site.btaКогато историята се среща с новото време...

Дигитализацията на архивите на БТА е една от задачите, залегнали в стратегията за развитие на агенцията 2021 - 2025 г. на генералния директор Кирил Вълчев. През 2021 г. БТА се присъедини към проекта на Министерството на културата „Дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални фондове“ в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост с план за дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на БТА.  

Официално работата по проекта започна през юли 2023 г., когато бяха доставени първите 4 скенера и ще продължи до юни 2026 г., като главна негова цел е цялостната дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на националния информационен институт на България БТА. Агенцията разполага с най-богатия тематичен архив в България от материали в бюлетините на БТА и периодичния печат за значими теми и личности от България и света. 

Този архив започва да се води през 1934 г. и е систематизиран напълно през 1950 г. Архивът се използва оперативно при подготовката на информациите и материалите на БТА. Всички бюлетини на агенцията от нейното създаване през 1898 до 2004 г. включително са на хартиен носител.

Проектът включва дейностите: оборудване с технически средства за дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на БТА, надграждане на експертния капацитет за дигитализацията им, както и осигуряване на безопасна среда за дългосрочното им съхранение.  

Един от най - богатите архиви на България е в БТА. До момента той продължава в голяма степен  да съществува единствено на хартиен носител. В архивите на агенцията се съхраняват всички бюлетини и издания на БТА от нейното създаване през 1898 г., над 100 хиляди тематични досиета и над 9 милиона снимки.

Днес стратегическа цел на БТА е тяхното запазване, правилно съхраняване и дигитализиране, защото в архивите е събрана 125 години от паметта на България. 

За да научим повече за действията, които са нужни, за да се реализира дигитализирането на архива на агенцията и отговорността, която съпътства всяка една стъпка, се срещнахме с Десислава Севова, директор на дирекция „Архиви и справочна“ и Свобода Тодорова, ръководител на дигитализацията на историческия архив на БТА.

Те са хората, които са отговорни за съхранението и дигитализацията на бюлетините, документите и историята на агенцията. От разговора ни с тях научихме повече за това какво точно представлява професията им, как преминава ежедневието им и дали архивите успяват да ги изненадат с разнообразието си. Останахме смаяни, когато научихме, че преди броени дни са се натъкнали на оригинално писмо, подписано лично от Патриарха на българската литература – Иван Вазов. 

Отскоро Десислава Севова ръководи дирекция „Архиви и справочна“. Стартът ѝ в БТА бил преди три години в „Справочна редакция“, в отдел „Пресклипинг“. След това е и редактор в „Справочна“. Когато Кирил Вълчев става генерален директор на агенцията, създава отдел „Исторически архив“ и я кани за ръководител на отдела. „Задачата ми беше да създам отдел, който досега не е съществувал в БТА“, разказва тя.

Свобода Тодорова е отскоро в БТА. Завършила е културология. Преди да постъпи в агенцията, се е занимавала с проекти, свързани с творческо развитие. За нея БТА е едно естествено продължение на опита ѝ. Много  искала да работи в агенцията и кандидатствала за експерт „Дигитален архив“. 

Опитът и бил оценен и скоро я поканили да оглави  проекта по дигитализация на архивите. За Свобода Тодорова задачата й била изключително интересна и значима, защото дигитализацията щяла да даде възможност за достъп до архивите на агенцията. Новини, написани изключително добре от 1898 до 2004 г., в най-различни посоки на съдържание.

„Много е вълнуващо. Преди две седмици щастливото ни събитие беше, че намерихме оригинална бележка на Иван Вазов в бюлетин от 1914 г.“, споделя тя. Според Десислава Севова  се появява не само интереса, но и нуждата тези архиви да се популяризират, защото много малко хора познават съдържанието им. В последните 20 години бюлетините са били прибрани и не е имало  достъп до тях. За да намериш дадено събитие в  момента е необходимо да се качиш на тавана, да откриеш годината, да свалиш бюлетина четири етажа надолу и да започнеш да прелистваш страница по страница. Изчиташ всичко, за да намериш въпросното събитие. Следва сканиране и коригиране на грешките. Процесът бил изключително  трудоемък. „Сега, от гледна точка на опита, който съм придобила и вече  познаването на бюлетините, е много по-лесно. Екипът се увеличи и правим стъпки към осъвременяване на метода за ползване“, споделя Деси Севова.

„Бюлетините са живите свидетели на едни от най-големите исторически събития, отразявани към момента на случилото се. Това предполага необятна работа за различни изследователи от различни сфери. Хората трябва да имат достъп до архивите, да ги познават и да ги използват. А за да стане това, те трябва да бъдат достъпни. Досега това беше невъзможно. Информацията се извличаше изключително  трудно.

Стартирахме дигитализацията първо с  най-ранните бюлетини от 1898 г. главно с цел тяхното опазване.  Предвид неподходящите условия за съхранение, много голяма част от тях се разпадат - хартията се рони, печатът пада.

Това изисква да бъдат максимално бързо дигитализирани и прибрани. Всяко едно прелистване е пагубно за тях. На този етап се сканират във вид на изображение, защото първите бюлетини са писани на ръка. На по-късен етап ще бъдат прехвърлени в текстови формат, в който ще могат да бъдат използвани“, продължава тя.   

В началото, когато Севова се захваща с историческия архив, тя вижда повече минуси.  „Условията на тавана са много тежки – зимата е студено, а лятото - горещо. Повече от 20 години бюлетини не бяха почиствани.

Бяха потънали в прах. Трудно е дори само да преминаваш между стелажите, таванът е нисък и има трегери, под които трябва да се наведеш, за да преминеш, а когато си натоварен с бюлетини става още по-трудно. Не успях да открия документация, която да ми даде представа какво съдържа този огромен фонд. Започнах от нулата, за да намеря какви бюлетини има, да направя проверката на архивния фонд, да видя дали липсват години.“, казва Десислава Севова.  

При Свобода Тодорова  предизвикателството било в сроковете на изпълнение на проекта, който закъснял. Работата и била да организира  процеса с подкрепата на Деси Севова. Създали графици, метод на работа и съхраняване на данните, обучавали новите служители за работа с техниката. На този етап темпото било добро, макар че назначените преди месец 8 колеги все още се учели да работят със софтуера и скенерите.

 Очаква се да бъдат доставени и скенерите за дигитализиране  на фотоархива и бюлетините на микрофишове.   „Определено си е предизвикателство, но смятат, че ще спазим сроковете предвидени в проекта.“, смята Свобода Тодорова.

Открит е ценен оригинал с подписа на Иван Вазов

Мадлен Владимирова 

Оригинална бележка с подписа на Иван Вазов беше открита в бюлетин от ноември 1914 г. Това се случва  ден след стартирането на дигитализацията на бюлетините на БТА през юли. Ценният лист съдържа телеграма до руския писател Леонид Андреев, която го информира за предстоящото изпращане на отворено  писмо от името на българските писатели.

В телеграмата пише: „От писмото, което ще получите в близко бъдеще ще узнаете за цялата горчивина и възмущение, което вашата поругаваща статия против България предизвика в нашите души.

Дълбоко съжаляваме, че толкова широко четен у нас руски писател се е унижил до степен на вулгарен поругател на народа, който заслужава цялата симпатия на славянския свят за нещастията, които преживя неотдавна  … От името на българските писатели, Иван Вазов“.

В началото на ноември 1914 г. Леонид Андреев публикува в руската преса обнародвано писмо „Към търгуващите в храма”- с хули срещу българския народ.

 Класикът обвинява българите в какво ли не, най-вече, че предават интересите на Русия в Първата световна война. Андреев нарича българите: „цигани на панаир, хора продажни, с раздвоени езици, които играят кървав танец на духовна нищета, коварни убийци, стадо овце” и т.н.Писмото предизвиква  взрив от възмущение в тогавашната българска преса. В бюлетина на БТА, където е открита бележката, е поместен обширен материал.

Ивайла Митева, стажант-репортер ВИНФ втори курс журналистика в СУ     

Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с писане и вярвам, че журналистиката е най-добрият начин, по който мога да помогна на обществото. Благодарение на БТА успях да се убедя, че имено това искам да правя.

Динамичността, която професията ти осигурява не липсва, но заедно с нея ти се дава възможността да строиш новината с всяка една следваща дума. А с това ти се показва, че всяко едно усилие, което положиш, е от значение. Стажът в агенцията потвърди представите ми за това какво означава да работиш в тази сфера. Независимо дали отразяваш пресконференция, протест или брифинг, знаеш че материалите ти са от полза на хората.  

Мария Вълева, стажант-репортер ВИНФ втори курс журналистика в СУ

Изявих желание да участвам в стажантската програма на БТА, защото още от първата среща получих разбиране и насоки от екипа на Школа БТА. Като стажант-репортер във „Вътрешна информация“ научих повече за етиката на агенционната журналистика и натрупах опит.

Работната обстановка е много динамична и първоначално се притеснявах   дали ще се справя добре, но с помощта на моя ментор Николай Трифонов - напреднах  много бързо. Той ми даде съвети в сферата на журналистика и винаги беше готов да се озове на помощ. Вече съм по-уверена в уменията си като журналист.