911 г. художникът прибавя девиза „Расте, не старее“, като по-късно през същата година той е обновен и става „Расте, но не старее“.

Седемнайсет години по-късно Тачев дооформя герба с лаврови клонки. През 1974 г. Иван Радев добавя петолъчка и стилизира герба съобразно тогавашните изисквания на социалния строй в страната. 

Църковният празник „Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София“, който се отбелязва на 17 септември, става официален празник на София с решение на Столичният общински съвет от 25 март 1992 година. Преди това, от пролетта на 1979 празникът на града се е отбелязвал на 3 април.

Сред популярните символи на столицата са храм – паметникът „Св. Александър Невски“, паметникът на Васил Левски, паметникът „Цар Освободител“, Лъвов мост, Орлов мост, Камбаните и статуята на София на Ларгото.

 

Храм – паметник „Св. Александър Невски“ е най-големият действащ православен храм в България и втори по големина на Балканския полуостров. Изграждането на храма стартира на 19 февруари 1882 г. Същинското строителство започва на 7 август 1904 г. и завършва през 1912 г.

Със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. храмът е осветен, а през 1951 г. е обявен за Патриаршеска катедрала. Копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Достойно есть" е сред светините, които се съхраняват в храма.

Това е третото копие на най-почитаната икона в Православието, след тези във Финландия и Грузия. 

 

 

Паметникът на Васил Левски, разположен недалеч от храма, е важен символ за българския народ. Откриването му е на 22 октомври 1895 г. Той е изработен от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар.

Основната част от колоната е дело на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет – на Йозеф Страховски.

 

 

Друг подобен символ е паметника на Царя Освободител, който е открит на 30 август 1907 г. Идеята за създаването му е възникнала през 1898 г. по инициативата на Поборническо-опълченската организация в София. Основният камък бил поставен на 23 април 1901 г. Той е дело на италиански скулптор Арналдо Дзоки.

Намира се срещу парадния вход на историческата сграда на българския парламент, където е поставен надпис „Съединението прави силата“

Два от многобройните мостове в София също са сред забележителностите ѝ. През 1890 г. е изграден мост на Владайска река, който свързвал железопътната гара с центъра. Година по-късно на четирите му края са поставени метални лъвове. През 1891 г. е изграден и мост на Перловска река, на който има четири метални орела. Лъвовете и орлите са част и от символите на България.

Мемориалният парк „Знаме на мира“ е открит през август 1979 г., по идеята на Людмила Живкова, във връзка с домакинството на България на Международната детска асамблея “Знаме на мира”, под егидата на ЮНЕСКО. В първото ѝ издание са участвали 1100 деца от България и 1094 деца от 76 държави със свои творби в изобразителното изкуство, литературата и музиката. Мястото днес е познато като „Камбаните“, защото там са разположени различни по големина и звук на звънене камбани, подарени от държавите участнички в Асамблеята. 

Статуята на София на Ларгото е сред най–новите символи в града. Тя е открита през 2000 г.  по повод началото на XXI век и е дело на скулптора Георги Чапкънов. Представлява млада жена с корона от крепостна стена, която държи в дясната си ръка лавров венец, а на лявата ѝ ръка е кацнала сова – символ на мъдростта. Възприемана е като символ – покровител на града. Георги Чапкънов е автор и на герба на Република България от 1997 г. 

За някои от символите на София няма документи в архивите. Такива са например четирите стилизирани гербове на столицата, изработени от кована мед, разположени в началото на 70-те години на XX век на подлезите на Ларгото. Те са поръчани от Столична община и след спечелен конкурс са изработени от художника Христо Господинов – Печката. 

Столицата в цифри и факти

София се разраства бързо. През 1878 г. тя е с площ от три кв. км, а в края на Първата световна война (1918 г.) вече е 8,5 кв. км. През 1934 г. територията на столицата достига 42 кв. км, а с присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци става 57 кв. км.

Сега територията на София е 1,311 кв. км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв. км. Районът е богат и на минерални води, а в града има сградени няколко минерални бани.

В сградата на централната баня е разположен Регионалния музей за история София.

Населението на столицата през 1878 г. е било малко над 6 000 души. След като София е обявена за столица на България, населението бързо нараства. На 31 декември 1892 г. София заема първо място като най – голям град.

Поради бързото нарастване на населението от 1942 г. се въвежда "софийското жителство". То е отменено с Указ 51 от 7 август 1990 г. на президента на България Желю Желев.

В наши дни градът има население от около 1 200 000 жители, което е нарастване от двеста пъти за последните 145 години. 

Транспорт

Първият автомобил в София се появява през 1896 г. Колата с парен двигател и дървени колела е собственост на чеха Август Шедеви. Шест години по-късно в София вече се движи и първият автомобил с бензинов двигател.

Първият трамвай тръгва през 1901 г. Той е свързвал железопътната гара с ул. „Граф Игнатиев“ до пл. „Славейков“. През същата година се появява Дилижанс, който е свързал София с Банкя до построяването на ж.п. линията.

Строителството на метрото започва на 22 март 1978 г., когато е направена първа копка. На 28 януари 1998 г.  е открито първото трасе от ж.к. „Люлин“ до бул. „Константин Величков“. Участъкът има 5 станции – Сливница, Люлин, Западен парк, Вардар и Константин Величков и е с дължина 6.4 километра. Към 2024 г. Софийското метро има 47 метростанции с дължина на трасето над 52 км.

Столичният град продължава да се развива динамично, като точно следва девиза си – „расте, но не старее“. 

 

  От архивите на дирекцията „Вътрешна информация“ в БТА

Движение „София - 100“ е инициатива на Музея за история на София, която е организирана в столичните училища през есента на 1977 г. Тя цели изучаване на историята на града и популяризирането ѝ сред младежите. Това става ясно от брой 235 и 313 на бюлетин „Вътрешна информация на БТА от 1977 г.

През 1979 г. за празник на града е обявена датата 3 април. За честването на 100 – годишнината на София като столица е връчен орден „Георги Димитров“ за големия  принос на града и неговите жители като политически, административен и културен център в развитието на страната.

За честването е била открита документална фотоизложба „София – сто години столица на България“ в националния археологически музей. По същия повод се учредява и официално знаме на София, което представлява герба на града на небесно син фон. Всичко това разбираме от вътрешния бюлетин на БТА от 3 април 1979 г. В Музея за история на София днес се съхранява оригиналния проект на герба от 1900 г. и знаме на града от 1990 г. 

 

/АП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:06 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация