site.btaЕдинственият покрит мост на Балканския полуостров

Покритият мост над река Осъм в Ловеч е единственият на Балканския полуостров. Той свързва стария квартал „Вароша“ със съвременния град. В Европа има още три подобни - във Флоренция (Италия), Люцерн (Швейцария) и Ерфурт (Германия).

Първите сведения за съществуването му са на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.: „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“, разказа за БТА Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч. По думите й в Ловеч е имало във времето три различни моста – все покрити, на едно и също място, разрушавани от реката последователно, защото са били нестабилни, а първият, за който имаме писмени сведения е описаният от Ами Буе. Приписки в ловешки документи сочат: “Дойде реката и отнесе моста с всичката стока върху него”. И ловчалии решават да построят нещо по-стабилно, канят майстора на онова време Колю Фичето да изгради мост, който да издържи на буйните води на реката.

  Документи, предоставени на БТА от Община Ловеч, също проследяват в развитие историята на тази културно-историческа ценност. От тях е видно, че при запазване на местната строителна традиция на мястото на отнесения мост в средата на 70-те години на ХІХ век Уста Колю Фичето построява транспортно съоръжение, много по-съвършено и издържано в архитектурно, градоустройствено и търговско отношение в сравнение с предшествениците си, превърнало се в символа на Ловеч. Върху него от двете страни на пътното платно били разположени 64 дюкянчета, занаятчийски и търговски, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села.

През август 1925 г. пожар унищожава моста, показват документите от Общината. В периода 1927 – 1931 г. е построен нов железобетонен. Оформени са 32 дюкяна, те вече са по-големи в сравнение със старите. Имат стабилни врати и прозорци, отопляват се с печки с дърва и въглища, а осветлението е с електрически лампи. В средата на моста има две тераси с парапети за наблюдение на красивата гледка по течението на реката и града. Покривът от армирано стъкло осигурява естественото осветление. Наричан е тогава още “Белият мост”.

През септември 1968 г. на територията на квартал „Вароша” и някои прилежащи райони се оформя Архитектурно-историческият резерват „Вароша”, разказват още от Община Ловеч. Целта е да се съхрани самобитната възрожденска архитектура на Ловеч от края на XIX век. Покритият мост на Майстора тясно се вплита в архитектурния облик на Ловеч. Желанието на голяма част от културната общественост на Ловеч е съществуващият мост да се доближи максимално до предшественика си - мостът на Колю Фичето. И така в периода 1981 – 1982 г. железобетонният мост е реконструиран, като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Колю Фичето (пешеходен). Автомобилният път е заменен с пешеходна алея. На мястото на армирания стъклен покрив се поставя покрив от медна ламарина. Вътрешността се променя коренно, вместо старите дюкяни се оформят 10 магазина. В средата с двете издатини се изграждат кафене и сладкарница. Имало е подово отопление, мостът е стоял отключен през нощта. 

 Според Елена Георгиева промените и за моста идват през 90-те години на миналия век, като първата осезаема промяна е изключването на подовото отопление заради икономическата криза. Мостът е отнет от тогавашния „Балкантурист” и върнат на собственика му - Община Ловеч. „И започват да се отдават магазинчетата под наем чрез търгове с наддаване, българските изделия се заменят с вносни“, посочва главният уредник на РИМ - Ловеч.

 От Общината решават да превърнат този най-знаков за ловчалии архитектурен и популярен туристически обект в „Улица на занаятите“, припомнят оттам. До 2013 г. действа само една занаятчийска работилница. Затова се предприемат стъпки за ускоряване на процеса. Общинският съвет на Ловеч приема преференциална цена за наем на помещения от занаятчии, демонстриращи своите занаяти на място пред гостите на града. Това дава ефект и постепенно броят на занаятчийниците се увеличава, изтъкват от Общината.

Днес Покритият мост е най-популярната дестинация за всеки, решил да посети града на люляците, и входна врата към Архитектурно-историческия резерват “Вароша”. 

Когато и да нарисуваш покрития мост в Ловеч, никога не си закъснял, казва директорът на художествената галерия Валентин Узунов

 Когато и да нарисуваш покрития мост в Ловеч, никога не си закъснял – толкова дълбока е свързаността ни с тази забележителност, белег на принадлежност към града“, каза за БТА директорът на художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ Валентин Узунов. Според него мостът има специфичен характер и привлича художниците с тяхната чувствителност да го пресъздадат. „Тази емблема на Ловеч кара не само външно да се рисува мостът с река Осъм, с изгрева и залеза с различните сенки, но и вътрешността също привлича“, добави Узунов. 

Той припомни картините на Николай Добрев с вътрешната част, с „кобилицата”  на входа, с хора. По думите му мостът като средище на занаятчиите има своята жива част с дюкяните и затова всеки автор може да реши работата си фигурално и композиционно. 

Десетки са ловешките художници, рисували покрития мост, самият Узунов е един от тях.

Освен в живописните платна мостът оживява и в стиховете на ловешките поети. „Преди десетина години, вдъхновена от един много емоционален клип в социалната мрежа, написах стихотворението „Научи ни, Майсторе”. С него по-късно един - тогава 14-годишен младеж – Давид от Добрич, спечели първа награда за рецитация в национален конкурс. Не знам как това мое творение е попаднало на този ученик, но той го рецитираше толкова емоционално и хубаво, че получих истинско удовлетворение и за поезията, и за почитта към забележителния и велик български майстор, оставил мостове, църкви и манастири на поколенията“, сподели за БТА и поетесата Екатерина Пенчева. Тя допълни, че мостовете събират и разделят хората, а нейната идея е да се обединим, затова е и написала: „Научи ни, Майсторе, как да построим / нашата  мила и хулена майка България…”.